Решение № 2520 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2520 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20221110210092 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Т. Т. И. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332005359 от 25.03.2021г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП–СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се излагат доводи, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли за отмяна на НП или намаляване на размера на наказанията.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата,като счита, че не е доказано извършването на нарушението. Моли НП да бъде отменено.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 12.03.2021г. около 01:35ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег.

1

№ /номер/ в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе” с посока на движение от кв.

„Враждебна” към АМ „Хемус”. Бил спрян за проверка от св. Н. и св. Д. – младши автоконтрольори в ОПП-СДВР. Те поискали да тестват жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510” № 0223 за концентрация на алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят отказал. Св.

Н. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство свидетелят Н. преценил като нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Свидетелят счел, че жалбоподателят не бил заплатил сумата по административно наказание глоба, наложено му с фиш К/1934035, което приел за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Съставил на място срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 324697.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Н. и Д. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът се доверява напълно на показанията на свидетелите, тъй като кореспондират помежду си и с писмените материали. От тях се установяват всички факти по управлението на автомобила от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде тестван.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентен административен орган.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи началникът на група в ОПП-СДВР е оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.

По същество:

За нарушението по чл. 185 вр. чл. 190, ал. 3 ЗДвП:

Нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, не въвежда задължение, чието нарушаване съставлява административно нарушение. Тази разпоредба само указва срока, в който сумата по наложеното с влязъл в сила акт административно наказание глоба следва да бъде заплатена доброволно. След изтичане на този срок, не е налице административно нарушение, а 2 възможност да бъде започнато принудително изпълнение срещу наказаното лице за събиране на сумата. Поради това, нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, за което е наказан жалбоподателят, не съществува. Още повече, неплащането на глобата не може да съставлява нарушение на правилата за движение, които са предмет на уредба от ЗДвП и е абсурдно да се счита, че може да се наказва по реда на този закон.

Предвид това, НП следва да бъде отменено в тази му част.

За нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева.

За съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е ирелевантно дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е лицето да управлявал МПС и, след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Също така, за да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.

В конкретния случай, на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил.

Проверката е била извършена именно по този повод и скоро след като е управлявал МПС.

Предвид това и същият е субект на нарушението. След като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, жалбоподателят е отказал.

С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Наказанията са с фиксиран размер и е невъзможно той да бъде намален.

С оглед изложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени в частта за нарушението по чл. 185 вр. чл. 190, ал. 1 ЗДвП, а в другата да се потвърди.

3

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 и ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 21-4332-005359 от 25.03.2021г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи в частта за нарушението по чл. 185 вр. чл. 190, ал. 1 ЗДвП.

ПОТВЪРДЖАВА НП № 21-4332-005359 от 25.03.2021г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4