Определение № 569 от 24.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. Плевен, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600561 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 и чл. 341, ал. 2 НПК

Производството пред Окръжен съд- Плевен е образувано по частна жалба на „АДРЕС ГРУП“ ЕООД, чрез адв. Н. Я., срещу Разпореждане № 1859/2.07.2026 г., постановено по ЧНД № 1281/2026 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството срещу постановление на Районна прокуратура - Плевен от 05.06.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 2534/2024 г./ЗМ № 213/2024 г. на ОДМВР - Плевен, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК, и е прекратено съдебното производство В частната жалба се поддържа, че неправилно районният съд е извел липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя от формалния характер на престъплението по чл. 227б, ал. 1 НК. Според жалбоподателя чл.

74, ал. 1 НПК не изисква претърпяната вреда да бъде съставомерен резултат, а единствено да представлява пряка и непосредствена последица от престъплението. В подкрепа на това разбиране се прави позоваване на 1

Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ОСНК на ВКС. Изтъква се още, че престъплението е систематично поставено сред престъпленията против кредиторите, както и че жалбоподателят разполага с установено по съдебен ред и неудовлетворено вземане в размер на 112 343,41 лв., поради което следва да бъде третиран като ощетено юридическо лице.

След проверка на атакуваното разпореждане и обсъждане на доводите в частната жалба въззивният съд намира жалбата за неоснователна, макар да не споделя изцяло правните съображения на първоинстанционния съд.

На първо място, въззивният се намира, че следва да изясни принципното положение за възможността да възникне фигурата на пострадал или ощетено юридическо лице при престъпление, от което няма настъпили съставомерни вреди.

Основателно е възражението в частната жалба в онази негова част, в която се оспорва възприетата от районния съд принципна постановка, че щом престъплението е формално и вредите не са елемент от неговия състав, от него поначало не може да има пострадало физическо или ощетено юридическо лице.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК определя като пострадал лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, без да поставя допълнително изискване тези вреди да представляват елемент от съответния престъпен състав.

Именно това разграничение е проведено в ТР № 1/31.05.2013 г. на ОСНК на ВКС. В него при обсъждането на формален престъпен състав е прието, че за гражданскоправните последици на деянието е от значение дали вредата е негова пряка и непосредствена последица, а не дали настъпването е включено сред признаците на престъпния състав. Последващата практика също възпроизвежда постановката, че основанието на гражданския иск е деянието в неговата деликтна проява, което има самостоятелност спрямо въпроса за наказателната отговорност.

Поради това въззивният съд не споделя изразеното в атакуваното разпореждане категорично разбиране, че след като чл. 227б, ал. 1 НК е престъпление на просто извършване и вредните последици не са негов обективен признак, „обективно не може да има пострадало лице, респ. ощетено юридическо лице“. Именно върху тази постановка районният съд е 2 изградил част от мотивите си.

Формалният характер на даден престъпен състав сам по себе си не е достатъчен, за да се изключи възможността от деянието да са произтекли вреди за определено лице.

Въпреки че първоинстанционният съд е застъпил неправилно принципно разбиране, в конкретният случай е достигнал до правилен краен резултат.

Това е така, защото в случая „Адрес груп“ ЕООД няма качеството на ощетено юридическо лице, защото конкретно твърдяната имуществена вреда не може да бъде резултат от изпълнителното деяние на чл. 227б, ал. 1 НК.

Изпълнителното деяние по чл. 227б, ал. 1 НК не се състои в неизпълнение на парично задължение към определен кредитор, нито в самото спиране на плащанията, а в последващото бездействие на задължения субект да не поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.

В този смисъл следва да бъде споделена онази част от мотивите на районния съд, в която е проведено разграничение между неизпълнението на паричното задължение и неизпълнението на задължението за сезиране на съда по несъстоятелността.

Това разрешение съответства и на практиката по приложението на чл.

227б НК, в която с позоваване на Решение № 170 от 13.05.2014 г. по н.д. № 273/2014 г. на ВКС се приема, че неудовлетвореното вземане на кредитора не представлява само по себе си пряка и непосредствена вреда от инкриминираното по този състав бездействие.

От твърденията на самия жалбоподател се установява, че той има качеството на кредитор на „Деси експрес транспорт“ ЕООД, с признато ликвидно вземане в Заповед за изпълнение по ГПК в размер на 112 343,41 лв., което не е погасено. Тези обстоятелства обаче не сочат на вреда, която е в резултат от самото престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК, чието изпълнително деяние се изразява в неподаване в установения срок на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Липсва изискуемата пряка причинна връзка между деянието и вредата, за да се признае качеството на ощетено лице. Това е така, защото подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не води автоматично до извод за нейното уважаване, а още по-малко до удовлетворяване на конкретен кредитор, както правилно е посочил първоинстанционния съд.

3

Същите съображения са валидни и за другото оплакване в частната жалба, че кредиторът бил лишен от гаранциите на универсалното принудително изпълнение Наличието на интерес за кредиторите от провеждане на универсално принудително изпълнение не води до автомотачно настъпваща имуществена вреда за конкретния кредитор, която е е в пряко причинноследствена връзка със забавата.

Обстоятелството, че престъплението по чл. 227б, ал. 1 НК е включено в раздел „Престъпления против кредиторите“, също не е достатъчно да обоснове процесуална легитимация на всеки кредитор.

Систематичното място на нормата има значение за определяне на защитения обект и потвърждава, че своевременното откриване на производството по несъстоятелност защитава интересите на кредиторите. От това обаче не следва, че всеки кредитор автоматично е пострадал от конкретното престъпление, при удовлетворяване на изискването на чл. 74 НПК – да е претърпял пряка и непосредствена вреда от деянието.

Обстоятелството, че „Адрес Груп“ ЕООД е подало сигнал, по повод на който е образувано досъдебното производство, не го легитимира само на това основание да може да предизвика съдебен контрол за законосъобразност на прекратяването на досъдебното производство. В чл. 243, ал. 4 НПК е определен кръга от субекти, които могат да обжалват постановлението за прекратяване

- обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Подателят на сигнала, ако няма и качеството на пострадала или ощетено юридическо лице, не може да оспори прокурорския акт.

Действително при отказа да се образува досъдебно производство законодателят е предоставил процесуални права и на лицето, направило съобщението. Това законодателно разрешение обаче не може по пътя на тълкуването да бъде пренесено към различно уреденото производство по чл.

243 НПК, ако не е изпълнено допълнителното условие.

По тези съображения, въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че „Адрес груп“ ЕООД не се легитимира като ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, от което следва, че и частната жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

4

Поради горното и на основание чл. 345, ал. 3, вр. 337, ал. 3 и чл. 338 НПК, Окръжен съд Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1859/2.07.2026 г., постановено по ЧНД № 1281/2026 г. по описа на Районен съд - Плевен Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5