Решение № 446 от 10.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6004/2022
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 10.01.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 12 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. София, 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110106004 по описа за 2022 годИ.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.З.“ АД да заплати на „ЗАД ОЗК- З. АД сумата от 13 780.50 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите по паркинг на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ на територията на пристанището в Л. изразяващи се в увреждане на асфалтовата настилка на паркинга, вследствие на осъщественото на 31.05.2021г. виновно противоправно поведение на водача на товарен автомобил- влекач „..............“ с рег. ............... с прикачено към него полуремарке „............“ с рег. .................. чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му качество била застрахована от „Д.З.“ АД по силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 206.70 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.04.2021г. до 07.02.2022г.
Ищецът твърди, че на 31.05.2021г. В. Р. Х., управлявайки товарен автомобил- влекач „..............“ с рег. ............... с прикачено към него полуремарке „............“ с рег. .................. при извършване на ляв завой, навлизайки с несъобразена скорост в паркинга на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ на територията на пристанището в Л. станал причИ. за ПТП, при което влекачът и ремаркето паднали на дясната си страна, в резултат от което били причинени увреждания по асфалтовата настилка на паркинга- разрушаване на асфалтовата настилка и разлив на дизелово гориво и моторно масло, на обща стойност 13 765.50 лева, представляваща стойността на извършените за ремонта на настилката СМР.
Ищецът в качеството си на застраховател по застрахователна полица № 0110-200-2021-00053 от 01.04.2021г. на собствено на застрахования ДП „Пристанищна инфраструктура“ имущество, в т.ч. на процесното пътно съоръжение, изплатил в полза на последния сумата за ремонта, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева.
Ответникът като застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното от него застрахователно обезщетение, както и извършените ликвидационни разноски, което отказал да стори. По изложените 1 съображения в настоящия процес ищецът претендира процесната сума, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, оспорвайки порцесният паркинг да е обект на застрахователното покритие по сключения между ищеца и ДП „Пристанищна инфраструктура“ застрахователен договор по застрахователна полица № 0110-200-202100053 от 01.04.2021г., доколкото същият не бил посочен в същата. Оспорва, наред с това, и наличието на причинно- следствена връзка между процесния пътен инцидент и обезщетените от ищеца увреждания по паркинга, като поддържа в тази връзка, че същите били налични преди ПТП и налагали извършването на ремонт. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и собственика на увреденото имущество, имащо за предмет това имущество; 2/ настъпване на застрахователно събитиеПТП (удар от МПС), в срока на действие на застрахователното покритие, вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вИ.та се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарен автомобил- влекач „..............“ с рег. ............... с прикачено към него полуремарке „............“ с рег. ............... е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по процесната имуществена застраховка застрахователно обезщетение в размер на 13 765.00 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на влекач „..............“ с рег. ..............., чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оборена, а и не е оспорена в настоящия процес, както и платежно нареждане от 22.07.2021г. за изплатена от ищеца в полза на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ сума в размер на 13 765.50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вредите от процесното застрахователно събитие.
Между страните не е спорно и, че паркингът- част от територията на пристанището в Л. на който се твърди да е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие е заприходено в счетоводството на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ като дълготраен материален актив, в какъвто смисъл е и изричното изявление на процесуалния представител на ответника в проведеното на 10.04.2024г. първо по делото 2 открито съдебно заседание. С оглед на това и съобразно съдържанието на представената от ищеца с исковата молба застрахователна полица № 0110-200-2021-00053, съгласно която застрахован е именно ДП „Пристанищна инфраструктура“, а предмет на застраховката са всички посочени в полицата видове имущества, вкл. пътни връзки и други дълготрайни материални активи, следва да се приеме, че процесният паркинг е включен в обективните предели на застрахователното покритие по договора за имуществено застраховане, сключен с ищеца „ОЗК- З. АД. Поради това и доколкото релевантното за спора вредоносно събитие съставлява покрит застрахователен риск, тъй като съгласно полицата такива са уврежданията на застрахованото имущество вследствие на удар от моторно превозно средство, а и доколкото същото е настъпило в рамките на уговорения период на застрахователното покритие- от 01.04.2021г. до 31.03.2022г., следва да се приеме за установено, противно на поддържаното в отговора на исковата молба, че представеният от ищеца застрахователен договор е приложим спрямо описаното в исковата молба събитие.
Същевременно, между страните не е спорно, че причИ. за настъпване на процесния пътен инцидент е виновното и противоправно поведение на водача на влекач „..............“ с рег. ..............., който на сочената от ищеца дата- 31.05.2021г., предприемайки ляв завой за навлизане в паркинга на пристанището в Л. не упражнил достатъчен контрол над МПС и не съобразил скоростта си на движение, поради което автомобилът се преобърнал и паднал на дясната си страна в пределите на паркинга. В последния смисъл са данните както в неоспорения протокол за ПТП № 1767383 от 31.05.2021г., така и в адресираното до ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка уведомление за щета от 01.06.2021г., а и в съставения във връзка с процесния инцидент на водача на влекача акт за установяване на административно нарушение. Нещо повече, описаният в исковата молба и в посочените писмени доказателства механизъм на ПТП се потвърждава и от приобщените по делото неоспорени от страните, а и неопровергани от останалата доказателствена съвкупност гласни доказателства, в частност показанията на свидетеля В. Р. Х.- водач на товарната композиция, който твърди, че ПТП настъпило, докато извършвайки завой наляво, навлизал в паркинга на пристанището в Л. като изяснява, че към този момент се движил със скорост от около 35- 40 км/час. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с така установеното поведение на водача на влекача същият е действал в нарушение с правно дължимото, в частност с нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, с което е станал единствена причИ. за настъпване на инцидента, поради което именно водачът на МПС, респ. ответникът като застраховател на деликтната му отговорност, е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите по соченото за увредено от процесния пътен инцидент имущество.
Видът и обемът на настъпилите в резултат от процесния пътен инцидент увреждания по паркинга на пристанището в гр. Лом се установяват от данните в приобщените писмени доказателства, в частност в протокола за ПТП, в който е посочено, че в резултат от пътния инцидент е нарушена целостта на асфалтовата настилка, в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, отправено до ищцовото дружество от правоимащото по застраховаката лице, съгласно което в резултат от ПТП е нарушена настилката на паркинга и е разлят петрол на площ около 150 кв. м., в какъвто смисъл е и отразеното от застрахователя по договора за имуществено застраховане в съставените от него констативен протокол – л. 25 и л. 26 от делото, както и опис на увредените имущества- л. 27 от делото. Наред с това, данни относно засегнатата в резултат от инцидента площ от асфалтовото покритие на паркинга се съдържат и в неоспорената извадка от „протокол за дефектация към нанесената щета на паркинга на пристанищен термИ.л „Лом“, съставен два дни след инцидента в присъствието на представители на ДП „Пристанищна инфраструктура“, както и на дружеството, впоследствие извършило ремонтните дейности, съгласно който компрометираната настилка е с размери 15 м дължИ. и 10 м ширИ.. Същевременно, така установеното въз основа възпроизведените писмени доказателства се установява и от показанията на свидетелката Ц.- служител към датата на ПТП на ДП „Пристанищна 3 инфраструктура“, която изяснява, че площта на настилката, която била засегната след инцидента, възлизала на около 150 кв.м., като съдът, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, намира, че следва да даде вяра на показанията в тази им част, доколкото, както бе изяснено, същите са идентични с данните в съставените непосредствено след инцидента писмени доказателства.
Спорният по делото въпрос се свежда до обстоятелството дали асфалтовата настилка с цялата посочена площ от 150 кв.м. е следвало да бъде подменена именно в резултат от уврежданията от настъпилия пътен инцидент.
На първо място, в тази връзка следва да се изясни, че противно на поддържаното в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, по делото не се установява, вкл. от показанията на разпитания по искане на ответника свидетел В. Х., към датата на пътния инцидент и преди него по процесния паркинг, в частност по увредения от ПТП участък, да е имало предходни, по- стари увреждания, стойността за ремонта на които ищецът да е възстановил, изплащайки застрахователно обезщетение за вредите от процесния пътен инцидент.
Разпечатката съдържа 20 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a431477c-a946-4e65-8934-75e07d53b126