Решение № 285 от 23.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 23.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

П. Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Ина Зяпкова като разгледа докладваното от П. Минев Въззивно частно наказателно дело № 20265300601033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е образувано по постъпила жалба от адв. П. К. – пълномощник на П. М. М., против определение № 244/14.05.2026 г., постановено по НЧХД № 15/2025 г. по описа на РС – Карлово. С обжалваното определение Карловският районен съд, на основание чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратил производството по делото поради неявяване в съдебното заседание без уважителна причина на частния тъжител и на неговия повереник.

В жалбата се твърди, че адв. К. не е могла да се яви в съдебно заседание и не е успяла да депозира молба за отлагане на делото поради рязко влошаване на здравословното й състояние, което е наложило посещение в лечебно заведение за оказване на помощ.

Иска се въззивният съд да отмени атакуваното определение и делото да бъде върнато на РС – Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Към молбата е приложено копие на болничен лист за временна неработоспособност, издаден на датата на 14.05.2026 г., в който е посочен домашен-амбулаторен режим на лечение от 13.05.2026 г. до 19.05.2026 г.

Постъпило е и становище по жалбата от подсъдимия по НЧХД № 15/2025 г. по описа на РС – Карлово Д. С. Т., чрез защитника му адв. М. Р., в 1 което се излагат аргументи, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му и оставяне на жалбата без уважение.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, жалбоподателят адв. К. поддържа жалбата. Сочи, че в деня на съдебното заседание – 13.05.2026 г. внезапно се почувствала зле и получила световъртеж. Наложило се дъщеря й да я закара до спешна помощ, където било установено, че има високо кръвно налягане. Твърди, че поради влошеното си здравословно състояние не могла да се обади в съда навреме, а е успяла да го стори около обяд.

Подсъдимият в първоинстанционното производство Д. Т. заявява, че е изцяло в интерес жалбоподателката и частния тъжител делото да бъде прекратено. Оставя преценката на съда.

С атакуваното определение РС – Карлово, на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратил наказателното производство по НЧХД №15/2025 г. по описа на съда, поради неявяването на частният тъжител или неговия повереник в съдебното заседание. В мотивите си районният съд е приел, че частният тъжител следва да се яви в съдебно заседание независимо от невъзможността на неговия повереник да присъства в съдебната зала. На осн. Чл.190, ал.1 съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил частния тъжител П. М. да заплати на подсъдимия Д. Т. направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – Карлово направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 15-дневен срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В разпоредбата на чл.24, ал.5, т.5 от НПК е предвидено наказателното производство по дела от частен характер да се прекрати, ако частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителна причина, като е предвидено изключение в случаите, когато вместо него се яви повереник,

Законодателят е предоставил възможност на частния тъжител да бъде представляван в съдебно заседание от повереник, но това не го освобождава от задълженията му като страна в процеса. Независимо от наличието или не на уважителни причини повереникът да не се яви в съдебно заседание, частния тъжител следва да проявява процесуална активност, ако желае образуваното по неговата тъжба наказателно производство да продължи.

Иначе казано, задължение е на частния тъжител да се яви в съдебно заседание, а ако не може или не желае да се яви, да осигури присъствието на свой 2 повереник. В чл.253 от НПК са изброени лимитативно страните в съдебното производство, като повереникът (за разлика от частния тъжител) не е измежду тях, поради което и от предвиденото в закона извинителното обстоятелство „уважителна причина за неявяване в съдебно заседание“ може да се ползва само частният тъжител, но не и неговият повереник. Частният тъжител участва в съдебното производство в лично качество и неявяването му по уважителна причина е основание за отлагане за делото, докато повереник може да бъде всяко лице упражняващо адвокатска професия. Също така, за разлика от защитника, който при невъзможност да участва в съдебното производство може да бъде и служебно назначен от съда, когато участието му е задължително, по отношение на повереника съдът не разполага с тези правомощия. Развитието на процеса не може да се поставя в зависимост от неправомерното или недобросъвестно процесуално поведението на частния тъжител и/или повереника му, тъй като това би довело до неоправдано забавяне на делото.

Видно от материалите по делото и частният тъжител, и повереникът му са били редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание, в което е постановено атакуваното определение. Няма посочена пред първостепенния, а и пред въззивен съд, конкретна уважителна причина за неявяване в съдебното заседание по отношение на частния тъжител, поради което настоящият съдебен състав намира, че РС – Карлово правилно е приел наличието на основание да приложи императивно залегналото изискване да прекрати наказателното производство.

Пред настоящия въззивен съд адв. К. заявява, че с колегата й адв. Р. защитник на подсъдимия в първоинстанционното дело, са знаели, че делото пред РС – Карлово ще се отложи, тъй като вещото лице им казало, че ССЕ не била изготвена. В тази връзка следва да се посочи, че единствено съдът може да се произнесе дали насрочено дело ще бъде отложено и по какви причини, а страните в наказателното производство, както и вещите лица не могат да оправдават процесуалното си поведение с предположения за евентуални бъдещи решения на съда.

Въззивният съд взе предвид и заявеното пред него от повереника в първоинстанционното производство – адв. К. заявява, че дъщеря й дошла за да я закара до спешна помощ. Твърди също, че при личния й лекар е имало много хора и от спешното й казали да отива да си почива. От така изложеното е видно, че адв. К. не е била в състояние, което да и попречи да уведоми частния тъжител за възникналата ситуация и невъзможността й да се яви в съдебно заседание. Освен това, в представеното копие от болничен лист за временна неработоспособност е посочен домашен-амбулаторен режим на лечение, а съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, при така определен режим, ако е необходимо, лицето е длъжно да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност.

3

При този изход на делото, определението на РС – Карлово е правилно и законосъобразно и по отношение на възложените в тежест на частния тъжител разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК.

С оглед на гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че протестираното определение на РС – Карлово е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 244/14.05.2026 г., постановено по НЧХД № 15/2025 г. по описа на РС – Карлово, с което наказателното производство по делото е било прекратено.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4