Определение № 382 от 10.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. София, 10.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 20.09.2024 г. на ищеца Р. Ж. Б. срещу определение № 681/20.09.2024 г. по гр. д. № 383/2022 г. на Окръжен съд – Перник, с което е прекратено исковото производство.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел иска за недопустим. Твърди се, че тази допустимост следвала и от това, че жалбоподателят е длъжник по вземането по изпълнителния лист и като такъв е легитимиран да оспорва принудителното изпълнение по реда на чл. 439 ГПК, макар и да е бил последващо конституиран като страна по реда на чл.

227 ГПК на мястото на първоначалната ищца В. А.. Същевременно, бил придобил и противопоставимостта на нейните права спрямо тези на ответника „Инвестиционна компания“ АД, като жалбоподателят щял да може да ползва закрилата на несеквестируемостта на имота. Правата на първоначалната ищца били противопоставими на кредитора, доколкото в нейна полза имало вписана възбрана от 2014 г., която предхождала вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, още повече че последната е била вписана само по персоналната партида на настоящия жалбоподател, а не по тази на първоначалната ищца.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „Инвестиционна компания“ АД в писмен отговор оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Б. А. с искова молба от 1.07.2022 г. срещу „Инвестиционна компания“ АД и Р. Ж. Б..

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за заем от 18.01.2011 г. заемодателят „Инвестиционна компания“ АД предоставил заем в размер на 50 000 лв. на заемополучателя „Виал – Паркет“ ЕООД /преименован през 2014 г. на „Рос Паркет“ ЕООД/ при солидарната отговорност на Р. Ж. Б. и „Евро Паркет“ ЕООД. Задължението по този договор било новирано на осн. чл. 107 ЗЗД с договор от 19.01.2011 г., с който Р. Б. бил освободен от задължението, като бил заменен от „Лукс Паркет“ ЕООД. На 28.01.2011 г. част от задължението в размер на 10 000 лв. била погасена чрез плащане по банков път, като непогасената част била 40 000 лв. Незачитайки договора от 19.01.2011 г. и поради твърдяно 1 неизпълнение на договора от 18.01.2011 г. заемодателят инициирал и провел арбитражно производство, в което договорът от 19.01.2011 г. не бил допуснат като доказателство, като с арбитражно решение от 28.12.2014 г. по ВАД № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд – София „Рос Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД /последните две – като частни правоприемници на „Рос Паркет“ ЕООД/, „Евро Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. били осъдени да заплатят солидарно на заемодателят „Инвестиционна компания“ АД на основание договора от 18.01.2011 г. редица суми: главница в размер на 40 000 лв., заедно със законната лихва от образуване на арб. дело до изплащането, 166,67 лв. – възнаградителна лихва, 25 000 лв. – неустойка по чл. 8 от договора, 176 540 лв. – мораторна неустойка за периода 28.02.2011 г. – 12.08.2014 г., и 6 565,94 лв. – разноски по производството. Въз основа на това арб. решение бил издаден и изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т.д. № 3416/2015 г. на СГС, на основание на който било образувано и изп. дело № 201485104011383 на ЧСИ М.

П.. Впоследствие била сключена и спогодба от 26.11.2019 г. между страните по договорите от 18.01.2011 г. и 19.01.2011 г., с което отново било потвърдено освобождаването от отговорност на Р. Б., чието задължение било опростено на осн. чл. 108 ЗЗД, както и част от задълженията на останалите длъжници. Въпреки спогодбата и молбата на взискателя изп. производство не било прекратено от съдебния изпълнител, като изпълнението било насочено върху принадлежащата на ищцата 1/2 ид. част от апартамент № 13 с площ от 114,08 кв. м., находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, но впоследствие публичната продан била спряна. Твърди се, че първоначално същият имот в цялост е бил собственост на Р. Б., който го е дарил на съпругата си В. Й. Б. с нотариален акт № 24/4.02.2011 г., рег. 943, нот. д. № 9/2011 г. на нотариус Л. Л., с рег. № *, която пък е дарила по 1/2 ид. част на децата си от предходен брак В. А. А. и Ц. А. А.. Ищцата придобила чрез публична продан притежаваната от В. А. 1/2 ид. част от жилището, която не била предмет на настоящото изп. производство. Впоследствие ищцата придобила и останалата 1/2 ид. част от Ц. А. в рамките на съдебна делба по гр.д. № 58072/2016 г. на СРС, приключила със съдебна спогодба от 13.10.2020 г., вписана на 12.02.2021 г. Именно срещу придобитата от ищцата от Ц. А. 1/2 ид. част било насочено настоящото принудително изпълнение и въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което на осн. чл. 135 ЗЗД са били обявени за недействителни спрямо взискателя даренията на Р. Б. и на В. Б. относно дарената 1/2 ид. част на Ц. А.. Твърди се, че решението по чл. 135 ЗЗД било непротивопоставимо на ищцата, тъй като исковата молба за делба била вписана на 9.11.2016 г. – преди вписването на 7.12.2016 г. на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, по която съдебното решение било отбелязано на 7.02.2020 г. Вписаната на 10.02.2020 г. възбрана по изп. дело върху тази ид. част пък не била вписана в персоналната партида на Ц. А., а единствено в партидата на имота, поради което нямала действие спрямо съдебната спогодба за делба от 13.10.2020 г., вписана на 12.02.2021 г. Поради това нито съществувал дълг на Р. Б. по изпълнителния лист, нито имало право на принудително изпълнение в полза на взискателя върху процесната 1/2 ид. част от имота, собственост на ищцата. Въпреки че били налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, то чрез него ищцата не можела да защити напълно правата си, а можела да ги защити само чрез иск по чл. 439 ГПК, с който да бъде отречено вземането на взискателя от Р. Б. и правото на принудително изпълнение върху притежавания от ищцата недвижим имот, тъй като по аналогия на чл. 429, ал. 3 ГПК тя имала качеството на длъжник по изпълнението за този имот и се ползвала от всички защитни средства на такъв длъжник по ГПК. Ето защо е поискано от съда: 1) да признае за установено несъществуването на вземането на взискателя „Инвестиционна компания“ АД от солидарния длъжник Р. Ж. Б.; и 2) да признае за установено несъществуването на правото на взискателя на принудително изпълнение срещу 1/2 ид. част от процесния имот.

С уточнителна молба от 25.07.2022 г., в изпълнение на разпореждане от 11.07.2022 г., ищцата е заявила, че е предявила единствено иск по чл. 439 ГПК, а не такъв по чл. 440 ГПК.

С разпореждане от 11.08.2022 г. съдът е констатирал, че направените уточнения внасяли допълнителни неясноти, поради което е указал на ищцата да уточни от какви обстоятелства извежда извода, че е ипотекарен длъжник, обхванат от изпълнителния лист на взискателя.

2

С молба от 22.08.2022 г. ищцата е посочила, че освен поради решението по чл. 135 ЗЗД придобитата от нея от Ц. А. 1/2 ид. част от процесното жилище към момента на придобиването е била обременена и с ипотека, учредена на 28.09.2010 г. от Р. Б. в полза на „Юробанк България“ АД за отпуснат банков кредит на „Рос Паркет“ ЕООД, по който Р. Б. също бил солидарен длъжник, за чието събиране също е издаден изпълнителен лист в полза на банката, въз основа на който било образувано изп. дело № 20128380409252 на ЧСИ М. Б., с рег. № *. В молбата са описани подробно действията по придобиване и разпореждане с имота от придобиването му от Р. Б. на 22.04.2005 г. чрез покупко-продажба. Посочено е, че ищцата е придобила 1/2 ид. част от имота, принадлежаща на В. А., по силата на влязло в сила на 4.03.2015 г. постановление за възлагане от 17.02.2015 г. по изп. д. № 20127860404036 на ЧСИ М. М., с рег. № *, в което присъединен взискател на тази ид. част е бил и ипотекарния кредитор, вследствие на което на 7.04.2015 г. било вписано и частично заличаване на ипотеката за тази ид. част на осн. чл. 175 ЗЗД. Същата ипотека за останалата 1/2 ид. ч. била подновена на 22.07.2020 г. по молба на банката. Банката била присъединен ипотекарен кредитор и по изп. дело № 201485104011383 на ЧСИ М. П., като ищцата била предявила срещу банката и иск за несъществуване на ипотечното право, предмет на гр. д. № 444/2022 г. на Окръжен съд – Перник. Настоящото исково производство обаче имало за предмет вземането и правото на принудително изпълнение на другия взискател – „Инвестиционна компания“ АД. Отново е потвърдено, че искът е по чл. 439 ГПК, като петитумът е уточнен по следния начин: 1) за установяване несъществуването на правото на взискателя „Инвестиционна компания“ АД да извършва принудителни действия за събиране на вземането си към ответника Р. Б. чрез насочване на изпълнението върху 1/2 ид. част от процесния имот, а алтернативно 2) за установяване несъществуването на правото на взискателя да събира вземането си от ответника Р. Б. от същия имот на ищцата.

В молба от 11.10.2022 г. във връзка с разпореждане от 26.09.2022 г. ищцата е посочила, че не твърди ответникът и взискател „Инвестиционна компания“ АД да е ипотекарен кредитор, тъй като в негова полза няма учредена ипотека, а претендираното от него право на принудително изпълнение произтичало от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД. В изпълнение на същите указания на съда искът е насочен и срещу длъжниците по изпълнението „Рос Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД и „Евро Паркет“ ЕООД.

С определение от 24.10.2022 г. ОС Перник е изпратил по подсъдност на СГС на осн. чл.

109 ГПК производството в частта по предявения иск за установяване несъществуването на правото на взискателя да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането си от останалите ответници чрез насочване на изпълнението върху ипотекираната вещ, собственост на ищцата – 1/2 ид. част от процесния имот, поради противоречие на правото на взискателя с чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, чл. 453, т. 2 ГПК, чл. 114 ЗС, чл. 226, ал. 3 ГПК, както и поради извършване на нищожно и недопустимо вписване на възбрана и вписване на несъществуващо обстоятелство, както и че вписването е в нарушение на чл. 36 ПВп. Прието е, че в останалата част производството остава висящо пред ОС Перник – по предявения иск по чл. 439 ГПК за установяване несъществуване на правото на взискателя да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането си от останалите ответници чрез насочване на изпълнението върху ипотекираната вещ, собственост на ищцата – 1/2 ид. част от процесния имот поради извършена на 19.01.2011 г. новация на осн. чл. 107 ЗЗД и освобождаване от отговорност на солидарния длъжник Р. Б. на осн. чл. 124, изр. 1 ЗЗД и/или поради извършено на 26.11.2019 г. погасяване чрез опрощаване на задължението на този солидарен длъжник на осн. чл. 108 ЗЗД.

По изпратената по подсъдност на СГС част от производството е било образувано гр. д. № 12863/2022 г. на СГС, І-13 състав. С определение от 11.01.2023 г. на СГС производството по същото е изпратено по подсъдност на СРС на осн. чл. 104, т. 3 ГПК, тъй като е прието, че съобразно данъчната оценка цената на иска за 1/2 ид. част от имота е 39 743,60 лв.

С определение от 9.12.2022 г. на ОС Перник е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 201485104011383 на ЧСИ М.

П. спрямо процесната 1/2 ид. част от процесния имот.

3

На 6.01.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответниците „Рос Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД и „Евро Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., с който искът е оспорен по допустимост и основателност.

На 6.02.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Инвестиционна компания“ АД, в която, наред с другото, е направено и възражение за местна неподсъдност на спора, който следва да се изпрати на ОС Варна, където е седалището на този ответник.