Определение № 545 от 12.09.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Пловдив, 12.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело № 20245330203462 по описа за 2024 година намери за установено следното

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба депозирана от С. С. А. от гр. София, против постановление от 05.03.2024 г. на Районна прокуратура- Пловдив, с което е спряно наказателното производство по ДП № 418/2022 г. на 03 РУ при ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл. 131, ал.1,2 и т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК.

В жалбата се излагат съображения, че са нарушени принципите, заложени в чл.13 и чл.107 НПК, като по делото не са събрани и проверени всички релевантни доказателства.

Досъдебно производство № 418/2022 г. по описа на 03 РУ при ОДМВРПловдив е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

За да постанови своя акт прокурорът е приел, че при така установената в хода на разследването фактическа обстановка, са налице доказателства за извършени престъпления от С.П. - по чл. 130, ал. 2 от НК - за това, че е причинил на св. А. и Л. лека телесна повреда, както и от Д. - причиняване на лека телесна повреда на К., а за И. - и унищожаване на чужда движима вещ по чл. 216 от НК - мобилния телефон на Л.. Същевременно Причиняването на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК обаче е престъпление от частен характер, което на осн. чл. 161, ал. 1 се преследва по тъжба на пострадалия до съда подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НК - в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6.

1

Жалбата е подадена в срок и е депозирана от легитимирано лице да обжалва прокурорския акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на разследването e установена следната фактическа обстановка:

На 12.05.2022 г., около 01:45 ч. свидетелите Н. Л., И. К. и С. А. били в дискотека „Сикретс“ в гр. Пловдив. Тримата се познавали и били приятели. В същата дискотека били и свидетелите П.П.П., Е.А. и А.К., които се присъединили към техни познати, включително св. К.Г.. Последните трима също били приятели и се познавали, като при влизането им дискотеката се настанили на сепаре пред бара, намиращо се в дясно от входа на дискотеката.

В близост до тях били св. Л., К. и А., които преди това били в заведение „Мемо“, където употребили алкохол като употребявали такъв и в „Сикретс“ /виж св. Л., св. К./. Докато били в дискотеката между двете компании възникнал вербален конфликт, въпреки че в действителност Л., К. и А. не проявявали физическа агресия към околните, но поведението им било възприето от П., А. и К. като агресивно, тъй като постоянно „се заяждали и дърпали с всички, които бяха или минаваха близо до тях.“. Около 01:50ч. Л. започнал да разговаря с компанията на сепарето до тях, включително прегръща през врата едно от момчетата и го потупва няколко пъти с ръка по гърдите. След това Л. отива до бара, от където взима две чаши с алкохол и се връща до сепарето, където бил и неговия приятел св. А.. Л. дал едната чаша на А., а междувременно св. И. К. бил на бара, който бил в близост до сепарето.

Докато Л., А. разговаряли с момчетата от копманията на сепарето към тях се приближил и св. Е.Е. А.. По време на разговорите възникнал спор между дете групи, като от показанията им не се установява точното му естество, но компанията на А. и К. искали от Л. и А. да не отдръпнат от тях и сепарето и да не ги безпокоят. Спорът бил възприет и от част от останалите лица в дискотеката, намиращи се в близост до тях, включително и от охранителя -св.

Л.Л., който бил в близост до тях. На приобщените видеозаписи се установява, че докато лицата спорили, неустановен клиент на заведението обяснява на охранителя Л. за проблема. Св. Л. тръгнал към С. А. и Л., за да ги предупреди да не притесняват останалите клиенти, но през това време А. замахнал с ръката си, в която държал чаша с алкохол, към А. като го опръскал по лицето и очите. В този момент св. Л. хванал през кръста А. и Л. и тръгнал да ги извежда от заведението, за да предотврати разрастването на конфликта между двете компании. През това време св. И. К. бил на бара, а св. П. бил на сепаре, непосредствено пред входа на дискотеката. А. и Л. били изведени от дискотеката от охраната. Св. Л. държал Л. от едната му страна, а неговия колега - С.П., го държал от другата му страна /за лявата му ръка/. Зад тях вървял А., чиито ръце били извити зад гърба от св. Д.К., зад когото вървели още двама охранители. Непосредствено след изхода на дискотеката, в самата сграда, преди да тръгнат да слизат по стълбището, св. С.П. ударил с ръка Л. в областта на корема, а след това - ударил два пъти с ръка и св. А., който вървял зад тях, отново в областта на корема. На междинната стълбищна площадка св.

Л. бил воден от единия от охранителите - св. Л., а св. А. от останалите охранители, при което П. отново го ударил с ръка в областта на корема, когато бил издърпан от колегите си и се върнал обратно по стълбите. В резултат на това на Л. и А. били причинени съответно кръвонасядане по лявата половина на корема и кръвонасядания и охлузвания по корема в ляво. В резултат на 2 дърпането при извеждането на А. му били причинени и кръвонасядания по двата горни крайника. Причинените увреждания и на двамата представлявали лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК - болка и страдание без разстройство на здравето. След като били изведени от охранителите, пред сградата, конфликтът между Л., А. и слезлия междувременно при тях техен приятел - св. И. К., от една страни и охранителите продължил с размяна на реплики и обиди. Охранителите се опитвали да убедят Л., А. и К. да си тръгнат, но те отказвали /виж и показанията на св.А./. В един момент св. К. започнал да снима с мобилния си телефон, това по-късно започнал да прави и св. Л., което допълнително довело до ескалиране на конфликта между тях и охранителите. Св. П.К., виждайки, че К. го снима тръгва към него. К., вървейки назад, направил опит да се отдалечи от приближаващия го К., последван от И. Д.. Д. се приближил до К., но последният му казал, че е на обществено опасно и може да снима. Д. посегнал и ударил с ръка К. по ръката, в която държал телефона си, след което хванал К. през кръста и го бутнал на земята. След това се намесели останалите охранители и пристигналите на място полицаи, които ги разделили. К. се изправил и продължил да снима, при което св. В.Д. И. го ударил за ръката с която снима, отнел телефона му и го хвърлил към бул. България. Телефона паднал върху близката тревна площ и не бил повреден. Междувременно св. Л. си извадил телефона и също започнал да снима случващото се и най-вече това с приятеля му К.. Част от охранителите тръгнали към входа като св. Л. продължил да ги снима като ги последвал. До входа на заведението св. В. И. се обърнал като Л. продължил да го снима от близо в лицето. И. хванал за Л., ръката, в която държал телефона и двамата започнали да се бутат и дърпат, при което бил счупен мобилния телефон на Л..

От изготвената оценъчна експертиза се установява, че унищожения телефон е на стойност 628 лв. Установено е, че В. И. не е служител на ГЕЛЕВ-ВГ ЕООД, което дружеството е било ангажирано с охраната на дискотеката. Служители на същото били Л.Л., Д.К., И.в Д., С.П. и Й.Г.. Задълженията на същите били свързани с осигуряване на пропускателния режим в обекта и недопускане най-общо казано да се нарушава обществения ред в обекта, но на никой от тях не било възложено и връчено да управлява или охранява конкретно чуждо имущество.В резултат на дърпането и бутането на К., при опита на Д. да вземе телефона му, за да спре да ги снима, на К. също била причинена лека телесна повреда — кръвонасядане по лицето. В допълнителните си показания св. К. изрично посочва, че телефона му не бил повреден, както и че няма претенции към никого във връзка с инцидента.

При така установената фактическа обстановка, правилно представителят на Районна прокуратура Пловдив е счел, че в настоящия случай, че при така установената в хода на разследването фактическа обстановка, са налице данни за извършени престъпления от С.П. - по чл. 130, ал. 2 от НК - за това, че е причинил на св. А. и Л. лека телесна повреда, както и от Д. - причиняване на лека телесна повреда на К., а за И. - и унищожаване на чужда движима вещ по чл. 216 от НК - мобилния телефон на Л.. Безспорно причиняването на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК е престъпление от частен характер, което на осн. чл.161, ал. 1 се преследва по тъжба на пострадалия до 3 съотвтения съд, подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НК. Правилен и законосъобразен се явява изводът на представителя на държавното обвинение, че в процесния случай извършителите - С.П. и Д. нямат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, тъй като в качеството си на охранители, същите отговарят за пропускателния режим и спазването на обществения ред в охранявания обект, а не за конкретно поверено им имущество, което следва да управляват или пазят. С оглед на това и причиняването от тях на лека телесна повреда не може да се квалифицира като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, което престъпление е от общ характер. Съдът споделя извода на прокурора, че деянието не е извършено и по хулигански подбуди като е било провокирано от възникналия първоначално между двете групи клиенти на заведението конфликт, което е наложило извеждането на Л. и на А. от охранителите. Същвременно поведението на П., който удря с ръка А. и Л., докато същите биват извеждани от заведението, е неправомерно, но същото не е продиктувано от по хулигански мотиви, а с оглед възникналата вече конфликтна ситуация.

Правилно е становището на прокурора, че унищожаването на мобилния апарат на св. Л. от св. И. в случая следва да се квалифицира като престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, което се явява престъпление от частен характер, който извод се обосновава от обстоятелствата, че стойността на унищожената вещ е под размера на една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието, добрите характеристични данни на И., както и факта, че се касае за инцидентна проява, породена от възникнал конфликт преди това и изрчино изявеното нежелание на И. да бъде сниман. В тази връзка несонователно се явява възражението в жалбата, че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл.216, ал.1,т.5,т.3 от НК като следва да се отбележи, че В. И. не е служител на ГЕЛЕВ-ВГ ЕООД, което дружеството е било ангажирано с охраната на дискотеката.

Съдът възприема изцяло извършения анализ на доказателства от страна на Районна прокуратура и счита, че извода й за спиране на наказателното производство, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, е правилен и законосъобразен.

Ето защо, на основание чл. 244, ал.5 от НПК Пловдивският районен съд, VII наказателен състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от от 05.03.2024 г. на Районна прокуратура- Пловдив, с което е спряно наказателното производство по ДП № 418/2022 г. на 03 РУ при ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл.

131, ал.1,2 и т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК.

Определението e окончателно.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5