Присъда № 14 от 02.04.2024, Районен съд - Велинград

М о т и в и към присъда № 14 , постановена на 02.04.2024 година по н.о.х.дело № 361 по описа за 2023 година на Районен съд Велинград:

Обвинение против:

Д.М Д, роден на 14.10.1969 г. в с. Света Петка, обл. Пазарджик, с адрес: с. Всемирци, обл. Пазарджик, българин, български гражданин, основно образование, безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че за времето от 20:00 часа на 29.04.2023г. до 10:05 часа на 30.04.2023г., в с. Света Петка, Общ. Велинград, обл. Пазарджик, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Ибиза“, с регистрационен номер РА 2895 АТ, на стойност 1100, 00 лева, от владението и собственост на Фатиме Салих Мохамед, ЕГН **********, от с. Света Петка, общ. Велинград, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото превозно средство е върнато на собственика - престъпление по чл. 346а, т. 1, във вр. с чл. 346, ал. 1 от НК.

Подсъдимият се признава за виновен. Защитниците намират, че деянието е осъществено от обективна страна, но е налице грешка в предмета, изключваща умисъла.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.Д живеел в с. Всемирци, което се намирало в непосредствена близост до с. Света Петка, Община Велинград.

Свидетелля Ф.М живеела заедно със св. М.Ш в с. Света Петка, в близост до центъра. Нямали сключен граждански брак. На 16.01.2023 г. св.

Ф.М купила лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № РА 2895 АТ, синя на цвят, видно от приложения по делото Договор от посочената дата, както и от Свидетелство за регистрация Част 1 за автомобила и справката от КАТ за собственик.

На 29.04.2023 г. малкият син на свидетелите М иШ се разболял и го водили с автомобила с рег. № РА 2895 АТ на лекар в гр. Велинград. След обяд около 18 ч. се прибрали вкъщи в с. Света Петка, като в бързината и от притеснение оставили колата отключена, а ключовете вътре в нея. Паркирали я на около 100 м. от дома им, точно на центъра на селото.

Същата вечер подсъдимият Д.Д срещнал М.М в с. Света Петка, който му предложил да отидат в Юндола на заведение. Д се съгласил и оставил колата си паркирана от лявата страна на училището и се качил в колата на приятеля му. Заедно посетили ресторант „Родопски изгрев“ в с. Юндола, където изпили значително количество алкохол.

Свидетеля Сюлейман А.Д работел в същото заведение като сервитьор.

1

Когато Д решил да си ходи, Д му предложил да го закара до с. Света Петка с автомобила си, тъй като бил много пиян, а освен това валяло и дъжд.

По пътя му предложил да го закара до къщата му в с. Всемирци, но подсъдимият настоял да го остави в близост до сградата на училището в с.

Света Петка, както и станало.

След като слязъл от колата на Д, Д тръгнал в посока към центъра на Света Петка, който се намирал най-малко на 500 метра от мястото, на което е бил оставен от свидетеля.

В определен момент подсъдимият стигнал до паркирания в центъра автомобил „Сеат Ибиза“, собственост на св. Мохамед. Отворил вратата, която се оказала отключена. Намерил ключа от автомобила и го привел в движение до дома си в с. Всемирци. Когато стигнал пред къщата си паркирал колата на използваното от него паркомясто, заключил яи влязъл в дома си.

На сутринта свидетелят Ш не могъл да намери колата на мястото, на което я е оставил. Първоначално решил, че някой я е преместил или си е направил шега, но тъй като обиколил околността и не я намерил се обадил на тел. 112.

След оперативни мероприятия св. Б, заедно с пол. инспектор Леков, открили издирваното МПС с рег. № РА 2895 АТ, пред дома на подсъдимия.

Полицаите извикали Д, който бил видимо сънен. Спял е до този момент.

Когато го попитали къде е колата му, той отвърнал, че е отвън. Първоначално се изненадал и отричал, че е докарал чужда кола, но след като се осъзнал предал ключовете от л. а. „Сеат“ на полицаите.

Още на сутринта на 30.04.2023 г. подсъдимият върнал лекия автомобил, заедно с ключовете на разследващия полицай Банев, видно от протокол за Доброволно предаване от посочената дата.

От приетото по делото Заключение на вещото лице Терзиев се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № РА 2895 АТ, произведен през 1997 г. към 30.04.2023 г. за района на с. Света Петка, Община Велинград, възлиза на 1100 /хиляда и сто/ лв.

От приетите по делото справки за съдимост се установява, че Д.М Д не е осъждан.

От характеристичната справка на лицето е видно, че подсъдимият е разведен, живее в с. Всемирци. Д е криминално проявен. Няма съдебна, но има криминалистически регистрации, както следва: за престъпление по чл.

346 НК /02 РУ – СДВР/ от 1997 г. и чл. 343 Б от НК /04 РУ – СДВР/ от 2008 г.

От декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че не получава доходи, не притежава недвижими имущества. Има два автомобила л. а. „Ауди А3“ и „Фолксваген транспортер“.

Със заповед № Рег. 367зз-110/30.04.2023 г. е задържан за срок от 24 ч.

2

По доказателствата:

За да приеме горното съдът взе предвид писмените доказателства и доказателствени средства / Заповед за задържане на лице; справка за собственост на МПС с рег. № РА2895АТ; протокол за доброволно предаване от 30.04.2023 г.; препис от Свидетелство за регистрация част 1 за МПС „Сеат Ибиза“; Договор за покупко-продажба на МПС; Удостоверение за родствени връзки и семейно положение на Ф.М; Протокол за оглед на местопроизшествие от 30.04.2023 г., ведно с фотоалбум към него; справка за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно положение и имотно състояние; заверен препис от свидетелство за регистрация част 1 за лек автомобил „Ауди А3“/ и показанията на свид. Ф.М дадени в ОСЗ, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК по отношение на датата на деянието; М.Ш – дадени в ОСЗ, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, отново по отношение на датата; инсп. Б, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК показания на свидетеля Сюлейман Д. Последните са непротиворечиви и с категоричност установяват фактите от предмета на доказване.

По отношение на показанията на инсп. Б, съдът намира, че същите са допустими и не попадат в обхвата на забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК /при отчитане, че доказателствените средства са събрани в деня, в който влиза в сила новата разпоредба – 05.03.2024 г/, тъй като възпроизведените данни пред съда не са събирани чрез разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР.

Свидетелят възпроизвежда лични впечатления по фактите от предмета на доказване, включително, поведението на подсъдимия и предаване на ключа, а не дава показания по отношение на проведен разпит с подсъдимия Д.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия Д, в частта, в която признава обективните признаци от състава на престъплението. Твърдението, че не си спомня как се е прибрал до вкъщи, съдът намира за израз на защитната му позиция. Прави впечатление, че защитниците акцентират върху неосъзнаване от подсъдимия на факта, че управляваната от него кола е чужда, а той самият не го твърди нито веднъж /нито в досъдебното производство, при отчитане на прочетените показания в ОСЗ, нито по реда на съдебното следствие./ Съдът намира, че тези твърдения са продиктувани от очертаване на защитата, но не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

Свидетелят Б установява, че „първо отричаше, но като се осъзна малко предаде ключовете“. От показанията на свидетелите Ш, Мохамед и Б, съдът приема за установено, че колата „Ауди 3“ на подсъдимия се е намирала на разстояние между 500 – 800 метра от отнетата кола с марка „Сеат“, а св. Д посочва, че е оставил Д от ляво на училището, което се намира на около 500 м. от центъра. Подсъдимият е настоял точно там да бъде оставен, просто защото там е паркирал собствения си автомобил. Въпреки това, в дъжда, тръгнал в посока към центъра, където е бил паркиран автомобила на 3 свидетеля Мохамед.

С оглед на горното съдът прие, че:

Д.М Д от с. Всемирци, от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 346а, т. 1, във вр. с чл. 346, ал. 1 от НК :

- за времето от 20:00 часа на 29.04.2023г. до 10:05 часа на 30.04.2023г., в с. Света Петка, Общ. Велинград, обл. Пазарджик, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Ибиза“, с регистрационен номер РА 2895 АТ, на стойност 1100, 00 лева, от владението и собственост на Фатиме Салих Мохамед, ЕГН **********, от с. Света Петка, общ. Велинград, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото превозно средство е върнато на собственика.

Тези обстоятелства се установиха от писмените доказателства и свидетелските показания. От тях е видно, че подсъдимият противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство от владението на св. Мохамед, без нейно съгласие с намерение да го ползва, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд е върнал МПС. Не е без значение, че подсъдимият не отрича тези факти. Действително не ги потвърждава с категоричност, но изразява срам и съжалява за стореното от него.

Според съда деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.

В случая не е налице грешка по отношение на предмета на престъплението, а именно – съзнавал е, че моторното превозно средство е „чуждо“. Следва да се посочи, че фактът на голямото разстояние между двете паркирани коли /повече от 500 м/, настояването пред св. Д да го остави точно до училището, където се установи, че подсъдимият е оставил своята кола /т. е. осъзнавал е, че колата му е именно до училището, а не на центъра/, различията между колите – марка, модел и цвят, показанията на св. Ш, че колите изобщо не си приличат, както и отчетената криминалистическа регистрация за същото по вид престъпление – чл. 346 от НК, от 1997 г. в 02 РУ – СДВР, и изразеното съжаление от подсъдимия, липсата на направено твърдение за грешка от него, а само от защитниците му, съдът намира всички тези косвени доказателства – непротиворечиви и достатъчни - да водят до несъмнен извод, че в съзнанието му е било налице отражение на факта, че колата е чужда, а не негова. Именно поради това съдът прие, че е налице пряк умисъл за извършване на престъплението.

Субективният признак „намерение да я ползва“ се доказа от обективното му осъществяване. На инкриминираната дата подсъдимият действително я е използвал, като се е прибрал до вкъщи.

По делото е безспорно доказано, че сутринта на 30.04.2023 г. Д е върнал 4 отнетото МПС, поради което е ангажирана наказателната отговорност за привилегирования състав на чл. 346а, т. 1, във вр. с чл. 346, ал. 1 от НК.

По наказанието:

При определяне на наказанието, съдът се съобрази със смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито представляват чистото съдебно минало на дееца, лошото материално състояние, доброто процесуално поведение, изразеното съжаление и срам от извършеното, както и краткото време, в което е била упражнявана фактическата власт от него върху отнетата вещ.

Въпреки наличието на множеството смекчаващи обстоятелства, според настоящият състав не следва да намери приложение чл. 55 НК, тъй като е налице значително по тежест отегчаващо отговорността обстоятелство – деянието е извършено в пияно състояние. Това увеличава обществената опасност на деянието, при отчитане, че има доказано и управление на МПС в пияно състояние, за което няма повдигнато обвинение. Друго отегчаващо обстоятелство е лошата характеристична справка.

С оглед на горното съдът определи наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид размера на наказанието, чистото съдебно минало на дееца към датата на извършване на престъплението, както и това че целите на наказанието и преди всичко специалната превенция могат да бъдат постигнати и без неговото ефективно изтърпяване.