Определение № 2079 от 03.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2079 гр. Варна, 02.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500112 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 9823/21.04.2022 г., подадена от Д. Г. М., чрез адв. И.Н., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 392/30.03.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, сторени в производството пред ВОС. Претендират се в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.

Насрещната страна УМБАЛ “Света Марина” ЕАД не изразява становище по молбата.

Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и затова е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е частично основателна поради следните съображения:

С Решение № 392 от 30.03.2022 г. съставът на Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 1441 от 25.10.2021 г. постановено по гр.д. № 4936 по опис на ВОС за 2021 г. в обжалваната част, в която УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски" №1 е осъдена да заплати на Д. Г.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „**** сумата от 1528,89 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, в размер на 41 дни, за периода 2016 - 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. в съда до окончателното плащане, на основание чл.224, ал.1 КТ.

Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на неоснователната част от въззивната жалба. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

1

В настоящия случай, въззиваемата е отправила своевременно искане за присъждане на разноски. Видно от представен списък и договор за правна защита и съдействие (л. 25 и л.

26 от делото на ВОС), който служи и за разписка по отношение платената в брой сума, претенцията се доказва за 300 лева – адвокатско възнаграждение.

По делото не се откриват доказателства за останалата част от търсената с настоящата молба сума. Напротив, в списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран от процесуалния представител на Д. Г. М., също е записано адвокатско възнаграждение и обща сума в размер на 300 лева.

А направени искания, в това число и за разноски, за първи път с молбата по чл. 248 от ГПК, са преклудирани, в който смисъл са мотивите на т. 11, ТР № 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г.

ОСТГК на ВКС.

Предвид гореизложеното, молбата по чл. 248 от ГПК се явява частично основателна до размера на 300 лева, и Решение № 392/30.03.2022 г. следва да бъде допълнено в частта за разноските, като сторените такива за адвокатско възнаграждение, да бъдат понесени от насрещната страна – УМБАЛ “Света Марина” ЕАД.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 392/30.03.2022 г. , постановено по в. гр. дело № 112/2022 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА УМБАЛ “Света Марина” ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Христо Смирненски” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „****, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща направени разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2