Решение № 121 от 26.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Благоевград, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20221200900227 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въз основа на искова молба с вх. № 12611/08.11.2022г., депозирана пред съда от Р. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., срещу ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул.“С.Ш..

Предявени са искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Сочи се с ИМ, за настъпило ПТП на 02.07.2022г. около 10:30ч., на път II-19, км. 32, при разклона за Б., в което ищецът е участвал и от което е пострадал. Твърди се, че Р. К. М. управлявал мотоциклет „Х.” с peг. № * когато внезапно лек автомобил „Х.”, модел ФРВ, с peг. № *, управляван от И. С. В., предприел маневра завиване на ляво към Р., при суха асфалтова настилка, като отнел предимството на водача на мотоциклета, без да го пропусне да премина и така станал причина за настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че от удара се превъртял през автомобила и паднал на шосето.

Твърди се от ищцовата страна, че в резултат на ПТП Р. К. М. получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в * Ищецът бил с ограничени пасивни и невъзможни активни движения.

Твърди се с ИМ, че ищецът е претърпял на 04.07.2022г. операция като с латерален оперативен достъп в областта на трофхантерния масив се е достигнало до върха на големия трохантер, направила се е репозиция на фрактурата. С фрим се е направило инсерционно ложе. Инсерирало се е под рентгенов контрол интрамедуларен пирон Fi-nail-long400 ММ. По водещи конюли се борирало и след това се е пласирал интертрохантерен винт с размер 95ф 1 мм. По фррий-хенд техника се е застопорил статично дистално с 2 винта 46 мм и 52 мм.

Ищецът твърди, че все още не е излекуван напълно, лечението му продължава. В резултат на увреждането, Р. К. М. е търпял и продължава да твърди болки и страдания.

Сочи се с ИМ, че собственикът на лек автомобил „Х.” модел ФРВ, с per. № *, е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователна полица № BG/22/121002635549, валидна от 07.09.2021г. до 08.09.2022г., сключена с дружеството ответник- ЗК “Л.И.“ АД. Въз основа на нея, ответникът следва да изплати обезщетение на изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер, т.е. до размера на действителните неимуществени вреди, но не повече от 10000000,00 /десет милиона лева/. Поддържа се, че чл. 432 ал.1 от КЗ дава възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. “С.Ш., да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., сума в размер на 80 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022г., до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се и разноските за пред настоящата съдебна инстанция.

С ИМ са направени доказателствени искания- поискано е назначаване на САТЕ и СМЕ, с конкретно посочени в молбата задачи, както и искане за допускане на гласни доказателства.

Иска се от съда да задължи дружеството ответник да представи по делото посочената застрахователна полица.

С Определение № 521 от 15.11.2022г. по настоящото т.д. № 227/2022г. по описа на ОС Благоевград, съдът на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, е освободил Р. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Х.- ищец по делото, от заплащане на държавна такса във връзка с предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК *, както и от заплащането на разноски по т.д. № 227/2022г. по описа на ОС Благоевград, до приключването на производството пред първата съдебна инстанция.

Съдът е постановил да бъде изпратен препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства на застрахователя ответник, с възможност за отговор в едномесечен срок и по реда на чл. 131 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника- ЗАД „Л.И.”, чрез пълномощника му- адв. Д. Х..

Оспорва се допустимостта на предявения иск, като се възразява че процедурата по чл. 380 от КЗ не е окончателно приключила, а същата е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск за изплащане на обезщетение за вреди/чл. 498 ал.3 от КЗ/ След като ЗК “Л.И.“ АД е сезиран от пострадалия, дадени са указания за представяне на допълнителни документи във връзка със заявеното обезщетение, а такива от страна на Р. К. М. не са били представени.

С писмения отговор на ИМ възразява се и срещу редовността на ИМ, тъй като съгласно 2 изискването на чл. 127 ал. 4 от ГПК не е посочена от ищеца банкова сметка, по която да бъдат превеждани суми от ответника. Възразява се от ответната страна, че в депозираната искова молба липса подробно описание на обстоятелствата при които е настъпило ПТП и на които се основава предявения иск за неимуществени вреди, което е нередовност на ИМ по смисъла на чл. 127 ал.1 т. 4 ГПК- липсва описание на пътната маркировка и пътните знаци в този участък от пътя, както и подробно описание на механизма на настъпване на ПТП. Иска се от съда да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца да изправи посочените нередовности, а в случай че не стори това в указания срок, да прекрати производството по делото.

С писмения отговор не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на лек автомобил „Х.” модел ФРВ, с peг. № * и ЗК „Л.И.“ АД, Възразява се, че ИМ не е окомплектована с годни доказателства и това нарушава правото на защита на ответника.

Оспорва се от ответната страна механизма на настъпване на ПТП, като се възразява че представения Констативен протокол за ПТП, не се ползва с обвързваща сила относно механизма за настъпване на ПТП, доколкото същият е съставен допълнително и след пристигането на представителите на МВР на мястото на ПТП.

Оспорва се от ответната страна от пълномощникът на застрахователното дружество ответник- виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Х.” модел ФРВ, с peг. № *, за който се твърди с исковата молба че е причина за настъпването на застрахователното събитие. Твърди се че процесното ПТП е нестъпило изцяло поради субективните действия на водача на мотоциклет „Х.” с peг. № *, модел *.

С писмения отговор на ИМ, навадени са от ответната страна редица твърдения: че ПТП е настъпило единствено поради субективните действия на водача на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № *; че лек автомобил марка „Х.“, модел „ФРВ“ с рег.№ * се е движил по път с предимство, а водачът на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № *, незаконосъобразно е отнел предимството на правилно движещия се лек автомобил, като с това си поведение е причинил ПТП, при което са настъпили травматични увреждания за мотоциклетиста; че водачът на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № * не е бил правоспособен водач към момента на настъпване на процесното събитие и поради липса на ценз, респективно способности да контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП; че водачът на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № * не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал в нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП; че водачът на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № * не е предприел никакви действия, с които да предотврати ПТП; че мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № * не е било предназначено за движение по пътищата отворени за обществено ползване; че мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № * не е бил технически изправен, не е преминал задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП; че по отношение на двуколесното превозно средство, водачът Р. К. М., не използвал необходимите светлинни сигнали за обозначаване на 3

ППС-то си, с което е възпрепятствал възможността на водача на лекия автомобил да го забележи и да предотврати настъпването на произшествието; че водачът е управлявал мотоциклета след употреба и под влияние на алкохол и/или упойващи вещества; че водачът на мотоциклета е управлявал същия със скорост надвишаваща нормативно определената максимална такава, за процесния пътен участък, с което е станал единствена причина за настъпване на събитието; че водачът на лек автомобил марка „Х.“, модел „ФРВ“ с рег. № *, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил в следствие на неправомерното поведение на водача на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № * е станал причина за настъпване на ПТП. Водачът, застрахован при ЗК “Л.И.“ АД, не е бил длъжен и не е могъл да знае, че мотоциклетистът не спазва установения законов ред за движение по пътищата. Ударът е настъпил в опасната му зона за спиране и водачът на лек автомобил марка „Х.“, модел „ФРВ“ с рег.№ * не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Оспорва се с отговора на ИМ- факта че водача Р. К. М. е бил упълномощен за управление на мотоциклет „Х.” с peг. № *, модел *.

Твърди се още с отговор на ИМ, че водачът на процесния автомобил е предприел всички възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. Събитието се дължи на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС, застраховано при ЗК “Л.И.“ АД. Не може да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи за осъществяването му са вината и противоправното поведение.

Навадени са с отговора на ИМ твърдения за това че: настъпилите за пострадалото лице увреждания не са последица на виновно поведение на водача на застрахования при доверителя ми автомобил.; че настъпилите вреди за пострадалото лице са последица от виновно поведение на водача на мотоциклет марка „Х.“, модел „*“ с рег. № *, като се възразяда че претендираните увреждания на ищеца не са настъпили при процесното ПТП. В този смисъл наведено е с отговора на ИМ, оспорване на твърдението на ищеца за наличие на причинно следствена връзка между търпените от ищеца болки и страдания и настъпилото ПТП на 02.07.2022г. Развити са съображения, че няма доказателства за уврежданията на пострадалия и претендираните в тази връзка от ищците болки и страдания, в обема описан в исковата молба, да са в причинна връзка с твърдяното ПТП, като в тази връзка и на това основание се оспорва пряката причинно- следствена връзка между вредите на пострадалия, респективно твърдените болки и страдания търпени от ищците и настъпилото ПТП.

Оспорва се от ответната страна твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП, за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, като се оспорват и твърденията за техния интензитет и тяхната продължителност.

Оспорва се от ЗК “Л.И.“ АД, чрез пълномощника му по делото, че с поведението си, в нарушение на императивни норми на закона, както и неглижирането на провежданото 4 лечение и/или рехабилитация, пострадалият Р. К. М., в значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат, както и за интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.

При условията на евентуалност възразява се от ответната страна че с поведението си, пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат. Във връзка със своевременно наведеното възражение за съпричиняване, твърди се с писмения отговор от ответника: наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че Р. К. М. е управлявал МПС марка „Х.“, модел „*“ с рег. № *, което не е било технически изправно, не е преминало задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП; поддържа се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че същият не е бил правоспособен водач към момента на настъпване на процесното събитие и поради липса на ценз, респективно способности да контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП; Поддържа се наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди от ответната страна, че същият е управлявал МПС марка „Х.“, модел „*“ с рег. № *, без да е поставил необходимата за това предпазна екипировка /облекло и протектори за крайници гърди, гръб и предпазен шлем-каска/. Видно от настъпилите травматологични увреждания, същите са резултат само и единствено от противоправното поведение на пострадалия. Твърдя, че при ползване на подходяща екипировка, вредите биха били избегнати.