Определение № 3241 от 04.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3241 гр. София, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502776 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД срещу Определение рег. № 3289/15.08.2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав.

В жалбата се изразява несъгласие с искания за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК. Твърди се това намерение да противоречи на закона и постановеното Определение рег. № 320/19.05.2025 г. по ч.т.д. 20251001000342 по предходна частна жалба.

Обосновава се правен интерес от предявен иск при приключило производство по чл. 240, ал.

2 ГПК Застъпена е теза, че наличието на новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства касае съществото на материалноправния спор и се очаква съдът да се произнесе с решение. Твърди се трето на спора лице и бивш съдружник да е упражнявал нелоялна търговска дейност спрямо ищцовото дружество, а дружеството да е осъдено въз основа на подписани от него като представляващ дружество договор за ремонт и запис на заповед в полза на ответното дружество, създадено от нелоялния съдружник. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, искът по чл. 240, ал. 2 ГПК, чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 439 ГПК да бъде уважен, да бъде постановено преразглеждане на материалния спор по същество с провеждане на състезателен процес предвид новооткритите обстоятелства и нови доказателства, при довод да са от съществено значение за решаване на спора.

Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, изхожда от ищеца в първоинстанционното производство, дължимата държавна е внесена, но не касае подлежащ на обжалване акт.

1

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат съдебни актове, с които 1) се прегражда по-нататъшното развитие на делото (актът препятства разрешаване на поставения въпрос по същество) или 2) ако законът изрично предвижда необходимост от обжалване.

С Определение рег. № 3289/15.08.2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ18 състав решаващият съд е оставил без уважение заявено от „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД искане за спиране на производство до приключване на производство по молба с правно основание чл. 303 ГПК и е предоставена възможност за изпълнение на предходно дадени указания за обосновка на правния интерес за установяване неистинност на документи, внасяне на държавна такса, да конкретизира обстоятелствата, позволяващи подвеждането им под нормата на чл. 439 ГПК.

Нормата на чл. 2 ГПК задължава съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба, свързана с лично или имуществено право на страната. С оглед диспозитивното начало изключително право на страната е да определи какво, от кого и защо търси. Съдът обаче е овластен да определи приложимия закон към търсената защита и на тази основа да прецени кои обстоятелства следва да бъдат изяснени, за да разреши висящия спор. За да осигури ефективен достъп до правосъдие, когато претенцията е неясна, разпоредбата на чл.

7, ал. 1 ГПК ангажира съда да предприеме всички необходими действия, за да изясни съдържанието на заявения за защита интерес. Средство за изпълнение на това служебно задължение на съда са дадените на ищеца указания относно подлежащите на изясняване фактически твърдения.

Общата норма на чл. 101 ГПК задължава съда да окаже съдействие на страната и когато посочените обстоятелства не позволяват твърдяния като накърнен интерес да бъде подведен под конкретна правна норма, овластяваща съда да предостави очакваната защита.

Изпълнението и на това задължение включва указание за възприетата пречка и възможност за страната да представи своята гледна точка.

Съгласно чл. 130 ГПК при възприета недопустимост, а според чл. 129, ал. 3 ГПК – неизяснено съдържание на отстоявания интерес и/или търсената защита (искането), съдът е овластен да върне исковата молба. Законът предписва и хипотези на прекратяване на производството. Единствено съдебен акт, отразяващ приключване на производството без постановяване на предписания акт по същество, обосновава и обжалваемост по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обжалваното в случая определение отразява преценка на съда, че висящото производство, възприето от жалбоподателя като значимо и за предявените искове, не съставлява нормативно утвърдена пречка пред развитието на висящото производство, поради което и чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е неприложим.

Ищецът и жалбоподател в настоящото производство е избрал общия исков процес, за да се противопостави на оспорвано решение. Дадените указания досежно правния му интерес предполагат обосновка на възприетата от ищеца възможност по исков ред от една 2 страна да бъде преодоляна обвързващата сила на окончателно съдебно решение (чл. 297 ГПК), а от друга – в отделно развитието на производство да бъде изследвана истинността на документи, определени като значими за предходно разрешения вече спор. Обжалваният акт обаче не отразява достигнат от първоинстанционния съд извод за недопустимост, а напротив, предоставя възможност за ищеца допълнително да обоснове очакването си. Едва формиран извод за съществуваща пречка предявеното искане да бъде разгледано от сезирания с него първоинстанционен съд овластява въззивния съд да осъществи контрол за съответствието му с предписаните от закона правила. Доколкото посочения в частната жалба съдебен акт не отразява възприета от първоинстанционния съд пречка за разглеждане на спора, частната жалба се явява недопустима.

За пълнота следва да се посочи, че с Определение рег. № 320/19.05.2025 г. по описа на Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав по въззивно частно търговско дело № 20251001000342 въззивният съд не е установил подлежащ на разглеждане спор пред исковия съд. На първоинстанционния съд е възложено да прецени колко и какви по вид са исканията, постановени в искова молба с вх. рег. № 103227 от 27.09.2024 г., кои от тях следва да бъдат отделени в отделни производства, кое от отделните следва да бъде администрирано от СГС чрез спиране на производство, кое е родово и местно компетентен съд да администрира исковата молба в частта, в която обективира молба с правно основание чл. 303 от ГПК. В изпълнение на тези указания с Определение рег. № 2400/09.06.2025 г. идентифицирано искане по чл. 303 ГПК у препратено на единствено компетентния да го разгледа съд – Върховният касационен съд, а е приел да администрира в рамките на исковия процес претенции по чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 4 ГПК – установяване неистинност на документи. С Разпореждане рег. № 5140/25.06.2025 г. са дадени указания за изясняване на обстоятелствата при очертани критерии за включването им под нормата на чл. 439 ГПК, за изясняване на правния интерес за повдигнатия спор за неистинност на документи и за внасяне на държавна такса за оспорвано вземане. При тези обстоятелства необоснована е тезата на жалбоподателя за действия на съдия-докладчика в противоречие на дадените му указания. С оглед правилото на чл. 13 ГПК нормата на чл. 278, ал. 2 ГПК и предходно делегираната му от въззивният състав преценка първоинстанционният съд следва да ограничи търсеното съдействие от ищеца до разумното като и служебно да очертае възможния за паралелно развитие процес, съответно с нарочен акт да обяви недопустимо търсената защита по задържаните за администриране претенции.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – София, 1-ви граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1137865/02.10.2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4