Решение № 80 от 05.05.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Враца, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241400500125 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 700/27.11.2023 год., постановено по гр. д. № 84/2023 год. по описа на Районен съд – Враца, съдът е отхвърлил предявените от „ЮЛСТРЕЙД" ООД, ЕИК 204100726 срещу „АБИА 2005" ЕООД, ЕИК 111565809 и Ц. П. Б., ЕГН ********** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ответниците Договор за аренда на земеделска земя с вх. peг. № 207/16.01.2015 г., акт № 94, том 1 на СВ гр. Монтана е непротивопоставим - няма обвързващо действие по отношение на притежаваните от „Юлстрейд" ООД, ЕИК 204100726 идеални части от собствеността по отношение на ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 53,959 дка., четвърта категория земя, находяща се в местността „Високо поле" и ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 21,034 дка, седма категория земя, находяща се в местността „Мливарски път" - и двата по КККР на с. Бели брод, общ.

Бойчиновци, обл. Монтана, като неоснователни и недоказани, с присъждане в полза на ответника „АБИА 2005" ЕООД на сторените пред първата инстанция разноски в общ размер на 971,45 евро (1900 лв.).

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от "Юлстрейд" ООД, ЕИК 204100726, действащо чрез пълномощника си адв. М.

Л., с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. В жалбата се поддържа, че неправилно от районния съд е прието, че към "Юлстрейд" ООД са направени разпределителни плащания на рента по чл. 30, ал. 3 ЗС по оспорения договор, които плащания /по банков път и чрез куриер "Еконт"/ 1 били приети от ищеца. Сочи още, че е неправилен и изводът за наличието на мажоритарна квота /повече от половината съсобственици/, която била достигната с приемане на разпределителни плащания на рента към останалите съсобственици, с което квотата на потвърдилите договора ставала повече от 50 %. Излага твърдение, че неправилно съдът е приел, че изявлението на лице за приемане на парични суми, подписало придружителните документи за парични преводи на рента от "Абия 2005" ЕООД към "Юлстрейд" ООД следвало да се счита за обвързващо ищеца. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор само от въззиваемата страна „АБИА - 2005“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. С. Д. Т..

С отговора се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба, като се сочи, че в жалбата се съдържат основно доводи по съществото на спора и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е и частна жалба от "Юлстрейд" ООД, ЕИК 204100726 срещу Определение № 45/09.01.2024 г. на РС Враца по чл. 248 ГПК, с искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда, поради прекомерност и поради оценяемост на претенцията по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което моли определението да бъде отменено и да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро (600 лв.), съобразно минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата).

Постъпил е отговор по частната жалба от „АБИА - 2005“ ЕООД, в който се твърди, че предявеният иск е неоценяем и минималният размер по Наредбата възлиза на 511,29 евро (1000 лв.) и предвид положения от адвоката труд, съдът правилно е присъдил сумата от 766,94 евро (1500 лв.). При тези съображения е отправена молба за оставяне на частната жалба без уважение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца „ЮЛСТРЕЙД" ООД, ЕИК 204100726 срещу „АБИА 2005" ЕООД, ЕИК 111565809 и Ц. П. Б., ЕГН **********, установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ответниците Договор за аренда на земеделска земя с вх. peг. № 207/16.01.2015 г., акт № 94, том 1 на СВ гр. Монтана е непротивопоставим на „Юлстрейд" ООД, ЕИК 204100726 по отношение на притежаваните от дружеството ¼ ид. части от ПИ 2 с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** - и двата по КККР на с. Бели брод, общ. Бойчиновци, обл. Монтана.

В исковата молба се твърди, че ищецът не е приемал изрично или чрез конклудентни действия сключения между ответниците Договор за аренда на земеделска земя от 16.01.2015 г. и е лишен от ползването на имотите и от полагащите му се граждански плодове, съобразно притежаваните от двужеството ¼ ид. части от процесните два имота - ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, което обуславя предявяването на иска срещу ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор само от „АБИА 2005" ЕООД, в който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Признава се фактът, че е налице сключен Договор за аренда на земеделска земя от 16.01.2015 г. с другия ответник за 10 стопански години – от 09.05.2016 г. до 09.05.2026 г., като се твърди, че всички съсобственици са приели договора и са получили плащания за всички стопански години до момента, съобразно дяловете си.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с противопоставимостта на процесния Договор за аренда на земеделска земя от 16.01.2015 г. по отношение на ищеца. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. заключението на ССчЕ, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че между ответниците е сключен Договор за аренда на земеделска земя с вх. peг. № 207/16.01.2015 г., акт № 94, том 1 на СВ гр.

Монтана, със срок от 09.05.2016 г. до 09.05.2026 г., като Ц. П. Б. е с дял в съсобствеността от 1/4 ид. части. Установява се също, че ищцовото дружество е собственик на ¼ ид. части от процесните два имота, предмет на договора за аренда - ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** (Договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, вписан в СВ гр. Монтана под вх. peг. № 2444/25.05.2017 г., акт № 91, том 3, Решение за възстановяване право на собственост № 400/16.12.1998г., изд. от ОС „Земеделие" гр. Бойчиновци, Нотариален акт за констатиране право на собственост с вх. peг. № 2539/31.05.2017 г., акт № 113, том 7 на СВ Монтана и Решение № 260007/07.01.2022 г. по гр. дело № 1754/2020 г. по описа на РС Монтана).

От заключението на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че „Абиа-2005” ЕООД е извършило арендни плащания на всеки един от съсобствениците за всички стопански години на действието на договора за аренда - на физическите лица съсобственици за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2021/2022 г., а на ищеца е заплатено за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. За стопанската 2020/2021 г. му е преведено дължимото плащане от 843,44 лв., като на 11.01.2022 г. същата сума е върната на наредителя. В тази връзка от страна на ответника „Абия 2005” ООД са представени и разписки за направени плащания към 3 ищеца, приети от Г.Д..

Предвид изложеното съдът намира, че възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя и изложените от районния съд мотиви, довели до извода за неоснователност на предявения иск и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение на същите и в отговор на оплакванията във въззивната жалба добавя следното:

Основният спорен между страните въпрос, с оглед въведените от ищеца жалбоподател доводи в исковата молба и въззивната жалба, се свежда до въпроса дали Договор за аренда на земеделска земя с вх. peг. № 207/16.01.2015 г., акт № 94, том 1 на СВ гр. Монтана е годен да се противопостави на ищеца, предвид притежаваните от него ¼ ид. части от арендуваните два недвижими имота, от чието ползване е лишен за периода от 09.05.2016 г. до 09.05.2026 г. Този договор за аренда е сключен при действието на нормата на чл. 3, ал. 4 Закона за аренда в земеделието (ЗАЗ) в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, но не се изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Договор за аренда, сключен до изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /ДВ бр. 13/2017 г./, като договор за управление, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели (Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК), какъвто се явява настоящият случай. Тази непротивопоставимост бе скрепена с нормата чл. 3, ал. 4 ЗАЗ при изменението на закона с § 6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 13/7.02.2017 г., в сила от същата дата, с която е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. С новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /ДВ, бр. 13/2017 г./ се създава кореспондиращо на общата уредба на чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда – общата вещ се управлява съгласно решението на собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

В настоящия случай безспорно е налице приемане на сключения договор за аренда, както от всички останали съсобственици физически лица, така и от самия ищец, предвид получените плащания за съответните стопански години, подробно установени и посочени в заключението на ССчЕ.

В този смисъл, предвид оспорванията на въззивното дружество, че не е получавало и приемало плащания от арендатора „Абия 2005” ЕООД, то първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че дори и да не е имало 4 надлежни плащания към ищеца, то са налице такива към останалите съсобственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от съсобствените имоти. Тези съсобственици се установяват от представеното по делото удостоверение за наследници на общия наследодател Д.Б.Г., а плащанията към всеки от тях – от заключението на вещото лице. Именно затова се явяват неоснователни доводите на въззивника, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на приемане на процесния договор от съсобственици, притежаващи повече от половината от собствеността на процесните имоти, е неправилен и необоснован.