Решение № 219 от 24.10.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр. Добрич, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20253200500503 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Т. Г. Г. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №276/07.04.2025г. по гр.д.№1110/2023г. на Добричкия районен съд в частите, в които е признато за установено, че въззивникът дължи на „Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ - гр.Антоново, парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение №1535/05.12.2022г. по ч.гр.д.

№3127/2022г. на ДРС, а именно: сумата 346 921.40 лева - парично задължение по акт за начет №11-04-22/23.11.2018г., заедно със законната лихва от датата на заявлението 28.10.2022г. до окончателното плащане и сумата 137 997.62 лева – законна лихва върху главницата от 346 921,40 лева за периода 24.11.2018г. – 25.10.2022г., както и въззивникът е осъден да заплати на другата страна разноски за делото в размер на 300 лева за вещо лице и държавна такса по сметка на съда.

Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и в противоречие с материалния закон. Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че материалната доказателствена сила на акта за начет не е оборена. Първоинстанционният съд не отдал значение, че възложената от „Тузлушка гора“ЕООД с процесните договори работа е била насочена към постигане на резултат, включен в предмета на дейност на въззиваемото общинско търговско дружество, била 1 извършена от изпълнителя и изпълнението й е било качествено. Това следвало от гласните доказателства по делото, а и в самия акт за начет нямало заключение в противен смисъл. Щетата за предприятието била изведена в акта за начет от констатация за възлагане и извършване на работата при липса на строителни книжа, но, с оглед естеството на възложените дейности, за извършването им строителни книжа не се изисквали. Освен това извършването на съответните дейности нямало как да причинят икономическа вреда на дружеството в смисъла на липса, загуба или друга форма на неблагоприятни икономически последици за същото. От акта за начет изобщо не ставало ясно в какво в случая се състои вредата, което възражение на въззивника първоинстанционният съд не обсъдил. Не било обсъдено и възраженията му, че той не е подписал нито фактурите, нито протоколите за прихващане, съставени във връзка със задълженията за договорните възнаграждения за изпълнителя и съставянето на тези документи след освобождаването на въззивника като управител на въззиваемото дружество.

На последно място, неправилно било прието в обжалваното решение, че позоваването от въззивника на изтекла давност по чл.27 ал.3 от ЗДФИ е преклудирано, поради извършването му след срока по чл.131 от ГПК и неоснователно, поради прекъсване на давността с подаване на заявлението за заповед за изпълнение. Съществувала съдебна практика, включително задължителна такава, с която първоинстанционният съд не се съобразил и според която абсолютната погасителна давност по горепосочената разпоредба се прилага, когато вземането за имуществена отговорност по финансов начет не е реализирано повече от десет години, като спиранията и прекъсванията на давността не се зачитат. По тези съображения с жалбата се настоява за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и за отхвърляне на предявените срещу въззивника искове.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемият

„Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/, чрез назначения синдик, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и прецени събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени с искова молба вх. №7959/04.05.2023г. от „Тузлушка гора“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК 125548831 със седалище в гр.Антоново срещу Т. Г. Г. с ЕГН ********** искове по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ и чл.26 от ЗДФИ за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д. №3127/2022 г. на ДРС е издадена заповед №1535/05.12.2022 г. за незабавно изпълнение на парични задължения по акт за начет №11-042 22/23.11.2018 г., както следва - главно парично задължение за имуществена вреда в размер на 346 921 лева, законна лихва върху главното парично задължение за периода от датата на причиняване на вредата 31.08.2014 г. до 23.11.2018г. в размер на 148 921.69 лева и законна лихва върху главното парично задължение за периода от 24.11.2018 г. до 25.10.2022 г. в размер на 137 997.62 лева.

Претенцията е обоснована с твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д. №3127/2022г. на ДРС и издадена в полза на заявителя - ищец на заповед по чл.417 ал.1 т.9 от ГПК за незабавно изпълнение на парични задължения на ответника, за които е съставен акт за начет №11-0422/23.11.2018г. Ищецът „Тузлушка гора“ЕООД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община – Антоново. В периода от 27.07.2012 г. до 01.09.2014 г. управител на дружеството бил ответникът Т. Г. Г..

Като негов управител ответникът причинил на дружеството имуществена вреда в размер на 346 921 лева.

С договор от 02.01.2014 г. „Тузлушка гора“ЕООД, чрез ответника, възложил на едно физическо лице изработването на количествени сметки за изпълнението на обществена поръчка за строителство на пет броя горски пътища, за което на изпълнителя по договора на 28.08.2014 г. било платено възнаграждение в размер на 1 500 лева. За изготвянето на пет броя проекти за договори на адвокатско дружество било платено възнаграждение в размер на 2 000 лева, съгласно фактура №42/28.08.2014 г. В качеството си на управител ответникът сключил на 24.01.2014 г. три договора и на 02.06.2014 г. два договора, с които „Тузлушка гора“ЕООД възложил на „Леско“ЕООД строителство и рехабилитация на пет броя горски пътища в горска територия, собственост на Община – Антоново, за което възложителят трябвало да плати на изпълнителя стойността на извършеното. С протоколи от 30.04.2014 г. и от 20.08.2014 г. извършената по всеки един от договорите работа била приета, като в протоколите била приета окончателната стойност на извършеното, възлизащо общо за всички договори в размер на 343 421.40 лева с ДДС.

Задълженията били погасени със споразумения за прихващане от 31.08.2014 г. и от 02.09.2014 г. между „Тузлушка гора“ЕООД и „Леско“ЕООД.

Така, за ищеца „Тузлушка гора“ЕООД били отчетени и платени общо 346 921.40 лева за строителство и рехабилитация на пет броя горски пътища в общинския горски фонд на Община – Антоново, което било незаконосъобразно и без правно основание – строителството било извършено без съгласието и без осигурено финансиране от собственика на горите, както и без изискуемите по чл.5 ал.1 и ал.3 от Наредба №39/10.04.2006 г. виза от главния архитект на общината, ситуационна скица-копие от кадастралната карта с обозначено местонахождение или трасе на обектите. Причинената 3 вреда била пряка и непосредствена последица на действията на ответника, който сключил, разпоредил и лично извършил плащанията по първичните счетоводни и технически документи – договори, приемо-предавателни протоколи, фактури, споразумения за прихващане, разходни касови ордери.

Като негов управител, ответникът носел пълна имуществена отговорност, за вредите, които е причинил на ищеца. Ответникът отговарял и за законната лихва върху вредите от датата на тяхното причиняване. За периода от датата на причиняване на вредата 31.08.2014 г. до 23.11.2018г. законната лихва върху главното парично задължение възлизала на 148 921.69 лева, а за периода от 24.11.2018 г. до 25.10.2022 г. същата възлизала на 137 997.62 лева.

Ответникът Т. Г. Г. оспорил предявените срещу него искове като неоснователни.

В подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът е възразил, че на общинското търговско дружество „Тузлушка гора“ЕООД било възложено извършването на сеч, както и всички дейности за поддържане, почистване, залесяване на общинския горски фонд, включително и дейностите за поддържане на съществуващите пътища.

Конкретно процесните договори били сключени, защото рехабилитацията и ремонтът на съответните пет броя горски пътища били необходими за извършването на предстоящата сеч в стопанисваните от дружеството територии и за изнасянето на дървесината. Възложената по договорите работа била изпълнена и платеното за реално извършената работа не съставлявало вреда за дружеството. Евентуално допуснатите при възлагането на работата административни нарушения можели да бъдат основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но не и на имуществена отговорност за вреди, каквито не могат да произтекат от евентуалните административни нарушения при възлагането и при положение, че работата е реално изпълнена. Вреди не могат да са произтекли от действията на ответника, който не е подписвал фактурите и протоколите за прихващане по договорите за възлагане на строителство и рехабилитация за петте броя горски пътища.

С допълнителна молба вх.№20084/21.10.2024 г. ответникът се е позовал, че от причиняването на вредите, според приетото за установено в акта, са изминали десет години, което съставлява самостоятелно основание по чл.27 ал.3 от ЗДФИ да не се търси имуществена отговорност и за отхвърляне на иска.

Установено е по делото, че въз основа на заявление с вх.

№18723/28.10.2022г. в полза на ищеца „Тузлушка гора“ЕООД /в несъстоятелност/ срещу ответника Т. Г. Г. по ч.гр.д.№3127/2022 г. на ДРС е издадена заповед №1535/05.12.2022 г. за незабавно изпълнение на парични 4 задължения, въз основа на акт за начет №11-04-22/23.11.2018 г., документ по чл.417 ал.1 т.9 от ГПК.

Акт за начет №11-04-22/23.11.2018 г. е съставен след финансова инспекция на „Тузлушка гора“ЕООД, проведена въз основа на заповед №ФК10-167/19.02.2018 г., допълнена със заповед №ФК-10-459/14.05.2018 г. на Директора на АДФИ. Актът за начет е съставен за 346 921.40 лева, съставляващи сторени от „Тузлушка гора“ЕООД разходи с ДДС за строителство и рехабилитация на пет броя общински горски пътища. Същите разходи са квалифицирани като вреда за дружеството, тъй като са за строителство и ремонт на общински горски пътища, извършени без съгласието и без осигурено финансиране от собственика Община – Антоново, без изискуемите по чл.5 ал.1 и ал.3 от Наредба №39/10.04.2006 г. разрешения и книжа, извън утвърдените годишни планове за ползване на дървесина от общинските горски територии на Община – Антоново. Прието е в акта за начет, че вредите са причинени от действията на ответника Т. Г. Г., който, като управител на дружеството, сключил, разпоредил и лично извършил плащания по първичните счетоводни и технически документи – договори, приемопредавателни протоколи, фактури, споразумения за прихващане, разходни касови ордери.

В съответствие с чл.22 ал.5 от ЗДФИ актът за начет разполага с материална доказателствена сила, освен ако нещо друго не бъде доказано. В настоящия случай съдържащите се в акт за начет №11-04-22/23.11.2018 г. фактически констатации преимуществено не са оспорвани от ответника и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изключение от това са направените в акта за начет констатации за подписване от ответника на няколко конкретно посочени документа /фактури и споразумения/, които констатации с основание са оспорени от ответника, както ще се изложи подолу.

Установено е по делото, че „Тузлушка гора“ЕООД е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община – Антоново. В релевантния за настоящия спор период дружеството е имало за предмет дърводобивна, дървопреработваща дейност, охрана на горския фонд /справка ТРРЮЛНЦ/. С чл.15 от Наредбата за управление на горските територии на Община – Антоново на „Тузлушка гора“ЕООД са възложени всички дейности по стопанисването на горските територии на общината. Ответникът Т. Г. Г. бил избран за управител на дружеството с решение №95.2. по протокол №11/26.07.2012г. на Общинския съвет и е освободен като управител, считано от 01.09.2014 г. С договор за възлагане на управление, сключен на 26.07.2012 г., на ответника е възложено да управлява предприятието на дружеството, като същият имал право от името и за сметка на дружеството да сключва сделки, 5 свързани с упражняването на търговското занятие, за извършва действия по стопанисване и опазване на имуществото на дружеството, да се разпорежда с него, да извършва всякакви правомерни действия, осигуряващи нормалното функциониране на предприятието – чл.5 т.1 и т.6 от договора. В чл.6 т.2 от договора е въведено задължение за ответника да осъществява управлението на стопанската дейност на дружеството в интерес на последното, като организира изпълнението на поставените бизнес задачи; допусната е възможност за отклонение от целите, начина и насоките на управление, ако това е необходимо за запазване на стопанските интереси на дружеството и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.