Определение № 1143 от 27.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 754/2026
- Вид
- Определение № 1143
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1143 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина Мандалиева
Членове:
Радослав Радев
Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500754 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД против
Определение №1962/16.02.2026г., постановено от Районен съд – Пловдив по гр.д.№16075/2025 г., с което е върната искова молба с вх.№117970/14.11.2025г.
, ведно с уточняващи молби от 18.12.2025г. и от 29.01.2026г. от „ЕОС Матрикс“ ЕАД против В. В. П. с ЕГН-********** и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивната инстанция да отмени определението за прекратяване и върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по искова 1 молба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД против В. В. П. с ЕГН-********** .
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че предявения иск е недопустим, тъй като заповедта не е връчена редовно по реда на чл.47 ал.5 ГПК, респ. не са изпълнени изискванията на чл.47 ал.1 , обуславящи залепване на уведомление.
Предвид нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Настоящият съдебен състав приема, че за да бъде връчването редовно по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, връчителят следва да е събрал категорични данни, че длъжникът фактически пребивава на адреса. Видно от удостовереното в разписката за връчване на заповедта по чл. 410 ГПК връчителят отбелязал конкретни дати, на които посетил постоянния адрес на длъжника в рамките на повече от един месец. Посочил, че не открил лице, което да получи съобщението, поради което залепил уведомление.
От това обстоятелство – дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал следват различни правни последици. В случая, уведомлението е било залепено на постоянния адрес на длъжника в гр.София, но от справките по делото се установя наличието на настоящ адрес в гр.П.
Съобщение до настоящия адрес на длъжника е изпратено, но то е ненадлежно оформено. При тези данни, съдът приема, че не е спазена процедурата на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 ГПК – залепване на уведомление на настоящия адрес, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че 2 предявения установителен иск се явява недопустим.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1962/16.02.2026г., постановено по гр.д.№16075/2025 г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3