Решение № 6653 от 21.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6653 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509829 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Е.***“ ЕООД, чрез адв. И.

Д., срещу решение № 20047594 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 20643/2021 г. на СРС, ГО, 66 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Е.***“ ЕООД против „А.л.ц.“ ООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 1350 лв. – възнаграждение за изготвен технически паспорт на обект автосервиз с обслужваща част и изгребна яма в УПИ I-1644, 1663, 1667 – „За общ. обслужващи дейности и автосервиз“, с идентификатор № *** по КККР, от кв. 13, по плана на гр.

София, м. „Северен парк- Гробищен парк Бакърена фабрика“, СО – район „Връбница“, ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. (подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост на фактическите изводи на съда, че за изготвения технически паспорт на обекта на ищеца не се дължи допълнително възнаграждение извън уговореното по сключения между страните писмен договор от 13.01.2020 г. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска в пълня предявен размер. Претендират се разноски.

Ответното дружество „А.л.ц.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и 1 не е взело участие в разглеждането на делото пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

От фактическа и правна страна настоящият състав намира за установено следното:

Уважаването на предявения от „Е.***“ ЕООД против „А.л.ц.“ ООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: 1) наличие на сключен между страните действителен договор за съставяне на технически паспорт на посочения обект, при твърдените от ищца условия, пораждащ за всяка от тях права и задължения; 2) изпълнение от страна на ищеца на произтичащите от договора задължения – съставяне на технически паспорт за обекта;

3) неизпълнение от страна на възложителя-ответник на задължението за заплащане на възнаграждение за приетата работа. В тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че съставянето на техническия паспорт е предмет на допълнително споразумение към сключения между страните договор за строителен надзор № С-325/13.01.2020 г., че за изготвянето на техническия паспорт е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 1350 лв., както и че е съставил техническия паспорт. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че възнаграждението за съставянето на техническия паспорт е включено в цената на договора за строителен надзор № С-325/13.01.2020 г.

В случая ищецът не доказва, че съставянето на техническия паспорт е предмет на допълнително споразумение към сключения между страните договор за строителен надзор № С-325/13.01.2020 г., нито че за изготвянето на техническия паспорт е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 1350 лв., поради което искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5/28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите, собствениците на строежите възлагат с договор съставянето на техническите паспорти.

С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че между страните е бил сключен договор № С-325/13.01.2020 г., по силата на който „А.л.ц.“ ЕООД възлага на „Е.***“ ООД упражняване на строителен надзор при строителството на обект автосервиз с обслужваща част и изгребна яма в УПИ I-1644, 1663, 1667 – „За общ. Обслужващи дейности и автосервиз“, с идентификатор № *** по КККР, от кв. 13, по плана на гр. София, м.

2

„Северен парк- Гробищен парк Бакърена фабрика“, СО – район „Връбница“. Това обстоятелство се установява и от представеното с исковата молба копие на договор за строителен надзор № С-325/13.01.2020 г.

От съдържанието на договора се установява, че ответникът, освен упражняването на строителен надзор на обекта, не е възлагал на ищеца и съставянето на технически паспорт.

По делото не са ангажирани доказателства, които да установят твърдението на ищеца, че между страните е било постигнато допълнително споразумение към сключения договор за строителен надзор, по силата на което ищецът се е задължил да изготви техническия паспорт за обекта, срещу посоченото от него допълнително възнаграждение в размер на 1350 лв. Писмени доказателства в тази връзка не са представени, а разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК не допуска свидетелски показания за установяване изменение на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала. На следващо място, в т. 3 от поканата за плащане, отправена от „Е.***“ ООД до „А.л.ц.“ ЕООД, ищецът сам посочва, че процесната сума от 1350 лв. му се дължи не във връзка с процесния договор за строителен надзор № С325/13.01.2020 г., а във връзка с друг договор, различен от процесния - договор за технически паспорт за завършването на строежа № ТП-104-С235/10.06.2020 г.

Предвид изложеното предявеният от „Е.***“ ЕООД против „А.л.ц.“ ООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна „А.л.ц.“ ООД има право на присъждане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на сторените от нея разноски за разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Същата обаче не е подала отговор на въззивната жалба, не е взела участие в разглеждането на делото пред настоящата инстанция и не претендира заплащането на разноски за тази инстанция, поради което такива не следва да й се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20047594 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 20643/2021 г. на СРС, ГО, 66 състав.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4