Решение № 1832 от 22.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120104661 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД против С. Й. И. и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и допълнително уточнен иск, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** по КККР на гр. Созопол, находящ се в гр. С*****, със застроена площ 30,10 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, състоящ се от: антре с кухненски бокс, баня, дневна, спалня с трапезария, балкон, при граници: север - коридор и самост. обект ***, юг блок В, запад -двор, изток - самост. обект ***, ведно с 0,699 % ид.ч. общите части на сградата, равняващи се на 4,59 кв.м. и ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж, върху който по изп.д. № 20257040401103 по описа на ЧСИ И. М. е насочено изпълнението за парично вземане чрез изнасянето на имота на публична продан, не е собственост на длъжника „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД. Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски по делото. Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Созопол, като с Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г. му е било разрешено да построи в този имот две жилищни сгради за сезонно обитаване, а с нотариален акт № 56, том IV, peг. № 8349, н.д. № 612 от 2014 год. на нотариус Б. К., ищецът отстъпил на „Свети Йоан Ризорт" ЕООД правото на строеж на всички самостоятелни обекти в двете жилищни сгради, с изключение на няколко самостоятелни обекти, подробно описани в пункт втори и пункт трети на нотариалния акт. Ищецът твърди, че учреденото право в полза на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж е погасено по давност, поради неупражняването му в срок, което било установено с влязло в сила решение по гр.д. № 947/2022 г. на ОС - Бургас, като към момента на постановяване на решението сграда 2 блокове А, В и С не били завършени в груб строеж и в тях нямало обособени самостоятелни обекти. Поради това ответното дружество било заличено като титуляр на разрешението за 1 строеж и такъв станал ищецът, който довършил до етап „груб строеж“ сградата със собствени средства и станал едноличен собственик на самостоятелните обекти в нея. На следващо място ищецът сочи, че по образувано против „Свети Йоан Ризорт" ЕООД изпълнително дело за парично вземане с взискател С. Й. И., а именно изп.д. № 20227030400445 по описа на ЧСИ Г. М., изпълнението е било насочено върху процесния недвижим имот, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника С. Й. И., в който са изложени доводи за недопустимост на иска и нередовност на исковата молба, които съдът намира за неоснователни, предвид допълнително направените от ищеца уточнения на иска. На следващо място искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че процесният имот е бил собственост на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД по силата на учредено в негова полза право на строеж и като суперфициар е бил собственик на обекта до влизане в сила на решението по гр.д. № 947/2022 г. на ОС-Бургас, с което съдът е констатирал погасяването по давност в полза на собственика на земята на така учреденото право на строеж, поради неупражняването му в срок, но С. И. не е бил страна по това дело. Сочи се, че преди завеждането на гр.д. № 947/2022 г. на БОС ответникът И. е вписал възбрана върху правото на строеж на процесния обект, допусната с Определение № 1222/25.05.2022 г. по гр.д. № 777/2022 г. по описа на БОС като обезпечение на предявения от него срещу „Свети Йоан Ризорт” ЕООД иск за парично вземане, произтичащо от сключен между тях на 06.11.2018 г. и впоследствие развален предварителен договор за продажбата на процесния апартамент, която възбрана е вписана в Службата по вписванията - Бургас на 03.06.2022 г., т.е. преди вписването на исковата молба по гр.д. № 947/2022 г. по описа на БОС. С влязлото в сила решение по гр.д. № 777/2022 г. на БОС искът на С. И. против „Свети Йоан Ризорт” ЕООД е бил уважен изцяло и на това основание срещу длъжника е било образувано изп.д. № 445/2022 г. по описа на ЧСИ Г. М., в хода на което са били предприети изпълнителни действия срещу процесния имот. Ответникът твърди, че правата на ищеца са му непротивопоставими, тъй като вписването на възбраната от негова страна предхожда вписването на исковата молба по гр.д. № 947/2022 г. на БОС. Счита, че приложими в случая са разпоредбите на чл. 453, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 401 от ГПК, както и чл. 114, б. „в”, вр. с чл.

112, б. „з”, вр. чл. 112, б. „а” от ЗС, които уреждат защитното действие на вписаната възбрана и конкуренцията между правата на отделните лица, като кредиторът има право да се удовлетвори от цената на възбранения имот, независимо че към деня на изпълнението имотът вече не е собственост на длъжника. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание се явява процесуалан представител на ответника, който поддържат отговора, ангажирани са доказателства.

Ответникът „Свети Йоан Ризорт" ЕООД не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по иска, не е ангажирал доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2007 г., съгласно който „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД е закупило УПИ I******** в м. „******“ в земл. на гр. Созопол.

С Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г., издадено от главния архитект на Община Созопол, на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД е било разрешено строителството на жилищни сгради за сезонно обитаване в горепосочения недвижим имот.

С нотариален акт от 12.11.2014 г. „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД е учредило в 2 полза на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД право на строеж върху собствения си недвижим имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Созопол, за който имот е отреден УПИ I******** в м. „******“ в земл. на гр. Созопол, като това право е учредено за построяването на всички самостоятелни обекти в сградите, за които е издадено горепосоченото разрешение за строеж, включително за строителството на процесния СОС с № ****, с изключение на самостоятелни обекти, подробно описани в пункт 2 и 3 от нотариалния акт. Предвид така учреденото право на строеж, с Решение № 54/06.10.2015 г. на гл. архитект на Община Созопол е разпоредено вписването на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД като титуляр (възложител) в Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г.

По делото е представено Решение № 481/31.03.2023 г. по гр.д. № 947/2022 г. на БОС – влязло в сила на 21.04.2023 г., с което е прието за установено по иска на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, че учреденото в полза на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД право на строеж на сграда 2 - блок А, В и С, обективирано в горепосочения нотариален акт, е погасено по давност в полза на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, поради неупражняването му в законоустановения срок. Представено е и копие на вписания в СВ-Бургас екземпляр на исковата молба, по която е образувано това дело, като е видно, че вписването на исковата молба е извършено на 29.09.2022 г.

С Решение № 36/01.08.2023 г. на главния архитект на Община Созопол и предвид горепосоченото съдебно решение е разпоредено заличаване на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД като титуляр (възложител) в Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г., в частта на разрешението, касаеща сграда 2 - блок А, В и С.

С Констативен протокол № 12/12.03.2024 г., издаден на осн. чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, е констатирано завършване в груб строеж на строителството на обект „Жилищни сгради за сезонно ползване“, съгласно Разрешение за строеж № 111/05.06.2014 г.

Видно от представеното Определение № 1222/25.05.2022 г., постановено по гр.д. № 777/2022 г. на БОС, съдът е допуснал обезпечение на предявени от С. Й. И. против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД осъдителни искове за сумите от 25 200 евро и 5000 евро, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху собствени на ответника вещни права върху недвижими имоти, сред които и правото на строеж на самостоятелен обект в сграда № ****, който е процесният по настоящото дело имот, като издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед е била вписана в СВ-Бургас на 03.06.2022 г. (видно от приложеното на л. 152 от делото копие на тази заповед).

По делото са изискани и представени справки от ЧСИ Г. М., ЧСИ Д. Н. и ЧСИ И. М., съгласно които въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2022 г., издаден по гр.д. № 777/2022 г. на БОС, е образувано изп.д. № 445/2022 г. по описа на ЧСИ Г. М., преобразувано в изп.д. № 545/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Н., преобразувано в изп.д. № 1103/2025 г. по описа на ЧСИ И. М., с взискател С. И. и длъжник „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД, като същото е за парично вземане и изпълнението е насочено върху процесния самостоятелен обект в сграда - апартамент ** в блок А.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

По делото се установи, че през 2014 г. ищцовото дружество е учредило в полза на ответника „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж върху свой собствен недвижим имот.

Това право не е било реализирано от суперфициаря в пълен обем в предвидения в закона 5годишен срок, поради което по предявен от „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД иск БОС е постановил решение, с което е приел за установено, че учреденото в полза на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж на сграда 2 – блок А, В и С е погасено по давност, като това решение е влязло в законна сила на 21.04.2023 г. С оглед на това следва да се приеме, че към момента на завършването на строителството на сграда 2 – блок А, В и С в груб строеж, което е удостоверено с констативен протокол от 12.03.2024 г., „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД не 3 е било носител на правото на строеж на тази сграда, съответно това дружество не е станало собственик на построеното, включително и на процесния самостоятелен обект – апартамент ****, а правото на собственост е възникнало в патримониума на собственика на поземления имот - „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД. С оглед на това съдът намира, че ответното дружество не е собственик на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение, поради което предявеният по настоящото дело иск е основателен и следва да бъде уважен.

Горният извод не се променя от обстоятелството, че на 03.06.2022 г. е била вписана обезпечителна мярка „Възбрана“ върху правото на строеж на процесния самостоятелен обект в полза на ответника С. И., в резултат на което принудителното изпълнение за удовлетворяване на негово парично вземане против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД е било насочено върху този имот, тъй като към настоящия момент възбраненото право на строеж вече не съществува в правния мир. Освен това следва да се посочи, че ефектът на погасителната давност не е настъпил от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установен този факт, а с изтичането на петгодишния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗС, което в случая е станало на 12.11.2019 г., т.е. далеч преди налагане на обезпечителната възбрана.

Поради това съдът намира, че тази възбрана няма действие по отношение на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, нито се отразява на обстоятелството, че именно това дружество, а не длъжникът в изпълнителното производство - „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД е собственик на надвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение.

По гореизложените мотиви съдът намира за ирелевантна поредността на вписванията на възбраната в полза на ответника С. И. и на исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 947/2022 г. на БОС, още повече, че постановеното по това дело решение има констативен, а не конститутивен ефект по отношение погасяването по давност на правото на строеж на процесния имот.