Решение № 2647 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2647 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100501378 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20029/05.12.2023 г. по гр.д. № 29081/2023 г. на СРС, 179 състав, съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 56 ПИКЕЕ да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД, сумата от 20 071,64 лева, представляваща цена за презумирано количество енергия, начислена след корекция на сметка на обект, представляващ абонатна станция, находяща се в гр. София, ул. ****, от които 5567,53 лева по Фактура № 3453427/16.01.2023 г. за периода 23.08.2021 г. – 18.02.2022 г. и 14 504,11 лева по Фактура № 3453473/20.01.2023 г. за периода 06.03.2022 г. – 02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 63,58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 5567,53 лева за периода 28.01.2023 г. – 31.03.2023 г., и сумата от 165,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 14 504,11 лева за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД сумата от 1436,46 лева, представляваща разноски в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад” АД да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 30,22 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу частта от решението, с която са отхвърлени претенциите за лихва, е 1 постъпила въззивна жалба от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад” АД. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.

Твърди се, че в представените по делото фактури е посочен срок за плащане, поради което не може да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава. Сочи се, че двете страни по делото са търговци и не е възможно да не се уведомят за издадените фактури. Поддържа се, че е невярно твърдението на ответника, че не е получил писмата с фактурите. Поддържа се, че отговорът на исковата молба съдържа само голословно оспорване. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника „Топлофикация София” ЕАД. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна.

Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че претенциите за лихви са неоснователни. Сочи се, че ищецът не е предвидил в общите си условия срок за плащане на преизчисленото количество електрическа енергия.

Поддържа се, че и в относимите правила на ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ също не е предвиден срок за плащане, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Твърди се, че процесното правоотношение не произтича от търговска сделка, а чл. 84, ал. 2 ЗЗД изисква изпращането на покана за поставяне на длъжника в забава. Твърди се, че дори и да се прилагат търговските правила, то в случая по делото не е установено ответникът да е получил процесните фактури. Сочи се, че има данни за получаване само на Констативен протокол от 18.02.2022 г. Твърди се, че фактурите са получени с исковата молба и затова ответникът не може по-рано да бъде поставен в забава.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.

Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че решението е неправилно. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за съставяне на констативни протоколи, а представените такива от ищеца не отговарят на нормативните изисквания, поради което не се установяват предпоставките за възникване на претендираното вземане. Твърди се, че в случая не е изпълнено и изискването на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ за предоставяне на съставените фактури и справки. Поддържа се, че в случая Констативен протокол е изготвен на 18.02.2022 г., а справка за преизчисляване на количеството е изготвена на 13.01.2023 г., респ. фактура е изготвена на 16.01.2023 г. Поддържа се, че преизчисляването по първия констативен протокол е станало след втория констативен протокол от 02.12.2022 г. Твърди се, че Констативен протокол от 18.02.2022 г. е изготвен така, че да се извърши преизчисление за повече от нормативно допустимите 180 дена. Поддържа се, че протоколите не носят подписа на ответника и датите в тях не го обвързват. Излагат се съображения за нарушение на чл. 183 ГПК. Твърди се, че в случая е установено, че в абонатната станция е имало монтиран електромер, но същият не е описан в констативните протоколи с индивидуализиращите си белези, за да се провери дали действително не е регистриран в масивите на ищеца. Поддържа се, че от разпита на вещото лице инж. В.М. се установява, че протоколите са сгрешени, като констатацията за промяна в системата на свързване не отговаря на описаното в протоколите. Сочи се, че от изчислението на вещото лице се установява, че изчисленията на ищеца са извършени въз основа на сгрешена формула за трифазно напрежение, а такова не е констатирано в протоколите. Поддържа се, че последното се установява и от показанията на свид. И.П., който е посочил, че електромерът е трифазен, но реално е захранвана само едната фаза. Твърди се, че свид. Елека Петкова е признала, че не знае колко е сечението на кабела, но е подписала протокола, в който е вписано, че дебелината на кабела е 6 кв.мм. Във връзка с това се поддържа, че дебелината на 2 кабела не може да се установи от протокола, който съдържа изгодни за ищеца факти.

Твърди се, че свид. С.И. е подписала протокол, в който е посочено, че е продължение на Констативен протокол № 1027159/18.02.2022 г., но свидетелката е заявила при разпита си, че не знае какво се констатира с първия протокол. Сочи се, че и тази свидетелка не знае каква е дебелината на кабела. Твърди се, че дори и вземанията да са възникнали, то те не са установени по размер в съответствие с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

Предвид изложеното се иска от съда да отмени обжалваната уважителна част на първоинстанционното решение и да отхвърли ищцовите претенции. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, с който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната уважителна част. Твърди се, че по делото е приета техническа експертиза, която установява, че преизчисленията са направени вярно и сумите по фактурите са правилно определени. Твърди се, че са ирелевантни доводите на „Топлофикация София” ЕАД за датите на процесните фактури. Твърди се, че „Топлофикация София” ЕАД прави неправилен преразказ във въззивната си жалба на изготвената по делото експертиза и на свидетелските показания, които СРС лично е възприел и правилно е преценил. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалвана от „Топлофикация София” ЕАД част.

Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Предмет на въззивната проверка е цялото първоинстанционно решение с оглед подадените жалби както от ищеца, така и от ответника.

В исковата си молба „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД твърди, че дружеството е титуляр на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л135-07 от 13.08.2004 г. и е собственик на разпределителната мрежа за лицензионната територия. Твърди, че в съответствие с ПИКЕЕ на абонатна станция на „Топлофикация София“ ЕАД на адрес в гр. София, ул. ****, са направени две проверки – на 18.02.2022 г. и 02.12.2022 г., при които е констатирано неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа и са издадени фактури за претендираните по делото суми. Твърди, че за извършване на проверките всеки път са уведомявани органите на МВР, което е описано и в съставените протоколи. Твърди, че при всяка проверка е съставян констативен протокол в присъствието на независим свидетел, който не е служител на дружеството. Поддържа, че са съставени два протокола – Констативен протокол № 1027159/18.02.2022 г. и Констативен протокол № 1028098/02.12.2022 г.

Твърди, че ползващият обекта, е търсен от служителите на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД преди всяка проверка, за да бъде поканен да присъства. Твърди, че това е отразено в протоколите. Поддържа, че свидетелите от Федерация на потребителите са присъствали през цялото време при изготвяне на протоколите.

Твърди, че установените обстоятелства за неправомерно присъединяване към мрежата са вписани на стр. 3 от изготвените констативни протоколи. Твърди, че на ответника са 3 изпращани писма, с които е уведомен за проверките и са му изпратени съставените протоколи. Твърди, че с оглед установеното неправомерно присъединяване към мрежата са извършени преизчисления по реда на чл. 51 ПИКЕЕ, като е спазено ограничението от 180 дена, считано от установяване на присъединяването към мрежата. Твърди, че във фактурите е посочено как е извършено изчислението. С оглед изложеното твърди, че са спазени правилата на ПИКЕЕ, като моли съда да осъди ответника „Топлофикация София“ ЕАД да заплати следните суми: сумата от 5567,53 лева за периода 23.08.2021 г. – 18.02.2022 г., дължима съгласно Фактура № 3453427/16.01.2023 г., с падеж на 27.01.2023 г., сумата от 14 504,11 лева за периода 06.06.2022 г. – 02.12.2022 г., дължима съгласно Фактура № 3453473/20.01.2023 г., с падеж на 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 63,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5567,53 лева за периода 28.01.2023 г. – 31.03.2023 г., както и сумата от 165,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 14 504,11 лева за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил от „Топлофикация София“ ЕАД отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Поддържа се, че главницата се претендира неоснователно. Твърди се, че не са налице предпоставките за съставяне на констативни протоколи, като представените от ищеца не отговарят на нормативните изисквания. Твърди се, че не са спазени изискванията за съставяне на протоколите в отсъствието на представител на „Топлофикация София“ ЕАД. Твърди се, че и да е възникнало вземане, то не е изчислено в съответствие с чл. 51 ПИКЕЕ. Поддържа се, че не е изпълнено изискването по чл. 56 ПИКЕЕ за изпращане на фактурите и справките към тях. Твърди се, че за вземането, претендирано по констативен протокол от 18.02.2022 г., не е изпълнено изискването за своевременно преизчисляване и издаване на фактура. Твърди се, че протоколът е съставен на 18.02.2022 г., докато справката за преизчисляване е от 13.01.2023 г., а фактура е издадена на 20.01.2023 г.

Разпечатката съдържа 28 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a430fb59-5d29-44df-b695-1781f0fc8b9e