Решение № 767 от 12.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110200302 по описа за 2024 година

Настоящото производство е с основание чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалбата на И. И. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.Р.Н., АК-Варна срещу НП № 23-0436001121/13.10.2023 год. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че приетата в АУАН и в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди се, че жалбоподателя е управлявал автомобила със съобразена скорост, като поради характера на кръговото кръстовище при излизането от него автомобила поднесъл. Твърди се и, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Р.Н.,АК-Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, депозирани са писмени бележки от юк А..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На жалбоподателя П. е съставен АУАН, серия GA, № 903199/09.09.2023 год., затова, че на същата дата 09.09.2023 год. в 21:42 часа в гр. Варна, по ул.“Св.Никола“ на излизане от 1 кръговото движение в посока бул.“Княз Борис I“,управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В5939НТ, като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, извършва резки маневри като върти МПС с полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване довежда до загуба на сцепление на задните гуми ( дрифт ) – нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетели на С. Д. и Х.

М.. Св. Д. е съставил акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Св. М. е свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта. Св. Д. описва подробно действията на водача на пътя, като посочва, че той и колегата му се намирали на около 50 метра от кръговото кръстовище в посока центъра. Вниманието им било привлечено от автомобила на жалбоподателя, който още преди да навлезе в кръговото движение форсирал двигателя, навлязъл странично, поднесъл и се чули свирене на гуми. Тези действия на водача на автомобила станали причина да го последват и спрат за проверка.

Св. М. също е категоричен, че лично и непосредствено е възприел поведението на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за непротиворечиви и логични, кореспондиращи с останалите писмени доказателства приложени по преписката. Видно от показанията на полицейските служители е, че са били непосредствени очевидци на изпълнителното деяние, като са възприели цялостното поведение на жалбоподателя към момента на привеждане на управлявания от него лек автомобил. Освен непосредствени показания, актосъставителят Д. е изготвил и докладна записка по случая, в която описал цялостното поведение на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и М., както и от приложените по делото писмени доказателства –ЗПАМ № 23-0436-000205/09.09.2023 год. на началник сектор към ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, докладна записка относно съставен АУАН серия GA, № 903199/09.09.2023 год., сведение, Заповед № 958/16.02.2022 год. на директора на ОД МВР Варна, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи,справка за нарушител водач, писмо от ОД МВР Варна, относно предоставяне на записи от системата за видео-наблюдение на патрулния автомобил,месечен график,ежедневна ведомост, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

2

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Предвид така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства съдът счита, че жалбоподателят И. П. следва да носи административна отговорност за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предписва забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за цели, различни от тези съобразно предназначението им за превоз на товари и хора. От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Водачът на пътното превозно средство е следвало да съобрази поведението си с общоприетите норми за спазване правилата за движение по пътищата, а не да извършва управление на превозното средство извън контрол чрез презавиване и форсиране, довеждайки до загуба на сцеплението на гумите, навлизайки от лента в лента познато като дрифт. Визираното в обстоятелствената част на НП съставлява нарушение на горепосоченото правило за поведение, като точно, ясно и конкретно е определено противоправното деяние на жалбоподателя. Употребеното понятие "дрифт" няма легална дефиниция в ЗДвП, но се ползва с общоизвестно значение в смисъл на техника на шофиране, при която целенасочено се извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване и последваща загуба сцеплението на задните гуми.

От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез действие. В случая се констатира извършването на административното нарушение на място, отворено за обществено ползване. Съгласно систематичното тълкуване на § 6, т. 1, изр. 1 от 3

ДП на ЗДвП вр. с чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата дефиницията на път, отворен за обществено ползване, е изведена като земна площ или съоръжение, използвана при еднакви условия за движение на ППС или пешеходци. Мястото на извършване на нарушението - ул. „Св.Никола“ в посока бул.“ Княз Борис I“ съставлява път, част от общинската пътна мрежа.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като водачът е съзнавал, че шофира МПС, противно на общоприетите стандарти за безопасност на движението по пътищата чрез презавиване и форсиране, целенасочено довеждайки до загуба на сцеплението на гумите, навлизайки от лента в лента.

В тежест на жалбоподателя е да докаже, че са налице обективни причини, които са наложили извеждане на автомобила извън контрол. По делото не се установява усложнена пътна обстановка лоша метеорологична прогноза, мокра пътна настилка, технически специфики на автомобила, други препятствия, а такива не се и твърдят от страна на жалбоподателя. Именно тези факти формират извод, че поведението му се отнася до извършването на демонстративно управление, придобило обществено достояние като "дрифт", а не за обективна необходимост. По този начин е доказана и специалната цел използване на пътя не по предназначение.

Безспорно този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

Според състава на съда, направените в хода по същество от процесуалния представител на жалбоподателя възражения са неоснователни, тъй като без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи или " правила за дрифт", чрез които се постига крайния резултат. Начина на движение на жалбоподателя с управлявания от него автомобил е безспорно установен, въз основа на показанията на служителите на МВР, станали очевидци на рисковото му управление. Ирелевантно е каква точно цел е имал нарушителят, като за изпълване на състава е достатъчно да се установи, че същата не е била по предназначението, предписано от закона.

По отношение на наказанието санкциониращата разпоредба на чл. 175a, ал. 1 от ЗДвП предвижда за извършване за този вид административни нарушения глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Поради строго регламентирания вид и размер на наказанията и същите не подлежат на последваща редукция.

Нарушението не разкрива белезите на „маловажно“ такова и закономерно е била санкционирана по реда на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените наказания са във фиксирания в закона размер.

4

Предвид на изложените съображения, наказателното постановление в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на ОД МВР Варна на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.

37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/ осемдесет/ лева, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя по делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 предл. второ от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0436-001121/13.10.2023 год. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна,с което на И. И. П. с ЕГН ********** от гр.Варна на основание чл.175а, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди / лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА И. И. П. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80 /осемдесет / лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5