Решение № 888 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100500124 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20200810/20.10.2021г., постановено по гр.д. № 2326/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от „И.Д.“ ООД, ЕИК ******* срещу Столична община иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 169 ДОПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 20 303,91 лв., представляваща лихва за ТБО по ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 238/2017 на ЧСИ Г.Д.. Съобразно изхода на правния спор са разпределени разноски между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „И.Д.“ ООД, ЕИК *******, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която излага становище за неговата неправилност. В тази връзка поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземането за законна лихва върху главницата за такса за битов отпадък, установено с Акт № РД-22-39/15.10.2009 г. и предмет на изпълнително дело № 29/2012 г. и изпълнително дело № 238/2017 г., двете по описа на ЧСИ Г.Д. е именно за 2008 г., както и че не е погасено с изтекла в негова полза десет, евентуално петгодишна давност и съответно неправилно е приел, че изплатените от него суми в рамките на изпълнителните дела правомерно са били използвани от Столична община за покриването на това задължение като най-старо, вместо да се вземат предвид за покриване на другите му задължения, установени с 1 ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г. Поддържа, че съдът е извел тези свой изводи въз основа на неправилна преценка на събраните по делото доказателства, от които се установявало, че процесното вземане за лихва е за 2006 г., а не за 2008 г., и се явява погасено въз основа на 10 годишна абсолютна давност към 25.07.2017 г., когато е направил плащане на сумата от 49 902,92 лв., като освен това евентуално сочи, че вземането е било погасено въз основа на изтекла петгодишна давност, за което е направил изрично възражение. Досежно последното сочи, че съдът при преценката си за извършените в хода на изпълнителните дела изпълнителни действия се е позовал на такова, извършено на 10.05.2014 г., за реализирането на което не са представени доказателства по делото. Намира, че последното изпълнително действие, извършено преди насрочването на опис от 06.03.2017 г. е това на 04.11.2013 г., предвид което на 04.11.2015 г. изпълнителното производство е перемирано по силата на закона и съответно от този момент нататък по него не могат да се извършват правомерни изпълнителни действия, съответно такива, които да могат да прекъснат давността. В тази връзка сочи, че насрочването на опис на 06.03.2017 г. се явява незаконосъобразно изпълнително действие, а следващото изпълнително действие е едва от 24.03.2017 г., по новообразуваното изпълнително дело № 238/2017 на ЧСИ Г.Д..

С оглед изложеното поддържа, че изплатените от него парични средства не е следвало да се отнасят към погасеното по давност вземане за лихва за забава, установено с Акт № РД-22-39/15.10.2009 г., а е трябвало да послужат за погасяване на вземанията, установени с ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г., също предмет на изпълнително дело № 238/2017 на ЧСИ Г.Д., като при това положение, последните са погасени и съответно той не дължи сумата от 20 303,91 лв. по ревизионния акт. При тези доводи моли настоящият съд да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на Столична община, с който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че правилно съдът е приел, че вземането за лихви по Акт № РД-2239/15.10.2009 г. не е погасено, нито въз основа на десетгодишната, нито съобразно петгодишната погасителна давност към момента на извършеното от въззивника плащане на 25.07.2017 г., предвид което е било налице основание, част от сумата да се отнесе към най-старото му задължение, а именно това за лихви за забава, установено с Акт № РД-22-39/15.10.2009 г. и то да бъде погасено за сумата от 20 319,55 лв.

Доколкото другата част от заплатената сума е послужила за погасяване на главницата по ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г., то е останала да се дължи сумата от 20 303,91 лв. лихва за забава върху главницата по този акт. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за установяване недължимост на сумата от 20 303,91 лв., предмет на изпълнително дело № 238/ /2017 г. на ЧСИ Г.Д., установена с ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г. и съставляваща лихва за забава върху незаплатена своевременно такса за битов отпадък.

Пред въззивния съд страните не спорят, че по отношение на въззивника е издаден Акт за установяване на публично общинско вземане за местна такса за битови отпадъци № РД-22-39/15.10.2009 г. за периода 01.06.2006 г. - 31.12.2008 г. в размер на 294 808.89 лв. и лихва за забава в размер на 80 321.35 лв., както и РА № МДТ-РД-0107-2/12.01.2015 г. за дължима такса битови отпадъци за периода 2009 г. - 2013 г. в размер на 25 950.58 лв. и лихва в размер 13 336,76 лв.

Безспорно е, а е видно и от представените писмени доказателства, че за събиране на вземанията по Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД -22-39/15.10.2009 г. е образувано изпълнително дело № 29/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Д.. Не се спори и че в рамките на това изпълнително производство в периода 16.02.2012 г. - 25.04.2013 г. е събрана сумата 397 904 лв., от която, след приспадане на разноските по делото, на взискателя е изплатена сума в размер на 383 181.52 лв. Същата е разпределена от взискателя по следния начин: 4600 лв. разноски, за цялостно погасяване на главницата в размер на 294 808.89 лв., а останалата част от сумата в размер на 83 772,63 лв. е използвана за частично погасяване на лихвата върху главницата в размер на 153 993,41 лв., изчислена към 06.06.2017 г. до плащането. Останало е незаплатено вземане за лихва в размер на 70 220,78 лв.

Безспорно е между страните, че описаното горе изпълнително дело е прекратено по искане на въззиваемия на 24.03.2017 г., като на същата дата е образувано ново изпълнително дело за остатъка от 70 220,78 лв. под № 238/2017 г., описа на същия ЧСИ. Към това дело е присъединено за събиране и вземане по РА № МДТ-РД-01-073 2/12.01.2015 г. в размер 25 950.58 лв. - ТБО за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г., 19 943.49 лв. - лихва за забава към 06.06.2017г., 10.76 лв. - лихва за забава към 06.06.2017 г. и 23.27 лв. - ДНИ за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г.

Няма спор за това, че по второто изпълнително дело въззивникът е заплатил сумата от 49 902,93 лв. на 25.07.2017 г. в срока за доброволно изпълнение. Безспорно е, че тази сума е била разпределена по следния начин: такси за изпълнението в размер 3594.82 лв.; банкови комисиони в размер 2 лв.; данък за недвижими имоти в размер 36 лв.;25 950.58 лв. за цялостно погасяване на главницата по РА № МДТ-РД-01-072/12.01.2015 г., 20 319.55 лв. за погасяване на лихва за забава за периода 2006 - 2008 върху главницата за ТБО по акта за установяване на това вземане от 2009 г., а разликата до 70 220.78 лв. в размер 49901.26 лв. ответникът отписва с протокол от 17.09.2020 г. като погасени по давност. При това разпределение на сумите, страните не спорят, че въззиваемият претендира по изпълнително дело № 238/2017 г. описа на същия ЧСИ остатък в размер на 20 303.91 лв., съставляващи лихва върху главницата за ТБО, установена с ревизионния акт от 2015 г.

Първоинстанционният съд е приел, че към 25.07.2017 г., когато въззивникът е направил плащането на сумата от 19 902,93 лв. в рамките на изпълнително дело № 238/2017 г. вземането за лихва за 2008 г., установено с Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД -2239/15.10.2009 г. не е погасено въз основа на изтекла в полза на въззивника давност по чл. 171, ал.1 и ал.2 ДОПК, поради което правомерно Столична община е отнесла част от тази сума за погасяването му, вместо да приеме, че с нея е погасено вземането за лихва, установено с РА № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г. Изводите си съдът е обосновал като е приел, че изпълнително производство № 29/2012 г. е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г. и съответно след образуването не е текла давност до момента на прекратяването на делото. В тази връзка е посочил, че последното извършено изпълнително действие е осъществено на 10.05.2014 г.( насрочване на опис) и от този момент до 26.06.2015 г., когато е влязло в сила Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изминали две години, през които да не са извършване изпълнителни действия, съответно делото не се е прекратило в този период на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Считано от 26.06.2015 г. (постановяване на тълкувателното решение) по отношение на изпълнителното дело се прилага тълкувателното решение и съответно от този момент перемпцията на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е ирелевантна за прекъсването на давността, тъй като годно да я прекъсне е всяко конкретно изпълнително действие независимо дали е направено след или преди перемирането. В тази връзка е приел, че следващото изпълнително действие е извършено на 27.03.2017 г., когато е наложена възбрана по второто образувано изпълнително дело. При така изведените изводи съдът е приел, че до плащането на 27.03.2017 г., не е изтекла погасителната давност и 4 съответно правилно предоставените парични средства са били отнесени за погасяване за най-старото задължение за 2008 г., доколкото длъжникът няма право да избира кое негово публично задължение да бъде погасено след започване на принудителното изпълнение по аргумент от обратното от чл. 169, ал.8 ДОПК. Съответно в рамките на изпълнителното производство е останало да се дължи вземането за лихва, установено с ревизионния акт.

Пред въззивната инстанция страните спорят за това дали въззиваемият правомерно е отнесъл част ( 20 319,55 лв.) от заплатената сума в размер на 49 902,93 лв. за погасяване на вземането си за лихва за забава върху главницата, установена с Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД -22-39/15.10.2009 г. за периода 2006-2008 г. и съответно следва ли вместо това, тази сума да се използва за погасяване на вземането за лихва за забава, установено с РА № МДТ-РД-01-07-2/12.01.2015 г., като така изцяло се погаси задължението по него, а вземането по № РД -22-39/15.10.2009 г. за периода 2006-2008 г. да се счита за погасено въз основа на изтекла десет, евентуално петгодишна погасителна давност.

По така повдигнатия въпрос въззивната инстанция намира следното:

От заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнително дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 20.09.2021 г. се установяват посочените горе безспорни факти. От същите е видно и че вещото лице е посочило, че доброволно заплатената сума от 49 902,93 лв. (на 25.07.2017 г.) е разпределена така, че част от нея в размер на 20 319.55 лв. е послужила за погасяване на лихва за забава периода 2006 – 2008 г. върху главницата за ТБО по акта за установяване на това вземане от 2009 г.