Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 732 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6554/2022
Вид
Решение № 732
Подписан
28.04.2023
В сила
29.06.2023
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
  • чл. 28, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206554 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3816117, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д. Й. Д. – законен представител на фирма „Кавалино“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 4258/16.01.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 19/ същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 26.06.2020 г., в 12,21 ч. на Републикански път III-565, км. 22+500 м., в посока от с. Белозем към с.

Шишманци, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч. с пътен знак B26, МПС с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 74 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 24 км.ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка относно скоростта на движение на автомобила се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Видно от същото, АТСС е установило, че превозното средство се е движило със скорост 77 км/ч. След приспадане на толеранс от 3 км/ч се получава и установената наказуема скорост от 74 км/ч на превозното средство.

По делото са представени Протокол за използване на Автоматизирано 2 техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. от 22.06.2020г., както и справка за собственик на процесния автомобил, видно от която процесният автомобил е собственост на представляваното от жалбоподателя дружество.

Представеният протокол по чл. 10 съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

По делото е налично и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, видно от което АТСС, с което е било заснето нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства под номер 4835 със срок на валидност 24.02.2020г. Представен е и Протокол за последваща проверка № 6-32-20/07.02.2020г., видно от който към датата на извършване на твърдяното нарушение АТСС е преминало надлежна метрологична проверка и същото е отговаряло на техническите изисквания.

Съгласно фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, с удостоверяването в протокола, че техническото средство съответства на одобрения тип, същото е отговаряло на одобрения тип към датата на извършване на нарушението.

Доколкото процесното нарушение се твърди да е било извършено при ограничение на пътен знак В26, и за изясняване на обективната истина, съдът е изискал неколкократно от ОПУ-Пловдив, Община Раковски и Кметство Белозем справка за точното местоположение на знака за ограничение на скоростта, който се твърди да не е бил спазен от жалбоподателя в електронния фиш.

От ОПУ-Пловдив, са представени две справки /л. 8 и л. 45/ в които изрично е посочено, че км 22+500, на път III- 565 се намира в чертите на с.

Белозем – в границите на населеното място. Посочено е, че в посоката Белозем - Шишманци, приблизително на км 22+400 ляво по километража на пътя, е налична група пътни знаци В24 и В26 (40 км/ч). Доколкото съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 28, ал. 1 от ППЗП, в границите на урбанизираните територии, АПИ стопанисва и поддържа само пътното платно, в границите на населените места поставянето и поддържането в наличност и изправност на елементите, разположени върху тротоарите, вкл. пътни знаци, е задължение 3 на кметство Белозем и община Раковски. От Кметство Белозем, Община Раковски са постъпили писма /л. 52/ с което сочат, че процесния пътен участък се стопанисва от АПИ.

Установяването на мястото на нарушението за скорост, освен за спазване на изискванията за описание на нарушението от фактическа страна, е от значение и за определяне на санкционната норма и за налагане на правилната административна санкция по размер (а и по вид в случаите когато се касае за превишаване на скоростта над 50 км/ч), които са диференцирани в различни норми в зависимост от това дали нарушението е извършено в населено или в извън населено място.

По делото е приложена снимка на автомобил с рег. № ***, с който е бил осъществен видеоконтролът, като същото е посочено и в Протокола по чл. 10 от Наредбата. Видно от снимката и от табелите на същата е, че контролът е бил осъществен по средата на пътя между Шишманци и Белозем, доколкото табелите сочат, че на приблизително равно разстояние от по 2 километра се намират и двете населени места.

Същевременно обаче, посоченото напълно се опровергава от справката от ОПУ-Пловдив, сочеща, че мястото на извършване на твърдяното нарушение е на територията на с. Белозем – в границите на населеното място. Така безспорно в настоящия процес се установява, че посоченото място на извършване на твърдяното нарушение не кореспондира с посоченото място на осъществяване на видеоконтрола, което е основание за отмяна на процесния електронен фиш.

Допуснатия порок е съществен, тъй като изискването за посочване на място на извършване на деянието не е самоцелно, а е свързано със самата същност на деянието, разбирано от трайната съдебна практика като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

4

Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантното място на извършване на нарушението, доколкото подобен начин на процедиране:

- би влезнал в противоречие със задължителните указания на основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения (изпълнително деяние, време и място на извършването му), които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото

- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г., с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП, съответно ЕФ надлежно са посочени всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице.

Водим от горното, съдът намира, че процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание 5 преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3816117, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д. Й. Д. ЕГН ********** – законен представител на фирма „Кавалино“ ЕООД, ЕИК 160130106 на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 ,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6