Решение № 4865 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4865 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100503510 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Дойче Луфтханза“ АГ със седалище и адрес на управление Фон-Габленц-Щрасе 2-6, 50679 Кьолн, Германия, чрез търговското си представителство в България, „Дойче Луфтханза“, вписано в търговския регистър при БТПП с код по Булстат 121773298, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. П., срещу решение рег. № 19609 от 28.11.2023 г. по гр. дело № 50085/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав, с което е признато за установено на основание чл.

415, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца „2М-КО“ ООД, ЕИК 121189808, сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за отменен полет от 17.12.2022 г., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 45,31 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.12.2022 г. до 05.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гр. дело № 24890/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Ищецът не бил носител на материалното право, защото с договора за цесия му били прехвърлени вземания за обезщетения за отменени полети LH1429 и LH400, а не такова за полет LH7603, което било предмет на исковата претенция. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „2М-КО“ ООД чрез адв. М. е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. В съдебно заседание от 28.11.2023 г. била поправена допуснатата фактическа грешка в исковата молба като верният номер на полета, за чиято отмяна се претендирало обезщетение, бил LH4273. Съдът бил приложил правилно Регламент (ЕО) № 261/2004. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от „2М-КО“ ООД срещу определение рег. № 2836 от 18.01.2024 г. по същото гр. дело, с което молбата му вх. № 360484 от 14.12.2023 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Искането към СГС е към присъдените адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство да бъде начислен ДДС. Срещу тази жалба не е подаден отговор от насрещната страна.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на въззиваемия, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е основателна.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

7, пap. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

По делото е представен електронен билет, от който се установява, че между пътника С.С., и ответното дружество, въздушен превозвач, е съществувал валиден договор за въздушен превоз за следните полети: полет LH4273 на 17.12.2022 г. от летище във Филаделфия, САЩ, до летище във Франкфурт, Германия; полет LH1426 на 18.12.2022 г. от летище във Франкфурт, Германия, до летище в София, България; полет LH1429 на 27.12.2022 г. от летище в София, България, до летище във Франкфурт, Германия; полет LH7603 на 27.12.2022 г. от летище във Франкфурт, Германия, до летище в Ню Йорк, САЩ и полет LH7565 на 27.12.2022 г. от летище в Ню Йорк, САЩ, до летище във Форт Майърс, САЩ.

2

В исковата молба се твърди, че полет LH7603 на 17.12.2022 г. от летище във Филаделфия, САЩ, до летище във Франкфурт, Германия, бил отменен от превозвача, който на основание чл. 7, пap. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 следвало да заплати на ищеца обезщетение в размер на 600 евро.

В съдебно заседание на 28.11.2023 г. районният съд е допуснал поправка на техническа грешка в исковата молба, като съгласно поправката отмененият полет е LH4273.

Представен е договор за цесия от 12.01.2023 г., сключен между С.С. и ищеца, като съгласно чл. 1 от него цедентът е прехвърлил безвъзмездно на цесионера правото си да получи от „Дойче Луфтханза“ АГ, Германия, действащо чрез „Дойче Луфтханза“ ТП, ЕИК 121773298, дължимото обезщетение по цитирания регламент за отменени полети LH1429 и LH400.

В отговора на исковата молба ответникът изрично е възразил срещу основателността на претенцията, тъй като от договора за цесия не се установявало ищецът да е придобил правото да получи обезщетение за отмененен полет LH7603.

В тежест на ищеца е да докаже валиден договор за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по силата на който е придобил твърдяното в исковата молба вземане за обезщетение за отменен полет. От приобщения по делото договор за цесия не се установява ищецът да е придобил правото на обезщетение за отмяна на полет LH4273 на 17.12.2022 г. от летище във Филаделфия, САЩ, до летище във Франкфурт, Германия.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора цедентът е поел задължение да му представи документи, удостоверяващи вземането за полети LH4273 и LH1426. Настоящият съд прие, че ищецът е придобил правото на цедента да получи обезщетение от ответника именно за отменени полети LH1429 и LH400, тъй като текстът на чл. 1 от договора е ясен и не буди съмнение за предмета на сделката. Поетото от цедента задължение по чл. 4, ал. 1 от договора, да представи на цесионера документи за полети LH4273 и LH1426, не може да бъде тълкувано по реда на чл. 20 ЗЗД в смисъл, че прехвърленото вземане е с предмет обезщетение за отмяна на тези полети.

По тези мотиви, СГС намери, че в настоящото производство ищецът не е успял да докаже съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че е придобил надлежно правото на С.С. да получи от ответника обезщетение от ответника за отменен полет LH4273. Въззивната жалба е основателна, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а предявеният иск по чл. 7, пap. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 да бъде отхвърлен. Следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45,31 лева.

При това разрешение на правния спор произнасянето по частната жалба е безпредметно, тъй като частният жалбоподател няма право на разноски.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззивникът.

3

Следва да му бъдат присъдени сумата от 25 лева, представляваща платена държавна така за подаване на въззивна жалба, и сумата от 352,04 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение рег. № 19609 от 28.11.2023 г. по гр. дело № 50085/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, пap. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за признаване за установено, че „Дойче Луфтханза“ АГ, със седалище и адрес на управление Германия, Фон-ГабленцЩрасе 2-6, 50679 Кьолн, чрез търговското си представителство в България, „Дойче Луфтханза“, вписано в търговския регистър при БТПП с код по Булстат 121773298, дължи на „2М-КО“ ООД, ЕИК 121189808, сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за отменен полет LH4273 от 17.12.2022 г. от летище във Филаделфия, САЩ, до летище във Франкфурт, Германия, и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45,31 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.12.2022 г. до 05.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гр. дело № 24890/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „2М-КО“ ООД, ЕИК 121189808, да заплати на „Дойче Луфтханза“ АГ, със седалище и адрес на управление Германия, Фон-Габленц-Щрасе 2-6, 50679 Кьолн, чрез търговското си представителство в България, „Дойче Луфтханза“, вписано в търговския регистър при БТПП с код по Булстат 121773298, сумата от 377,04 лева, представляваща разноски по въззивно гр. дело № 3510/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4