Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20570 от 14.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56693/2023
Вид
Решение № 20570
Подписан
14.11.2024
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20570 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110156693 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Е. Д. Г. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Е. Д. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3295,73 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020г. до м.02.2022г., ведно със законната лихва от 16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 599,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023г., сумата 20,43 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020г. до м.02.2022г., ведно със законната лихва от 16.10.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 4,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021г. до 04.10.2023г., които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадник - Коньовица“, бл. 82, вх. А, ет. 5, аб. № 242793.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер.

Оспорва приложимостта и действието на ОУ на ищцовото дружество. Излага, че не е получавал фактури за претендираните суми. Релевира възражение за изтекла 1 погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С оглед тази нормативна уредба между „Топлофикация София“ ЕАД и лицата имащи качеството потребители на ТЕ, какъвто се твърди да е и ответника за процесния период, е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, а именно Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., същите в сила от 11.08.2016г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. В допълнение следва да бъде посочено и че 2 съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото не е спорно и от приетия Договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 142, том I , рег. № 3217, дело № 150, сключен на 25.10.2000г. /лист 8/ се установява, че Е. Д. Г. е придобил процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, м. „Разсадник – Коньовица“, ул. „Троян“, в ЖСК „Техноекспортстрой – 2“, блок № 82 – нов номер, стар - № 2, вх.

А, ет. 5. Същевременно видно от издадено удостоверение с изх. № 68-00673/01.06.2015г. от ГИС – София, многофамилна жилищната сграда, блок 2, ЖСК „Техноекспортстрой – 2“, с два входа, с идентификатор *** е с настоящ адрес жк. „Разсадник - Коньовица“, бл. 82, вх. А и вх. Б. В допълнение към горното по делото е приета и молба-декларация от 08.12.2000г., от съдържанието на която се установява, че по силата на изричното искане на ответника Г. за сключване на договор, чрез откриване на партида, за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот, като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно правоотношение. Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства правото на собственост върху имота да е било прехвърлено на друго лице, да е било учредено вещно право на ползване или имотът да е бил отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода 3 на "Топлофикация София” ЕАД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.09.2013г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период е имало 4 броя отоплителни тела с поставени ИРРО, както и три броя водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет за отоплителен сезон 2020/2021г., като поради дефектирал водомер топлата вода е изчислявана съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1. Експертът уточнява, че за периода 2021/2022г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите, поради което ТЕ за отопление е начислявана съгл. т.6.5 от приложението към чл.61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. От заключението се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 3207,05 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

За пълнота следва да се посочи, че няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещото лице работи както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./.