Решение № 1822 от 06.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1822 гр. Варна, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100502130 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Д. чрез процесуалния му представител адвокат А.К. срещу решение № 78 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 11300 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е осъден М. Д. - гражданин на Република Малта с документ за самоличност /ID card/ № *** - да заплати на ХР. Г. Г. сумата от 4 207,50 лева, представляваща нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищеца, авторитетът му в обществото, включително в социалния му кръг и в средите, в които работи, както и в психологически и физически дискомфорт, следствие на клеветнически твърдения, изнесени от ответника на 22.10.2018 г. в интернетблога на същия www.mamteldelia.com в статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-andhow-ilet-them-bully-me-into-silence, a именно: че е налице разследване срещу ищеца от различни полицейски служби по света, че е налице разследване на малтийския орган за разследване и анализ на финансови услуги - Financial Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу ищеца, че терминалите на „майПОС Европа" ООД /„myPOS Europe" Ltd./ се ползват за измами, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на присъденото обезщетение; осъден е М. Д. да преустанови непозволеното увреждане, като премахне от интернетблога www.manueldelia.com статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-and-how-ilet-them-bully-me into silence; осъден е М. Д. да заплати ХР. Г. Г. сумата от 2 213,53 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението, както и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила.

1

На първо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е определил като компетентен съд и е отхвърлил възражението за неподсъдност. Сочи се, че ВРС с определение от 21.09.2020 г. е констатирал нередовности на исковата молба и е дал възможност на ищеца да ги отстрани, което е сторено с молба от месец октомври 2020 г., а с друга молба е представил писмени доказателства. Поради това и за съдът е съществувало задължение да връчи на ответника и преписи от допълнителните молби за отстраняване нередовностите по исковата такава, което не е сторено. Освен това проектът за доклад е допълнен в съдебно заседание с факти и обстоятелства, съдържащи се в непредставени в срок на ответника молби, с които той не е могъл да се запознае, нито му е дадена такава възможност от първоинстанционния съд въпреки нарочна молба, като по този начин е нарушено правото на страните на равенство в процеса. Сочи се, че съдът не е приел приложимия материален закон на **********който е бил представен. Излагат се и други нарушения на процесуалните правила – извършена служебна справка от съда, каквото процесуално действие няма предвидено в ГПК; позоваване на електронна кореспонденция, която е изрично оспорена; приети като доказателства по делото статии на английски език без превод на български език. Навеждат се доводи, че атакуваното решение не се основава на анализ на всички доказателства и обсъждането им – прието е, че ответникът не е оспорил връзката между ищеца и „Сатабанк“, което не отговаря на действителността; не е обсъдено обстоятелството, че са налице две публикации със сходен предмет, но ищецът се позовава само на втората, без да споменава първоизточника, респективно как е била приета всяка една от статиите и какви са били последиците и от първата; прието е, че цитирането на други статии не е достатъчно, за да бъдат доказани конкретни факти, въпреки наличието на достатъчно други публично достъпни материали; не е взета предвид заинтересоваността на единствения разпитан по делото свидетел – жената, с която ищецът живее на съпружески начала и негов адвокат; също така са приети за доказани факти и обстоятелства без връзка с предмета на спора. Първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че за да бъдат противоправни дадени фактически твърдения, те трябва не само да са неверни, но и позорящи. Също така не е отчетено, че ищецът е бил визиран в процесната публикация в качеството си на бизнесмен и управител на банка, а публичните фигури са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица, както и, че след като са налице и други публикации, то е вероятно те да са били действителния източник на притеснения за ищеца.

Твърди се, че е абсурдно твърдението за проценти в засягане на територията на различни държави, за което не са представени доказателства. В допълнителна молба навежда доводи за недопустимост и на решението в частта относно неоценяемия иск за премахване на статията, тъй като такива искове могат да бъдат предявени само, когато се касае за предписани в закон дължими действия.

Иска се отменя на така обжалваното решение и отхвърляне изцяло на исковете.

В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Подробно се излага становище, че исковете са подсъдни на български съд, че не са налице допуснати описаните процесуални нарушения, както и, че решението е обосновано и правилно.

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и 2 становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът е предприемач - собственик на редица търговски дружества в страната и на територията на ЕС, опериращи в различни сфери. Една от основните от тях е свързана с предоставяне на платежни услуги и услуги за електронни пари по смисъла на ЗПУПС. На българският пазар дейността се осъществява с дружеството „Айкарт" АД - лицензирано дружество за електронни пари под надзора на Българска народна банка, в което ищецът е основен краен акционер. На територията на ЕС ищецът е краен собственик и на други юридически лица. Такива са и дружествата „майПОС Европа" ООД /„myPOS Europe" Ltd./ - лицензирано дружество за електронни пари под надзора на Финансовия надзорен орган /"Financial Conduct Authority/, регистрирано във Великобритания -, „Сатабанк" АД /Satabank P.L.C./, регистрирано в Република **********осъществяващо дейност под лиценз за кредитна институция /банка/ по местното законодателство на страната, като ищецът притежава банката, както чрез пряко акционерно участие, така и посредством участие в холдинга - основен собственик на същата /Signia Holding Ltd/. Ищецът сочи, че е човек с репутация на почтен човек с почтен бизнес, която е дълго градена през годините. Получавал е признания от най-различни, включително и държавни, институции и организации. Дружествата му осигуряват работа и заплати на множество хора, а платените към държавата ни, а и към други държави на територията на ЕС, данъци и осигуровки през годините надвишават милиони. Известен е с построяването и създаването на Бизнес парк – Варна, осигуряващ дом на множество търговски дружества, в това число и международни,и способствал за множество реализирани инвестиции в района.

Ответникът М. Д. е гражданин на Република Малта и списва интернет блог www.manueldelia.com. На 22.10.2018 г. ответникът е публикувал в блога си статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.". В статията се твърди относно ищеца: „Документирах личното досие на собственика на „Сатабанк" Х.Г. и разследванията срещу него от различни полицейски служби по света, докато беше приютен тук, в **********от правителството на Д. М.. Също така документирах разследванията на поведението му, продължили с месеци, от страна на Малтийския орган за финансови услуги, които дотогава не бяха довели до никакви действия." „Част от моята история касае друго дружество, в което участваше Х.Г., компания в Обединеното кралство за продажба на терминални устройства за продажба. Терминалите се използвали за измама, при която граждани на Гърция и Венецуела незаконно източвали капитали, въпреки валутните ограничения в техните държави." Г. намира, че тези твърдения на ответника са клеветнически и неотговарящи на истината. Твърди, че не е вярно, че е налице разследване срещу него от различни полицейски служби по света, както и не е вярно, че е налице разследване на малтийския орган за разследване и анализ на финансови услуги - Financial Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу него. Вярно е, че ищецът участва в дружество от Обединеното Кралство, чиято дейност е свързана с терминални точки за продажба - става въпрос за регистрираното във Великобритания „myPOS Europe" Ltd., но не е истина, че терминалите се ползват за измами, съгласно посоченото в статията. Ищецът излага, че се е запознал с процесната статия на следващия ден след публикацията й.

Служители от „Сатабанк" АД го уведомили за наличието на статията, след което той я прочел. Разбрал, че служители на „Сатабанк"АД също са научили за статията, за което самите те го уведомили. Целият борд на директорите на „Сатабанк" АД /Satabank P.L.C./ е бил запознат, както и служителите в офиса на банката, като е било обсъждано между тях, доколкото касае ищеца и самата банка. Бордът на директорите на банката коментирал статията с ищеца, защото изпитвали притеснения за репутацията на самата банка, съответно и относно отражението на статията върху дейността й. Изразили пред ищеца и свидетели това свое притеснение, разпитвайки дали твърденията са верни. Създало се е съмнение у 3 борда на директорите, че управляват нечисти капитали на съмнителен човек, буквално, че става дума за едва ли не международен престъпник. Наложило се Г. дълго да ги уверява, че това не отговаря на истината. Това се отнасяло и за борда на директорите на регистрираното в Обединеното Кралство дружество „myPOS Europe" Ltd. и борда на директорите на свързаното с него "myPOS World" Ltd, тъй като дейността на тези дружества е стриктно регулирана от Комисията по финансов надзор в Англия и статията засяга тези компании, чиито собственик е ицецът. За процесната статия се е разчуло сред служителите и на тези дружества и до Г. достигнала информация, че между служителите в съответните дружества са се водили разговори, в които са коментирали личността на ищеца. Излага се, че става въпрос за период от около седмица-две след публикуването на статията. Коментарите били във връзка дали изнесеното е истина или не, изразявани били съмнения дали не работят в компании - собственост на съмнителен човек, на международен престъпник, който пере пари или нещо подобно, защото такова било внушението на статията. Ищецът разбрал за тези коментари от служители на дружествата, които му споделили, че между тях са обсъждани такива неща. Роднините на ищеца, които разбрали за статията, са най-близките му /майка му, баща му, дъщеря му/, на които той споделил няколко седмици след публикацията, защото установили, че е изключително притеснен за нещо и съответно им разказал за какво - че се притеснява за бизнеса си, защото се разпространяват неверни и позорящи неща, както за личността му, така и за бизнеса му. Съответно са последвали съмнения и въпроси и от тях да не би тези неща за ищеца да са истина. Г. излага, че в резултат на твърденията на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му, авторитетът му в обществото, включително в средите, в които работи. Процесиите твърдения на ответника са предизвикали негативни коментари за ищеца, имали са широк отзвук в професионалните му и социалните му кръгове, създали съмнения за почтеността му у редица близки и непознати хора. Също така е претърпял неимуществени вреди и в емоционалната си сфера, изразяващи се в психологически и физически дискомфорт, а също така и в редица притеснения относно това какво си мислят или биха си помислили близките му за него. Дълго време е имал проблеми с концентрацията си във връзка с ежедневните си бизнес дела, често бил и гневен или притеснен, като тези му състояния продължават. С молба от 19.10.2020 г. ищецът уточнява, че вредите за него от процесната статия, настъпили в **********оценява на 5 % от общо претендираните вреди или 247,50 лева от претендираните общо 4 950 лева, като те се изразяват в увреждане на доброто име на ищеца пред служителите на „Сатабанк“ АД; вредите, настъпили във Великобритания, оценява на 15 % от общо претендираните вреди или 742,50 лева от претендираните общо 4 950 лева, като се изразяват в увреждане на доброто име на ищеца пред служителите на „myPOS Europe“ Ltd; вредите, настъпили в България, оценява на 80 % от общо претендираните вреди или 3 960 лева от претендираните общо 4 950 лева, изразяващи се в увреждане на доброто име на ищеца пред служителите на „Айкарт" АД, както и други. Разбралите за процесната статия в България са служители на дружеството „Айкарт" АД - българска компания, в която Г. е акционер към датата на процесната статия – и това са М. Д. и Я. П. - мениджъри и членове на съвета на директорите в това дружество. Те са обсъждали помежду си за какви разследвания става дума и са разпитвали ищеца дали са верни изложените в процесната статия твърдения за него. Също така са искали обяснения и дали е вярно, че терминалите на регистрираното във Великобритания дружество „myPOS Europe" Ltd. се използват за измами, тъй като тези терминали всъщност се предоставят от и се оперират чрез българската компания „Айкарт" АД, а тези мениджъри в крайна сметка отговарят и за това.