Решение № 127 от 26.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. М., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100486 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В. Б. П. против „М.“ ООД, И. Б. Л. и Б. К. Т., както и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен от В. Б. П. против И. Б. Л..

Ищецът В. Б. П. твърди в исковата молба, че по силата на Постановление за възлагане на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис М., № С220012091-0000280/14.03.2022 г. придобил следните недвижими имоти:

1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. В., обл. М., с площ от 2789 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП:Стопански двор, 2/ СГРАДА с идентификатор ***.23.1 по КККР на гр. В., общ. В., обл. М., разположена в имот с идентификатор ***.23, със застроена площ от 595 кв.м, брой етажи 1, с предназначение: Промишлена сграда,;

3/ СГРАДА с идентификатор ***.23.2 по КККР на гр. В., общ. В., обл. М., разположена в имот с идентификатор ***.23, брой етажи 1, с предназначение:

Промишлена сграда;

4/ СГРАДА с идентификатор ***.23.3 по КККР на гр. В., общ. В., обл. М., разположена в имот с идентификатор ***.23, брой етажи 1, с предназначение:

Промишлена сграда,

5/ СГРАДА с идентификатор ***.23.4 по КККР на гр. В., общ. В., обл. М., разположена в имот с идентификатор ***.23, със застроена площ от 28 кв. м., брой 1 етажи 1, с предназначение: Промишлена сграда.

По отношение тези имоти бившият собственик „М.“ ООД е сключил на 28 октомври 2020 г. договор за наем за срок от 15 години с лицето И. Л., като договорът е вписан в АВ на 12 ноември 2020 г. Ищецът твърди, че този договор му е непротивопоставим, тъй като на 12 ноември 2019 г. е била вписана възбрана от ТД на НАП - В. Търново с вх. р. № 6678/12.11.2019 г., Акт № 145, т. І на АВ, по изп. д. № 12130000208/2013 г. по описа на ТД на НАП, както и възбрана от ТД на НАП – В .Търново с вх. р. №360/16.01.2012 г., Акт № 10, т.1 на АВ.

Ответникът И. Л. е допуснал в имотите третия ответник Б. Кр. Т.. Ищецът многократно канил ответниците да предадат владението върху имотите и да го допуснат в тях като собственик, но те отказват. Поземлен имот с идентификатор ***.23 е заграден с ограда и единствено ответниците държат ключовете за входния портал. В имотите първите двама ответници „М.“ ООД и И. Б. Л. като физическо лице съхраняват селскостопанска техника и инвентар, отглеждат животни, а третият ответник Б. Кр. Т. осъществява занаятчийски услуги в помещение от около 20 кв. м., находящо се в сграда с идентификатор ***.23.1.

На 29 ноември 2023 год. ищецът бил въведен във владение с Протокол за въвод във владение № С230006-115-0000270/29.11.2023 г. на ТД на НАП по и. д. № 208/2013 г., като на въвода не е присъствал никой от ответниците.

До ответниците били изпратени две нотариални покани да освободят имотите, които се считат връчени на 29 януари 2024 г. На 2 юли 2025 г. били изпратени покани до И. Л. и до Б. Т., с които бил определен 14-дневен срок за предаване на владението и били поканени да платят и обезщетение за неползване в размер на 1300 лв месечно, считано от 18 април 2022 г. (датата на вписване на постановлението за възлагане) до освобождаване на имотите. Ответникът Л. писмено уведомил ищеца, че няма да напусне заетите от него имоти.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на посочените по-горе недвижими имоти и бъдат осъдени тримата ответници да предадат на ищеца владението върху имотите. Също така моли да бъде осъден ответникът И. Б. Л. да плати 14 290,61 евро обезщетение за неползване на имотите, описани по-горе, за периода от 18 април 2022 г. до завеждане на исковата молба, както и 460,16 евро мораторна лихва за забава, считано от 15 август 2025 год. до завеждане на делото

Претендира и присъждане на разноските по водене на делото.

Ответникът „М.“ ООД с ново фирмено наименование от 29 септември 2025 г.

„М. – Н.“ ЕООД, представлявано от управителя И. Л., не е подало отговор на исковата молба.

2

Ответникът И. Б. Л. твърди, че исковете са неоснователни. Относно размера на претендираното обезщетение за неползване на имотите взема становище, че е необосновано завишен, като го съпоставя с цената на придобиването на имота от страна на ищеца.

Ответникът Б. К. Т. в писмен отговор на исковата молба твърди, че ползва два гаража, които са му предоставени по силата на безвъзмезден договор с „М.“ ООД, не му е известно собствеността да е била сменена и не се е срещал с новия собственик.

Признава готовността си да освободи имотите, ако не се постигне споразумение с новия собственик относно ползването им.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по съдебно-техническа експертиза МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Ищецът В. Б. П. се легитимира като собственик на стопански двор с площ 2789 кв. м, намиращ се в гр. В. и представляващ поземлен имот с идентификатор ***.23, и построените в него четири производствени сгради с идентификатори: ***.23.1, ***.23.2, ***.23.3 и ***.23.4. Имотите са придобити след търг с тайно наддаване по изп. д. № 12130000208/2013 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, което се установява от приложеното Постановление за възлагане от 14 март 2022 г., вписано в АВ на 18 април 2022 г. Ищецът е въведен във владение на имотите с протокол за въвод от 29 ноември 2023 г.

Принудителното изпълнение е било провеждано от публичния изпълнител срещу „М.“ ООД, като с постановление от 6 ноември 2019 г. върху процесните имоти е била наложена обезпечителна мярка възбрана. Постановлението за налагане на възбраната е било вписано в АВ на 12 ноември 2019 г.

От показанията на свидетелите Й.П. и Б.В. се установява, че стопанският двор в гр. В. е бил притежаван от ответника И. Л. чрез дружеството му, като той продължава да ползва имота и сградите в него и до момента. Л. съхранява в имота земеделска техника, известно време отглеждал животни в сградите, а ответникът Б. Т. използва помещение в голямата сграда, където е устроил работилница. Дворното място е оградено и достъпът до него е невъзможен.

Ищецът отправил нотариални покани до И. Л. и до „М.“ ООД, които били връчени на И. Л. на 25 януари 2024 г. при условията на отказ. Поканите следва да се считат редовно връчени, доколкото самият получател е отказал да ги получи и това е надлежно удостоверено от служител на нотариалната кантора (констативен протокол от 29 януари 2024 г.). С тези покани ищецът определил 10-дневен срок за освобождаване на имотите и заявил искане за заплащане на обезщетение за това, че е бил лишен от ползване на собствеността си в размер на 1300 лв за всеки месец, през който не е бил допускан до тях.

3

Ответникът И. Л. писмено уведомил ищеца В. П., че ползва имота по силата на договор за наем, подписан с „М.“ ООД и вписан в АВ, поради което отказва да освободи имота, а наем плаща на дружеството. В качеството си на управител на „М.“ ООД И. Л. изпратил писмен отговор на ищеца, в който заявил, че ще продължи да ползва имота, като го счита за собствен, но същевременно заявил готовност да преговарят за наем.

На 2 юли 2025 г. ищецът изпратил нотариални покани до всеки от тримата ответници, като поканата до Л. е връчена лично, а до „М.“ ООД чрез Л. като управител. Нотариалната покана до Б. Т. е връчена при условията на чл. 47 от ГПК (удостоверение от 28 август 2025 г.). С тези покани ответниците повторно са предупредени да освободят имотите, ищецът ги е уведомил, че договорите за наем не могат да му бъдат противопоставени и е подновил претенцията си за обезщетение за неползване.

На 28 октомври 2020 г. между „М.“ ООД и И. Л. е бил сключен безсрочен и безвъзмезден договор за наем на процесните имоти, като договорът е вписан в АВ на 12 ноември 2020 г.

При така установените факти МОС намира от правна страна следното:

Ищецът В. П. се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти, а за ответниците липсва правно основание да ги държат, поради което искът за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен.

Ищецът е придобил собствеността чрез участие в търг с тайно наддаване, проведен в производство по принудително изпълнение за събиране на публични задължения на „М.“ ООД. Възлагането на имот от публичния изпълнител след участие в търг с тайно наддаване в производство по принудително изпълнение е деривативен способ за придобиване право на собственост. След като Постановлението на публичния изпълнител за възлагане е влязло в сила, то собствеността е преминала у ищеца В. П.. Постановлението за възлагане е надлежен титул за собственост и легитимира ищеца като собственик, защото съгласно чл. 246, ал. 8 от ДОПК собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението, като нотариална форма не е необходима.

От момента на влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът по изпълнението, в случая „М.“ ООД, дължи предаване на имота. За дружеството не съществува никакво правно основание да продължи да ползва стопанския двор и сградите, придобити от ищеца П..

Безспорно е по делото, че ответникът И. Л. използва дворното място и сградите в него, като се позовава на договор за наем, сключен с „М.“ ООД през 2020 г. и вписан в СВ. Ответникът Б. Т. също използва помещение в една от сградите като работилница, допуснат от Л..

4

Спорно е дали наемателят може да продължи да ползва наетия имот след извършеното възлагане от публичен изпълнител и дали договорът за наем е противопоставим на ищеца по делото.

Възбраната е била постановена от публичния изпълнител като обезпечителна мярка в принудителното изпълнение на 6 ноември 2019 г. и се счита наложена на датата на вписването й – 12 ноември 2019 г. (чл. 205, ал. 1 от ДОПК). Обезпечителната възбрана в публичното изпълнение има действието по чл. 453 от ГПК съгласно препращането на чл. 206, ал. 1 от ДОПК, следователно на приобретателя не може да бъде противопоставен договор за наем, тъй като той не може да се противопостави и на взискателя по изпълнението (чл. 453, т. 5 от ГПК). Вписването на договора за наем в случая не дава защита на наемателя, защото конкуренцията между подлежащи на вписване актове се разрешава според поредността на вписванията. Възбраната по публичното изпълнение е вписана през 2019 г., а договорът за наем е вписан през следващата година - 2020 г., поради което ищецът не е обвързан от по-късно сключения договор за наем и искането му за освобождаване на имота е основателно.

Твърденията на ответника Т., че се намира в имота на правно основание – договор с И. Л., е останало недоказано. Липсва представен договор за предоставяне на помещението, но дори да имаше такъв, то той също е непротивопоставим на ищеца, придобил имотите след проведено принудително изпълнение и възлагане от публичния изпълнител.

При така изложеното МОС намира, че са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск: ищецът е собственик на стопанския двор и посторените в него производствени сгради, а ответниците държат имотите без правно основание, затова като признава ищеца В. П. за собственик на стопански двор с площ 2789 кв.м, намиращ се в гр. В. и представляващ поземлен имот с идентификатор ***.23, и построените в него четири производствени сгради с идентификатори: ***.23.1, ***.23.2, ***.23.3 и ***.23.4. , осъжда И. Л., „М. - Н.“ ЕООД да му предадат владението върху тях.

По отношение ответника Б. Т. ревандикационният иск е основателен само досежно ползваното от него помещение от около 20 кв.м в сграда с идентификатор***.23.1. Този ответник нарушава правата на ищеца едонствено за този имот, поради което МОС го осъжда да предаде владението върху него и отхвърля иска по отношение Т. за останалите имоти.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:

Ищецът П. е собственик на процесните имоти от влизане в сила на постановлението за възлагане. От този момент той може да упражнява правомощията си на собственик и да използва имотите лично или да получава граждански плодове от тях. От показанията на свидетеля Плещийски се устаноявва, че той водил разговори с 5 ищеца да му отдаде имота под наем, но било невъзможно, тъй като Л. отказвал да освободи. По данни на същия свидетел ответникът И. Л. държи ключа за входа към стопанския двор, ползва сградите и терена, за да съхранява селскостопанска техника, а е извършил и действия на управление с предоставяне на една от сградите на ответника Т..

Разпечатката съдържа 47 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a43db797-16c6-424c-aa5e-57f98de2447d