Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5042 от 08.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2182/2026
Вид
Определение № 5042
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 77, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5042 гр. Варна, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100502182 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 63782/10.08.2026 г. н а „Обединена българска банка“ АД срещу Решение № 2866/15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7067/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на С. В. И. сумата от 1532,85 е в р о (2998 лв.), представляваща стойността на извършена на 14.07.2022 г. неразрешена банкова транзакция от нейна банкова сметка и сумата от 560,65 е в р о (1096,53 лв.), представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 15.07.2022 г. до 01.06.2025 г. вкл.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приел процесната платежна операция за неразрешена, без да съобрази доказаното прилагане на задълбочено установяване на идентичността (ЗУИ) при активацията на RaiPay и при потвърждаването на операцията. Сочи се, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза при активацията са използвани потребителско име и парола за „Райфайзен Онлайн“, както и еднократен код, изпратен на регистрирания телефонен номер на ищцата, а последващото потвърждаване на операцията е извършено чрез активираното приложение посредством софтуерен токън, ПИН код или биометрична характеристика. Поддържа се, че този удостоверителен механизъм съответства на изискванията на чл. 100 ЗПУПС и приложимото европейско законодателство. Въззивникът счита, че съдът неправилно е свел значението на ЗУИ до използването на платежния инструмент и въвеждането на правилни идентификационни данни, като е приел, че банката следва да докаже конкретния начин, по който трето лице е получило достъп до персонализираните защитни характеристики. Навежда се, че надлежното провеждане на ЗУИ има самостоятелно доказателствено значение и не може да бъде пренебрегнато при преценката дали операцията е разрешена. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата относно разпределението на риска при неразрешени платежни операции. Сочи се, че при доказано прилагане на ЗУИ следва да се съобрази 1 разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, съгласно която платецът може да понесе загубите, когато е действал измамно или умишлено или не е изпълнил задълженията си по чл. 75 ЗПУПС при груба небрежност. Излагат се доводи за необоснованост на решението и поради противоречие между изводите на съда и заключението на съдебно-техническата експертиза. Според въззивника от експертизата следва, че трето лице не би могло да извърши процесната операция без достъп до необходимите персонализирани защитни характеристики. Поради това поддържа, че са възможни две хипотези – операцията да е извършена лично от ищцата или необходимите данни да са били предоставени или допуснати до узнаване от трето лице вследствие на нейно поведение, което според въззивника обосновава груба небрежност по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. В тази връзка оспорва извода на съда, че не е установен начинът, по който трето лице би могло да се снабди с необходимите данни. Посочва липсата на доказателства за загубен или откраднат телефон, подменена SIM карта, зловреден софтуер или друга техническа причина за компрометиране на данните. Сочи още, че потребителското име и паролата са били предоставени на хартиен носител, а активационният код е бил изпратен на регистрирания телефонен номер на ищцата.

Според въззивника съвкупността от тези обстоятелства, както и отправеното предварително предупреждение за фишинг и съдържанието на изпратения SMS, обосновават извода за груба небрежност. Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд относно извършването на достъп от IP адрес в Кралство Мароко, като въззивникът поддържа, че този извод е основан на данни от спряно наказателно производство и противоречи на установеното от съдебно-техническата експертиза. Въззивникът поддържа още, че съдът неправилно е приел, че банката се е позовала единствено на регистрираното използване на платежния инструмент, като не е обсъдил доводите й относно цялостната удостоверителна процедура, съдържанието на SMS съобщението, предупреждението за фишинг и договорните правила относно грубата небрежност. Сочи и неправилно приложение на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, тъй като според него тази разпоредба не замества преценката дали операцията е била разрешена и кой следва да понесе отговорността за нея. Релевира и доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички относими доказателства и доводи и в основаване на фактически изводи на данни от спряно наказателно производство, вместо на доказателствата, събрани по гражданското дело. При тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – С. В. И., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилни фактически и правни изводи. Оспорва се доказателственото значение, което въззивникът придава на заключението на съдебнотехническата експертиза. Поддържа се, че вещото лице не е разполагало с първичните електронни записи – логове, относими към процесната операция, а само с предоставена от банката таблица, за която е посочило, че вероятно представлява извлечение от логовете. Сочи се, че таблицата не е била приобщена като доказателство и не е проверено съответствието й с първичните записи. Поради това се поддържа, че съдържащите се в нея данни не могат да се приемат за доказани единствено поради възпроизвеждането им в експертното заключение. Въззиваемата сочи още, че първични технически данни за достъпите до профила на ищцата са съществували и са 2 били използвани в рамките на наказателното производство, включително данни за IP адреси, но същите не са били предоставени по настоящото дело. Поради това поддържа, че банката не е изпълнила доказателствената си тежест относно фактите, от които извежда разрешаването на операцията, евентуалната груба небрежност на ищцата и освобождаването си от отговорност. Оспорва се и твърдението, че експертизата изключва извършването на операцията от трето лице. Сочи се, че в отговора на въпрос № 19 вещото лице изрично е посочило възможност установените действия да бъдат извършени от трето лице при компрометиране на достъпа, без знанието и съгласието на титуляря. Поради това се поддържа, че от използването на персонализираните защитни характеристики не може автоматично да се направи извод нито за лично извършване на операцията от ищцата, нито за предоставянето на данните от нейна страна. По отношение на ЗУИ се поддържа, че техническото удостоверяване на операцията не доказва само по себе си съгласието на платеца или неговата груба небрежност. Ответната страна се позовава на чл. 72 от Директива (ЕС) 2015/2366 и поддържа, че доставчикът носи доказателствената тежест за обстоятелствата, от които извежда разрешаването на операцията или отговорността на платеца. Излагат се и доводи относно обема на предоставения на ищцата достъп до „Райфайзен Онлайн“. Сочи се, че в искането от 18.05.2022 г. е заявен пасивен достъп до сметките и че общите условия на банката разграничават пасивния от активния достъп и предвиждат специална процедура при липса на активно мобилно банкиране.

Поддържа се, че по делото не е установено предвиденото в общите условия телефонно обаждане от регистрирания номер, при положение че банката твърди, че активацията е извършена чрез RaiMobile. Според ответната страна ЗУИ може да удостовери упражняването на предоставено право, но не може да създаде право за извършване на активна платежна операция, което не е било договорено. Оспорва се възражението за груба небрежност. Поддържа се, че не е доказано конкретно действие или бездействие на ищцата, чрез което тя да е предоставила или допуснала узнаването на персонализираните си защитни характеристики от трето лице. Сочи се, че не може само от факта на използване на тези характеристики да се презюмира, че те са били предоставени от ищцата. В тази връзка се прави разграничение и с посочената от въззивника практика на ВКС по случаи на фишинг, при които е било установено конкретно поведение на клиента по въвеждане на чувствителни данни. Поради изложеното се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 63782/10.08.2026 г., подадена от „Обединена българска банка“ АД срещу Решение № 2866/15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7067/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на С. В. И. сумата от 1532,85 евро (2998 лв.), представляваща стойността на извършена на 14.07.2022 г. неразрешена банкова 3 транзакция от нейна банкова сметка и сумата от 560,65 е в р о (1096,53 лв.), представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от 15.07.2022 г. до 01.06.2025 г. вкл.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4