Определение № 957 от 24.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. Стара Загора, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500453 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение № 475 от 21.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 844/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на „Ю.Б.“ ЕООД против С.

А. К. от с. Е., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират вземания за административна такса, начислена за уведомления за просрочени задължения, изпратени S M S и административна такса за изпратени предупреждения преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора в размер на 193,44 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, че таксата е начислена съгласно чл.5.5. от ОУ на „Ю.Б.“ ЕООД и съгласно тарифата за таксите и комисионните. Твърди се, че таксата е изрично уговорена. Позовава се на чл.11, т.17 ЗПК, в която разпоредба била предвидена възможност за събиране на други такси. Твърди, че таксата не е включена в ГПР. Моли, съдът да отмени разпореждането в обжалваната част.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд - Казанлък по заявление на Ю.Б.“ ЕООД против С. А. К. от с. Е., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 782,94 лв. - главница;

23,51 лихва за периода 09.01.2022 г. до 27.04.2022 г., лихва за забава 62,79 лв. за периода 08.03.2022 г. до 28.02.2023 г., такса за разглеждане в размер на 130,90 лв. и такса за изпратени предупреждения преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора в размер на 193,44 лв. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит от 1

09.01.2022г. Изискуемостта на задължението била настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита, който е 08.01.2023г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на разходи за изпратени предупреждения преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора в размер на 193,44 лв. Съдът е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в тази част като противоречащо на чл.10а ЗПК. Посочено е, че задължението по чл.5.5 от ОУ на кредитора е за възстановяване от страна на длъжника на виновно причинени разходи за административно обслужване съгласно действащата тарифа и реално извършените действия от кредитора. Съдът е приел, че не са посочени какви реално извършени действия за административно обслужване, но кредиторът имал право да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, но не може да изисква плащане за такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България - чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, уведомяването на длъжника за просрочени задължения, изпратени S M S и административна такса за изпратени предупреждения преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и посочените по-горе дейности. Затова е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че нормата на чл.11,т.17 от ЗПК предвижда възможност за събиране на други такси. Става въпрос за други такси, различни от таксите за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвид на изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви въззивният съд,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение № 475 от 21.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 844/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3