Решение № 542 от 17.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110214086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Б. С. Д. против Наказателно постановление № РКП25-РД113/04.09.2025 г., издадено от кмета на СО, р-н „Красно село“, с което, на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 225, ал. 1, т. 1. и т. 2 вр. чл. 148, ал. 1 вр. чл. 137, ал. 3 ЗУТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за крайна необходимост, за неустановено авторство и за прекомерност на санкцията. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Навежда доводи за непрецизно описание на обвинението; за двойна наказуемост; за неустановено авторство; за дублиране на санкции; за неуточнено изпълнително деяние; за непрецизно описание; за прекомерност на санкцията; за недоказаност; за маловажност на случая. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде потвърдено, като взема отношение по направените възражения. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2025 г. проверяващ екип на СО, р-н „Красна поляна“ извършил проверка в гр.

София, р-н „Красна поляна“, ж. к. „Разсадник - Коньовица“, ул. „,,***'', УПИ XV-504, кв. 78а, с 1 идентификатор ***, собственост на Б. Д. и Е. Д.а. В дъното на имота вече било констатирано незаконно (без строителни книжа) постояване на първи етаж от масивна сграда, попадаща частично в съседен имот, като на датата на проверката било установено и започнато незаконно (без строителни книжа) надстрояване на втори жилищен етаж с външни стълби.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите И. Г. и А. С.; АУАН; НП; възражение; констативни протоколи; констативни актове; снимков материалзаповед за спиране на изпълнение; заповед за премахване; заповед за компетентност.

Доказателствената маса бележи еднопосочност и непротиворечивост, касателно гореописаната фактология (и най-вече – наличието и местонахождението на процесния подход), поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен. Независимо от това, два са моментите, на които следва да бъде обърнато внимание, с оглед правилното решаване на делото, като правните последици от които ще бъдат предмет на обсъждане в друг раздел на настоящото изложение.

Тук е мястото да се отбележи, че в атакуваното НП (което, заедно с АУАН, са процесуалните документи, очертаващи фактическите рамки на административното обвинение) се твърди – на датата на проверката жалбоподателят да е извършил лично СМР на обекта – твърдение, което не намира опора в констативния протокол, а откровено се опровергава от показанията на св.

Г..

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е 2 връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възраженията на жалбоподателя за наличие на отклонения от минималните процесуални стандарти имат своите сериозни основания, макар и само частично. Въпросът с ne bis in idem има своите както процесуалноправни, така и материалноправни аспекти, поради което и няма пречка да бъде обсъден именно тук. Същият е приложим, само и единствено когато се касае за ангажирана отговорност на едно и също лице, във връзка с едни и същи обстоятелства. В светлината на разглеждания случай, доколкото се касае за отделна проверка, темпорално отнесена – далеч след предходната, но и с констатации за различен незаконен етаж, то и възражение в тази насока не би могло да бъде споделено. Въпросът с отговорността на Е. Д.а не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

На следващо място, подробно описание на строежа не е необходимо, доколкото се касае за пълно отсъствие на строителна документация, а не – за отклонение от разрешени параметри.

Същевременно, обаче, няма как да не бъде коментирано съществено обстоятелство, останало встрани от вниманието на пвоереника, а именно – че по силата на т. 7.45 от наличната по преписката Заповед СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на районни кметове са делегирани правомощия по издаване на наказателни постановления (с титуляр – кмета на общината, по силата на чл. 239, ал.

1, т. 6 ЗУТ), но не за всички и всякакви нарушения, а само за numerus clausus изброени, а именно: по чл. 232, ал. 1, 2. 5. 6, 8 и 9; чл. 232а; чл. 234 ЗУТ и по Глава VIII от НПОРИМДЕРДТСО, сред които деянието, предмет на настоящото производство и квалифицирано от контролните органи като такова по чл. 225, ал. 1, т. 1. и т. 2 вр. чл. 148, ал. 1 вр. чл. 137, ал. 3 ЗУТ не попада. В този смисъл, атакуваното НП е издадено от административен орган без надлежна материална компетентност и като такова, подлежи на отмяна, на процесуално основание.

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.

От материалноправна гледна точка, съдът се солидаризира с доводите на жалбоподателя за неправилно определен период на нарушението. От разпита на актосъставителя се констатира ползван презумптивен механизъм, който е показателен за определени явления и тенденции в работата на съответната общинска администрация. Независимо от това, обаче, в хода на производството се установява наличието на строителство преди инкриминираната дата, поради което и съдът приема, че тази непрецизност съставлява самостоятелно отменително основание (в този смисъл и Р 5228/2013 АССГ, XIII кас. с-в: дата на нарушението и дата на установяването са различни понятия, със самостоятелно материалноправно и процесуалноправно значение).

Освен неправилно определени, инкриминираният от общинската администрация период на строежа и авторството (твърди се лично извършване, а не – някоя от другите форми на изпълнително деяние по чл. 232, ал. 2 ЗУТ: разпореждане или допускане) са и недоказани – същите не може да бъде установен от нито едно от доказателствата по делото, като тук е мястото да се отбележи, че практиката на касационната инстанция е еднопосочна за задължението на наказващия орган да докаже тезата си – в тази насока са Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г.

3 по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др.).

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото, обаче, липсват доказателства за реално направени такива (в който случай съдът би дължал преценка за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, само въз основа на направено възражение), съдът не е обвързан с представения списък по чл. 80 ГПК (л. 165), а с оглед липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото (а и доколкото повереникът се е явявал само в част от съдебните заседания, първото от които - със символична продължителност, а жалбата е изготвена и подписана от самия жалбоподател, част от аргументите от която са пренесени в писмената защита на повереника, т. е. на практика процесуална дейност от лице с адвокатска правоспособност е със силно ограничен обем), намира, че претендираният размер се необоснован, „с оглед на целта“, по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС (вж. и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), в който смисъл и справедливо възнаграждение се явява това от 50 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и, като такова, следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РКП25-РД11-3/04.09.2025 г., издадено от кмета на СО, р-н „Красно село“, с което, на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, на Б. С. Д. била наложена глоба, в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 225, ал. 1, т. 1. и т. 2 вр. чл. 148, ал. 1 вр. чл. 137, ал. 3 ЗУТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична община да заплати на адв. П. В.

Й., личен номер на адвокат ,,***'' сумата от 50 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на 4 съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5