Решение № 211 от 14.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Стара Загора, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000156 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. против решение № 31/20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 405/2024г. по описа на Районен съд – гр.Ч., с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата 497,95 лв. главница, представляваща изплатено от „Д.З.“ АД застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 21.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Също така, са присъдени и разноските по делото. Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Развити са подробни оплаквания и съображения. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението присъдено на „Д.З.“ АД. Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „Д.З.“ АД, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение на РС – гр.Ч. законосъобразно и правилно. Изложени са съображения и е направено искане 1 да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

Постъпило становище от „Д.З.“ АД от 17.06.2025г., с което дружеството не възразява да се даде ход на делото. Оспорва въззивната жалба. Заявява, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. Взема становище по същество на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. Претендира за направените разноски по делото и представя доказателства за направените разноски.

Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание на основание чл. 410 КЗ във, вр. чл.

49 от ЗЗД.

На 20.09.2019 г. по време на движение по път II - 66, км. 113, с посока на движение от гр. Ч. към гр. П., е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № **, собственост на „К.“ ЕООД и управляван от Р.И.К., преминава през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - дупка, в резултат на което настъпва ПТП с имуществени вреди за собственика на посоченото МПС.

За процесното пътно-транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1723770 от 20.09.2019г., в който са отразени следните щети по МПС: спукана предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта.

Свидетелските показания на водача на лекия автомобил установяват, механизма на настъпване на произшествието, а именно, че същото се е случило при преминаването през дупка на пътното платно, която не е била обозначена и е била със значителни размери, както и конкретното местоположение на препятствието. В следствие на това са настъпили и увреждания по процесния автомобил.

От изслушаните свидетелски показания в открито съдебно заседание, се установи, че препятствието на пътното платно е било необозначено и несигнализирано и че водачът на процесния автомобил е бил в обективна невъзможност да забележи препятствието.

От представената по делото застрахователна полица

№

0320190460003745 от 25.02.2019г., се установява, че „Д.З.” АД е сключило 2 договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа” за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № **, със срок на действие от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г., при уговорено покритие Пълно каско на рисковете, съгласно общите условия на предлаганата застраховка.

От представените по делото писмени доказателства, в това число Искане за оценка на вреди по застраховка „ Каско на МПС „ от 24.09.2019 г. , опис заключение за вреди на МПС от 24.09.2019 г. по щета № 210559181/ 24.09.2019 г. с дати 29.09.2019 г и 25.09.2019 г. , фактура № 9100042211/ 25.09.2019 г. , фактура № 9100042195/ 24.09.2019 г. и съответните към тях фискални бонове, Ликвидационен акт от 20.02.2020 г. и преводно нареждане, се установява, че „ Д.З.” АД,във връзка с възникналото ПТП с щети на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № **, които възлизат на 482.95 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, е изплатило тази сума на собственика на процесния автомобил по банков път, с преводно нареждане от 21.02.2020г.

На 31.03.2020 г., АПИ е изпратена Регресна покана по щета № 210559181/ 24.09.2019 г. за заплащане на сумата от 482,95 лв., както е посочено , че във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството ищец били реализирани обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.

От заключението на изготвената САТЕ се установява, че при движение по път с нарушена цялост на настилката предното дясно колело на автомобила попада в дупка, чиито размери не възможно да бъдат установени, предвид изминалия значителен период време, колелото пропада в дупката в резултат на което се получава странично разкъсване на каркаса на предна дясна гума. Тази щета е характерно да се получи от попадането на гумата в дълбока дупка, при което настъпва деформация на гумата в следствие на удара на същата в насрещната стена дупката и се удря в насрещния ръб на дупката, при което се изкривява и джантата на предното дясно колело. Нанесените на лек автомобил щети са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и напълно съответстват на констатираната от застрахователя щета. Стойността на нанесената при ПТП щета на лекия автомобил отговаря на действащите към момента пазарни цени, които вещото лице е изчислило на около 408,10 лв.

По делото са приети писмени доказателства: Искане за оценка на вреди по застраховка „ Каско на МПС „ от 24.09.2019 г. , опис заключение за вреди 3 на МПС от 24.09.2019 г. по щета № 210559181/ 24.09.2019 г. с дати 29.09.2019 г и 25.09.2019 г. , фактура № 9100042211/ 25.09.2019 г. , фактура № 9100042195/ 24.09.2019 г. и съответните към тях фискални бонове, Ликвидационен акт от 20.02.2020 г. и преводно нареждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В конкретния случай настоящият състав споделя изводите на ЧРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, вреди и плащане на обезщетение на увреденото лице от страна на застрахователя.

По възраженията във въззивната жалба: въззивникът възразява, че е останал неизяснен механизма на ПТП и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и претърпените вреди.

По отношение на първото възражение съдът намира следното:

От приложения по делото протокол за ПТП се установява следното: На 20.09.2019 г. по време на движение по път II - 66, км. 113, с посока на движение от гр. Ч. към гр. П., е настъпило ПТП като „при движение при пътното платно, процесния автомобил преминава през дупка в асфалтовото покритие, в следствие на което пука предна дясна гума“.

Както е посочил ЧРС, протокола за ПТП има характер на официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК относно установените обстоятелства.

Тези факти се потвърждават и от заключението на САТЕ: при движение по път с нарушена цялост на настилката предното дясно колело на автомобила попада в дупка, чиито размери не е възможно да бъдат установени, предвид изминалия значителен период време, колелото пропада в дупката в резултат на което се получава странично разкъсване на каркаса на предна дясна гума.

А също и причината връзка между двете: Нанесените на лек автомобил щети са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и напълно 4 съответстват на констатираната от застрахователя щета.

Правилно при това положение първоинстанционният съд е приел за достоверни показанията на разпитаната по делото свидетелка, като е отчел значителния период от време изминал между настъпилите събития, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

В този смисъл направеното възражение от въззивника относно посоката на движение са ирелеватни за правния спор и не следва да се разглеждат от съда.

Предвид горното, съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба за неоснователна.

По разноските: Пред настоящата инстанция разноските са както следва: на въззиваемия се дължат разноски в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Неоснователно е направеното от въззивника възражение за прекомерност за адв. възнаграждение на въззиваемия, тъй като е съобразено с Наредба № 1/2004 г. ВАР.

На третото лице помагач, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 405/2024г. по описа на Районен съд – гр.Ч..

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника „Т.“ ЕООД с ЕИК**, със седалище и адрес на управление гр. С.**.

ОСЪЖДА А. АД да заплати на „ Д.З.” АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, разноски в размер на 480,00 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6