Акт от 03.08.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 788

03.08.2020 г., гр. Сливен

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 03.07.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ

ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр.дело № 4875 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2017г. „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр. София сключило с П.Г.П. *** Договор за потребителски кредит /с № **********/, по силата на който му предоставило сума в размер на 429.84лв., която мъжа се задължил да върне в определен срок. Не само тя обаче представлявала задължението му, тъй като към нея се прибавяли 51.58лв.- еднократна такса за оценка на риска, дължима в момента на сключване на договора и финансирана от кредитора, както и 15.76лв. за застраховка „Живот“ и 16.08лв. за застраховка „Безработица“, сключени по желание на мъжа. Така общото му задължение възлязло на 522.66лв., разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, единадесет от тях от по 43.56лв. и последна, дванадесета, от 43.50лв.

С договора било уговорено плащането и на лихва, явно възнаградителна, като по този начин погасителната вноска се превърнала в двукомпонентна: с всяка една се част от главницата и част от лихвата. Ищецът твърди, че в определен момент П. преустановил плащанията, като пропуснал вноските с падеж по погасителен план на 25.06.18г., 25.07.18г. и 25.08.18г. Това било предпоставка за настъпването, на конкретно договорно основание, на предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение, но въпреки това кредитора изпратил до мъжа нарочното си писмено изявление с тази цел, като последния бил търсен за връчването му на адрес, посочен от самия него като постоянен и настоящ адрес.

Липсата на плащане активирало и договорна клауза за заплащане от кредитополучателя на обезщетение-лихва за просрочие.

При липсата на престация Ти Би АЙ банк се обърнало за съдействие към съда, който - Сливенски районен, му издал, в производството по ч.гр.д.№ 6892/2018г., заповед за изпълнение и изпълнителен лист, който то образувало в изпълнително дело.

Дружеството обаче получило указания от заповедния съд, че трябва да докаже с установителен иск, че вземанията му съществуват. Именно това то е сторило, депозирайки исковата молба, по която е образувано настоящото дело, с претенции за главница в размер на 289.75лв.; договорна лихва от 15.11лв. за периода 25.06.2018г.-25.12.2018г., обезщетение за забава – 14.99лв. за периода 25.06.18- 03.12.2018г., както и за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноските, които е сторило в заповедното производство, а и в настоящото исково.

На ответника е връчен препис от исковата молба, но той не депозира писмен отговор. Яви се обаче лично в проведеното открито съдебно заседание, като заяви, че е плащал задълженията си към ищеца, но след като е останал без работа, ги е преустановил. Така също, че понастоящем отново работи и има желание да продължи да погасява дълга си, но е по възможностите му да заплаща само по 100лв. месечно, в който смисъл е отправеното към него искане към съда.

В заседанието не присъства и представител на ищцовото дружество, но чрез писмено изявление, депозирано преди него, поддържа претенциите.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От документа, представляващ листи №№ 9-14 от материалите по делото съда установи, че на 21.12.2017г. е сключен договор за потребителски кредит- № **********, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД предоставя на П.Г.П. *** кредит в общ размер 429.84лв.- чл.7.1. Предвидено е, че мъжа дължи на дружеството и еднократна такса за оценка на риска- 51.58лв.- също чл.7.1.

От чл.8 се установява, че сумата по кредита е за закупуването от мъжа на стока- 2бр. мобилни телефони, всеки на стойност 199лв. Те са получени от него от продавача им, на когото кредитодателя директно превежда сумата -чл.7.2.1, видно от нарочната разписка, представляваща лист № 15 от делото. Впрочем, П. не отрече тези обстоятелства.

От дубликат на служебен бон пък съда констатира, че на 21.12.2018г. Ти Би Ай Банк е превело на „Технополис България“ЕАД 398лв. за клиента П.П., който е закупил, от магазин в гр.Ямбол, два GSM-а, всеки по 199лв.

Съгласно чл.9.1 от процесния договор, лихвения процент по кредита е 15.46, а ГПР- 43.92 - чл.10. От вече цитирания по-горе чл.8 от договора се установява и че мъжа дължи още две такси- за застраховка „Комбо Живот“- 15.76лв. и за застраховка „Комбо Безработица“- 16.08лв. По този начин общото му задължение е в размер 522.66лв.- чл.10, което той трябва да погаси по план с 12 месечни вноски, единадесет от тях от по 43.56лв., а дванадесетата- 43.50лв., първата дължима на 25.01.2018г., а последната - на 25.12.2018г.- чл.11.2.

Договорът е сключен въз основа на подадено от П.П. Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, от същата дата- л.л.17,18 и 19. Част от съдържанието му е и текст, че мъжа дава съгласието си да му бъде сключена застраховка „Живот“ в „УНИКА Живот“АД.

Въз основа на документите, представляващи листи №№22, 23 и 24 от материалите по делото съда приема, че до ответника е изпратено писменото изявление на ищцовото дружество /на негов представител, разбира се/, че тъй като той не е заплатил три поредни месечни вноски, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо. Според съда, то не е връчено на адресата му, защото от куриера е отразено единствено, че мъжа е променил адреса си.

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 6892/2018г., то е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по чл.417 от ГПК. Сливенски районен съд му е издал заповед за изпълнение / № 4005 от 17.12.2018г./, с която е разпоредил на П.П. да му заплати главница 289.75лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2018г. до окончателното й изплащане; договорна лихва15.11лв. за периода 25.06.2018г.- 26.08.2018г. и обезщетение за забава в размер на 14.99лв. за периода 25.06.2018г.- 03.12.2018г., както и разноски 175лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са установителни искове за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК- за съществуването на парични вземания. Те са допустими, а по същество становището на съда е следното:.

Категорично се установи- от диспозитивен документ, че през м.декември 2017г. е бил сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в определен размер. Предаването или по-скоро- предоставянето, на сумата е безспорен факт, тъй като в договора е предвидено, че кредита е предназначен за закупуването на избрана от кредитополучателя стока, а сумата, представляваща стойността й кредитора превежда по банков път на нейния продавач. Ответникът не само не оспори, че е закупил исканите вещи, както и твърдението в исковата молба, че от определен момент е преустановил дължимите от него плащания, но и потвърди този факт в съдебно заседание.от друга страна, ищеца ангажира писмено доказателство, неоспорено от ответника- т.н. служебен бон, от който се установи, че е изпълнил цитираното задължение да преведе на продавача сумата за закупуването на избраната от кредитополучателя стока.

По този начин се е активирала договорна клауза, задължаваща мъжа да върне сумата по кредита, като стори това разсрочено, по план, на дванадесет вноски. Той обаче не е изпълнил задължението си точно, тъй като е платил само няколко вноски, след което престациите са преустановени. Поради това, и на осн.чл.79 ал.1 от ЗЗД, той дължи главницата и иска за нея е основателен. Основателен е, но не в пълния претендиран размер.

Така е на първо място, защото макар и в договора да съществува клауза, че при неплащане на три поредни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, то съгласно отдавна установилата се съдебна практика, уеднаквена в този смисъл с нарочно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, за настъпването на предсрочна изискуемост е необходимо изричното изявление на кредитора в този смисъл, както и то да е достигнало до кредитополучателя. Ако това не е сторено, на кредитора може да се издаде заповед за изпълнение, съотв.- да се уважи негов установителен иск, само за вноските, на които е настъпил падежа. В случая от ангажираните от ищеца доказателства се установи, че писменото изявление на ищеца не е било връчено на П.. А заявлението си по чл.417 от ГПК ТиБиАй Банк е депозирало пред съда на 12.12.2018г., което означава, че към него момент не е бил настъпил падежа на последната дължима от мъжа вноска- защото по погасителен план това е датата 25.12.2018г.

Според ищеца, а и по текста на договора, той е на стойност 429.84лв., а общото задължение е 522.66лв. Сборувайки всички, дванадесет, погасителни вноски, съда получи същата сума- 522.66лв. По изявление на ищеца, а и установено от съда от многобройни сходни договори за кредит, погасителната вноска погасява както част от главницата, така и част от възнаградителната лихва. Т.е., сумата 522.66лв. включва всички задължения на ответника по процесния договор, като всички, с изключение на едно- възнаградителната лихва, са посочени в абсолютен размер, а те са: кредит от 398лв.; еднократна такса за оценка на риска- 51.58лв.; такса за застраховка „Живот“- 15.76лв.; такса за застраховка „Безработица“- 16.08лв., които явно образуват главницата, и възнаградителна лихва. Тъй като сбора на всички числа е 481.42лв., то толкова е и главницата по договора, поради което следва да счита, че възнаградителната лихва е 41.24лв. /522.66лв.- 481.42лв./.

Според съда, от размера на главницата трябва да се приспаднат двете такси за две застраховки.

Те не са дължими от ответника, защото- според ищеца, П. е пожелал да му бъдат сключени две застраховки -едната „Живот“, а другата- „Безработица“; според съда обаче това не е негово желание, а задължение, въведено за него от кредитора, тъй като заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, макар и подписано от П., представлява бланка, чийто текст е съставен от кредитора. По тази причина съда преценя, че заявяването на искане за сключване на застраховка е условие за сключването на договора за кредит, а не волята на кредитополучателя.

От друга страна, в текста на никой от представените от ищеца документи не съществува текст, че ще се сключва застраховка „Безработица“. Поради това предвидената за нея в процесния договор такса- 16.08лв., не може да бъде задължение на П. при този самостоятелен довод. Така също, от доказателствата по делото съда не успя да установи, че ТиБиАй Банк е имало право да сключва застраховки, вкл. и да е застрахователен агент. Вероятно в тази връзка е представен документа, представляващ листи №№ 20 и 21 от материалите по делото, но той е с толкова дребен шрифт, че съда не успя да прочете съдържанието му. Не на последно място трябва да се посочи, че ищеца не ангажира доказателство да е превел на кое да е застрахователно дружество двете такси, посочени в процесния договор за кредит, за две застраховки. Поради това съда ще извади от размера на дълга на П.- от главницата, сумите 15.76лв. и 16.08лв.

Предвид довода, че не се дължи, защото не е бил настъпил за нея падежа, последната от договорените дванадесет погасителни вноски, то от главницата съда ще приспадне и сумата 40.12лв.- щом сбора на задълженията, предвидени от ищеца за ответника, извън възнаградителната лихва, която не фигурира в договора като абсолютна стойност, е 481.24лв., то делът на главницата във всяка от дванадесетте вноски е 40.12лв.

По този начин иска за главница е основателен не в заявения размер- 289.75лв., а за 217.79лв. ( 289.75лв.- / 16.08лв.+ 15.76лв.+ 40.12лв./).

При горните разсъждения се оказва, че е основателен и иска за договорна/възнаградителна лихва. Тя е заявена в размер на 15.11лв., но от нея трябва да се приспадне сумата по последната погасителна вноска, тъй като тя не е била изискуема към момента на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда.

Съдията-докладчик прие, че задължението на ответника за договорна лихва е общо 41.24лв. Това означава, че за всяка от дванадесетте вноски се дължи по 3.44лв.