Определение № 22973 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22973 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 вр. с чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Кинти БГ“ ЕООД, представлявано от управителя Г.М., срещу Определение № 26732/23.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1531/2026 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба на ответника „Кинти БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 11772/15.06.2026 г. в частта му за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. се присъжда в размер, определен от съда. Предлага на съда при определяне на адвокатския хонорар да съобрази, че „Кинти БГ“ ЕООД е направило признание на иска. Сочи, че процесуалният представител на насрещната страна не е извършвал активни процесуални действия, които да обусловят присъждане на размера, определен от първата инстанция. Намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали под предвидения в Наредба № 1/2004 г. /Наредбата/ минимален размер. На следващо място, поддържа, че правните въпроси, предмет на производството не са сложни, а по тях съществува непротиворечива съдебна практика. Изтъква, че адвокатът, предоставил безплатна правна помощ бил ангажиран с аналогични производства, при използване на еднаква правна аргументация и процесуални доводи. Поддържа, че адвокатската работа по дадения вид дела не изисква значителен интелектуален или времеви ресурс. В подкрепа на виждането си относно размера на дължимото възнаграждение се позовава на практиката на СЕС по съединени дела С-94/04 г. и С-202/04 г., и на съединени дела С427/2016 г. и С-428/2016 г. Аргументира тезата адвокатското възнаграждение да бъде изчислено при преценката на размера на уважената, респ. отхвърлена част от иска, фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия. Моли съда да измени обжалваното определение и да 1 присъди адвокатски хонорар в размер под минималния.

Ответникът по частната жалба – С.П.Б., чрез адв. К.Б., в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Сочи, че районният съд е присъдил хонорар в размер на 240 евро съобразно практиката, постановена от СЕС, който е по-нисък от предвидения в Наредбата, а именно – 400 евро. Изтъква, че въпреки отправеното признание на иска, ответникът в първоинстанционното производство не е възстановил платените над чистата стойност суми по заема. Заключава, че поведението на дружеството по предлагане сключване на договори, които противоречат на закона следва да се санкционира с възлагане в негова тежест на разноските. Намира, че извършила редица процесуални действия, сред които – подаване на искова молба, освобождаване от заплащане на държавна такса поради затруднено материално положение, депозиране на подробна молба-становище, лично явяване в открито съдебно заседание. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Софийският районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на договор № 288013/21.01.2025 г. поради противоречие със закона, при условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК поради противоречие с добрите нрави. При условията на евентуалност са предявени и установителни искове за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от договора за кредит като неравноправни.

С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът е признал изцяло иска за основателен.

С Решение № 11772/15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1531/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27-и състав, са уважени изцяло предявените искове, като ответното дружество е осъдено да заплати на адв.

К.Б. сумата от 240 евро, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство. За да присъди разноски в този размер, първоинстанционният съд е отчел вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършената работа и най-вече фактическата и правната сложност на делото.

С обжалваното определение е оставена без уважение подадената по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на решението в частта за разноските, като съдът е приел, че не са налице основания за приложението на разпоредбата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът, по искане на страните, може да допълни или измени в частта за разноските постановеното по делото съдебно решение /респ. определение/, като това искане следва да бъде отправено в срока за обжалване на крайния съдебен акт, а ако последният е необжалваем - в едномесечен срок. Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщаване му на страните, какъвто е настоящият случай.

Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв въвежда принципа, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но противно на хипотезата на чл. 36, ал.

3 от ЗАдв, при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно новелата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Последната разписва, че в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на цитираната разпоредбата се овъзмездява предоставянето на правната услуга от адвоката. За присъждане на адвокатско възнаграждение в сочената хипотеза е необходимо да са налице следните предпоставки: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв въз основа на действителна уговорка между страните за това; в производството насрещната страна да е осъдена за разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 06.01.2026 г., според клаузите на който услугите, упоменати в него, се предоставят безплатно. В тази хипотеза следва да се съблюдават основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Съобразно т. 2 и т. 3 от нормата, за които се релевират доводи в процеса, помощта се предоставя на материално затруднени лица и на близки на предоставящия правната помощ.

Правната норма на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв. изрично сочи, че съдът определя възнаграждението на осъществилия безплатна помощ и съдействие адвокат. Претендираният в този случай от адвоката размер на адвокатското възнаграждение не обвързва съда. Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за определяне на адвокатските възнаграждения /определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, ГО/. Макар и да не са обвързващи за съда, посочените в наредбата размери могат да служат за ориентир при служебното определяне на възнаграждения /Решение № 20/20.01.2025 г. по т.д. № 721/2024 г. на ВКС, ТО.

Съдът определя адвокатското възнаграждение за действително извършените от адвоката, към момента на приключване на делото пред съответната инстанция, процесуални действия във връзка със защитата на 3 представлявания. От значение са обстоятелства като: вид на спора, материалния интерес, вид и количество на извършената работа, фактическата и правната сложност на делото. В производството са разгледани обективно съединени няколко искови претенции за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави, респ. за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договора като неравноправни. Защитата е осъществена от един процесуален представител, депозирал исковата молба, молба за освобождаване на ищеца от внасяне на дължимата държавна такса за производството, молба – становище по въпросите, предмет на спора, и взел участие в проведеното открито съдебно заседание. В конкретния случай, Софийски районен съд е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото – по сходни на предявените искове са постановени множество съдебни решения, неговата продължителност – приключило в едно съдебно заседание, както и извършените от процесуалния представител на ответника действия.

Пълномощникът е подал молба - становище, с която е навел възражения за нищожност на търсените вземания. Делото е приключило в едно съдебно заседание. Съдът е съобразил и кумулативното съединяване няколко претенции, както и материалния интерес по делото. Не на последно място е взето предвид и направеното от ответника признание на иска.

В приложен списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро /782.33 лв./ с ДДС.

Търсеното възнаграждение е глобално посочено, за оказаната защита и съдействие по гр.д. № 1531/2026 г. по описа на СРС, 27-ми състав, по което са предявени обективно кумулативно съединени няколко иска. С решението си от 15.06.2026 г. СРС е присъдил в полза на адв. К.Б. сумата от 240 евро / 469,40 лв./. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес от 1000 до 10 000 лв., възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат се изчислява по формулата 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като в настоящия случай възнаграждението за един от исковете се равнява на 409,03 евро /800.00 лв./. В сложения за разглеждане казус съдът е определил по-ниско адвокатско възнаграждение, отколкото изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. С оглед гореизложеното, като съобрази легитимните цели на тежестта за разноски, принципа на чл. 3 от ГПК за недопускане на злоупотреба с права, използвайки като ориентир размерите по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и при съблюдаване на изтъкнатите критерии обжалваното определение следва да се потвърди, а подадената частна жалба да се остави без уважение.

Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден, а частната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед правилата, установени в чл. 248, ал. 3 ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26732/23.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1531/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27-и състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5