Решение № 934 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20241100901882 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.361 от ТЗ вр. чл.89 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Белла Интериорис България", ЕООД, ЕИК: 207522387 твърди наличие на сключен с ответника договор за спедиция, въз основа на който последният е следвало да сключи договори за превоз с превозвачи, който да превозят негови стоки.

Излага, че на 27.10.2023 г. от фабриката „Цифре“ - Испания по негова поръчка е натоварено съответното количество подови и стенни настилки, което количество, съгласно представената товарителница CMR, е разтоварено на 02.11.2023 г. в с. Лозен, общ. Столична. ул. „Съединение“ № 1 - склад на ответното дружество – спедитор;

На 09.11.2023 г. от Италия, фабрика „Сант Аугустино“, е натоварена поръчка, направена от „Белла Интериори България“ ЕООД, за доставка на подови и стенни настилки, което количество е разтоварено на 12.11.2023 г. в склада на ответното дружество в с. Лозен, общ. Столична;

На 10.01.2024 г. е натоварено съответното количество подови и стенни настилки от фабрика „АВК“ - Италия, което е разтоварено на 15.01.2024 г.. от транспортна фирма „Вижан Транс“ ЕООД, в склада в с. Лозен, общ. Столична, собственост на ответното спедиторско дружество;

1

На 09.02.2024 г. от Италия, фабриката „Леа керамиче“, е натоварено поръчаното съответното количество подови и стенни нъстилки, което количество отново е разтоварено на 13.02.2024 г. в склада на ответника, посочен по – горе.

За извършване на спедиторската дейност по правените от „Белла Интериори България“ ЕООД поръчки към „Тивас Спед България“ ЕООД ответното дружество е издавало необходимите за това фактури, които са му изплащани точно и без каквото и да е закъснение по банкова път, за които са представени по делото доказателства. Доставяните в страната и описани по горе поръчки в т. 1 до т. 4 са се съхранявали в склада на ответника, находящ се в с. Лозен, общ. Столична, ул. „Съединение“ № 1.

Налице е била уговорка между ищеца и управителя на „Тивас Спед България“ ЕООД, след предаване, съответно получаване на стоката от ищеца, той да плаща по 150 лева месечно - на ръка, в брой и без какъвто и да е документ, за т. нар. „магазинаж“, а в последствие и при положение, че „Белла Интериорис България“ ЕООД прави поръчки за доставка на стоките само и единствено през неговото дружество, тази услуга „магазинаж" щяла да бъде безплатна.

Твърди, че в края на м. февруари 2024 г.е научил, че доставените от Испания и Италия плочки /описани по - горе от т. 1 до т. 4/ вече не са всклада в с. Лозен, а една неделя били натоварени на камион и изнесени за продажба.

Тази информация научил от склададжията на ответното дружество - В.А., който е дал показания и при разпита му в 08 РУ - СДВР, където по негова жалба се извършва предварителна проверка по пр. пр. № 25855/2024 г. по описа на СРП. пр. № 338300-3874/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР.

Тъй като договорът за спедиция не е бил изпълнен – стоката не му е била предадена, основава претенцията си на договорно неизпълнение. Претендира обезщетение в следствие на неизпълнение на договор за спедиция в размер на стойността на стоката – 30 114 лв., тъй като самата стока била продадена, поради което не може да претендира връщането й. Освен това претендира заплатеното възнаграждение по неизпълнения договор, чиято престация не може да бъде изпълнена в размер на 2 520 лв.

В о.с.з. на 04.04.2025 г. уточнява, че не оспорва обстоятелството, че ответникът е сключил договори за превоз, като стоката е била превозена до 2 склада на ответника, явяваща се място на доставка. Счита обаче, че едва с предаването на стоката договорът за спедиция се счита за изпълнен, поради което основава иска си на неизпълнение именно на този договор. Продажбата на стоката е въвел да обясни защо не може да я иска, съответно получи, поради което и претендира нейната равностойност.

Тъй като договорът за спедиция не може да бъде изпълнен поради липса на стоката, претендира освен стойността на стоката и вреда от договорно неизпълнение в размер на заплатеното възнаграждение.

Ответникът оспорва иска. Оспорва ищецът да е собственик на стоките или техен получател. Оспорва да е в каквито и да било отношения с насрещната страна. Не оспорва, че е извършил превоз по представените международни товарителници, като фактурите е издал само доколокото е организирал превоза. Отрича наличието на правоотношения с друг характер, както и да е получил стоките и да е извършил тяхната продажба. Оспорва да притежава склад в с. Лозен.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Предметът на исковата защита се определя от въведените от ищеца правопораждащи факти (основание) и изходящото от тях право, чиято защита се иска от съда (петитум). Дали от фактите произтича соченото право е въпрос на основателност на иска.

Ищецът извежда исковата си претенция от неизпълнение на договорно задължение, по силатата на което е възложил на ответника да сключи договори за превоз на стоки.

Съгласно нормата на чл. 361, ал.1 и 2 от ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

Доколкото въведените фактически обстоятелства са сводими под хипотезата на посочената норма, следва да се направи извод, че очертаният от ищеца договор се явява такъв за спедиция.

Съдъжанието на престацията на изпълнителя-спедитор е да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз. Ищецът признава наличието на точно изпълнение – договори са били сключени и стоката е била превозена до нейното местоназначение - склад в с. Лозен, където е била 3 разтоварена. С това изпълнението на договора се изчерпва.

Правоотношенията между получателя на товара и изпращача са извън предметния обхват на спедиционното правоотношение, освен ако с оглед договорната свобода страните не са включили и други уговорки. По делото не се установи наличието на такива уговорки, инкорпорирани в спедиционния договор. Следоватлено не е налице договорно неизпълнение, което да не може да бъде изпълнено поради липса на престацията, довело до правни последици по чл.89 от ЗЗД. Следователно не са налице вреди в размер на стойността на стоките, а сумата е дадена в изпълнение на съществуващо договорно задължение, сочещо на неоснователност на исковаите претенции.

В тежест на отвеника следва да се възложат направените от ищеца разноски, както следва: 540 лв. ЮК възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Белла Интериорис България", ЕООД, ЕИК:

207522387, гр. София, бул. „Ботевградско шосе”№ 268, чрез адв. С.И., гр.

София , ул. „********* срещу „Тивас Спед България“ ЕООД със седалище и адрес на управление; гр.София. 1407. район “Лозенец”. ул.‘*********, ЕИК 207047264 искове чл.361 от ТЗ вр. чл.89 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Осъжда „Белла Интериорис България", ЕООД, ЕИК: 207522387, гр.

София, бул. „Ботевградско шосе”№ 268, чрез адв. С.И., гр. София , ул.

„********* да заплати на „Тивас Спед България“ ЕООД със седалище и адрес на управление; гр.София. 1407. район “Лозенец”. ул.‘*********, ЕИК 207047264 сумата 540 лв. на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в 2 седм. срок от връчването му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4