Решение № 3793 от 27.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3793

27.12.2019 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8284 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.К.К. ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адвокат С.К., съдебен адрес: ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: град София, 1202, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 46, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 816 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 136 часа за периода от 29.07.2018 година до 30.09.2019 година, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът излага, че през периода от 29.07.2018 година до 30.09.2019 година е полагал труд при 12– часови работни смени, предварително определени с график за месец, като младши инспектор в ГОДГ - Царево към ГПУ – Царево при РДГП – Бургас. Посочено е, че ГОДГ – Царево към ГПУ – Царево е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. В исковата молба е изложен правен довод, че съгласно закона ищецът е със статут на държавен служител.

От името на ищеца е конкретизирано, че за посочения период той е положил общо 952 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 088 часа дневен труд. Излага, че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 136 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 816 лева.

По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 187 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.

Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

Ответникът

Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Красимира Иванова, дава писмен отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.

В писмения отговор са изложени следните фактически и правни доводи:

За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд.

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР.

На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

С

Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба №8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

За останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з- 776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121 з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.) Предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че е неоснователно твърдението на ищеца, че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на труда. Напротив налице е изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Чл.31, ал.З от Наредба 81213-776/2016 г. регламентира „при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в пяло число.

В писмения отговор е изложена правен довод, че НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно наличие на четирите предпоставки за прилагането й : 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Третата и четвърта предпоставка не са налице. В чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време да с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 от КТ. Неговият размер е много нисък и не отговаря на тежестта и отговорността на изпълняваната държавна служба и на конституционното право на определяне на трудовото възнаграждение по чл.48, ал.5 от Конституцията „според извършената работа“, който се прилага и за държавните служители в МВР. Неговото правно основание не е в чл.8 и 9 от НСОРЗ, а в чл.187 и чл.179 от ЗМВР.

От името на ответника е посочено, че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, което се вижда от платежните бележки. Ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Поради изложеното в писмения отговор е направен извод за неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.

Като следващ довод за неоснователност на предявения иск в писмения отговор е посочено, че при преобразуване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 не се формира извънреден труд, както претендира ищеца. Формират се часове, които се сумират с общия брой отработени часове за отчетния период и се сравняват с нормата за периода. Като при надвишаване на нормата се получава резултат в часове, които се заплащат като извънреден труд. Това е и принципът на сумирано изчисляване на работното време, каквото се е прилагало за ищеца през процесния период.

Ответникът излага още, че в тежест на ищеца е да докаже, че претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период представляват за него извънреден труд, т.е. са часове, надвишаващи тримесечната норма, която той е следвало да отработи и която твърди, че подлежи на компенсиране като извънреден труд.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която не се прилага за ищеца, коефициентът 1,143, с който се преизчисляват нощните часове към дневни, се прилага единствено в случаите, когато се извършва сумирано изчисляване на работното време за съответния отчетен период. Самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулира автоматично извънреден труд, подлежащ на компенсиране.

В писмения отговор е посочено, че нощният труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.

Извън посоченото по – горе от името на ответника е посочено, че независимо от изложеното и предвид нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца, положеният от него извънреден труд се отчита и изплаща на тримесечен период съгласно ЗМВР.

По изложените по – горе фактически и правни доводи в писмения отговор е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Кралева, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателността му.

В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 581, 36 лева, за 74,36 часа извънреден труд. За разликата до пълния предявен размер на претенцията от 816 лева искът е оттеглен и производството по делото е прекратено.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Иванова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск. Претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото.

По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл.

262 от КТ във връзка с чл.

187 от ЗМВР .

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a430d59c-b3b6-4248-b5b2-fb301349c9cf