Решение № 274 от 04.11.2019, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 274 гр. Ботевград, 04.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1919 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от „А.С.В.“ ЕАД срещу В.Д.А. са предявени обективно кумулативно съединени искове, всеки с правно основание чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, съответно за сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1510/2018 г. по описа на РС - Ботевград:

1.) главница в размер на 500,00 лв. по Договор за паричен заем № 76767/13.06.2016 г. за периода от 13.07.2016 г. до 15.05.2017 г.; 2.) договорна лихва в размер на 105,67 лв. – за периода от 13.07.2016 г. до 15.05.2017 г. по същия договор; както и 3.) 639,54 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение по същия договор за периода от 13.07.2016 г. до 15.05.2017 г.; 4.) 249,04 лв. – неустойка по същия договор, еднократно начислена на 12.08.2016 г.; 5.) иск за мораторна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в размер на 105,62 лв. за периода от 13.08.2016 г. до 31.07.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018 г.

(датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 13.06.2016 г. ответникът В.А. е сключил Договор за паричен заем № 76767 със „С.к.“ ООД, като приел Общите условия към договора. Сумата по кредита в размер на 500 лв. била предоставена в брой, още в деня на подписване на договора. Погасяването следвало да се извърши на 11 бр. равни месечни вноски, всяка с размер от 55,06 лв., които да покрият общата сума за връщане в размер на 605,67 лв. В тази сума се включвала и възнаградителната лихва по договора, изначално уговорена в размер на 105,67 лв. Първата погасителна вноска следвало да се извърши на 13.07.2016 г., а последната – на 15.05.2017 г. Кредитът автоматично бил обявен за предсрочно изискуем на 12.08.2016 г. на основание чл. 7, ал. 4 ОУ, тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си за заплащане. На длъжника били начислени неустойки и лихва за забава.

На 31.05.2017 г., по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към същия, „А.С.В.“ ЕАД придобила от „С.к.“ ООД вземането срещу В.Д.А. с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Направени били опити цесията да бъде съобщена на длъжника от „С.к.“ ООД чрез

„А.С.В.“ ЕАД. Иска се от съда да приеме, че цесията е съобщена с връчване на препис от исковата молба на длъжника.

По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи гореописаните процесни суми. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор чрез назначения особен представител.

Исковете се оспорват като неоснователни. Акцентира се, че предсрочната изискуемост на кредита е недопустимо да настъпва автоматично, а следва да бъде съобщена на длъжника преди подаване на заявлението по ч. 410 от ГПК. По отношение на договорната лихва се сочи, че същата не може да надвишава повече от пет пъти законната лихва. По същество се иска отхвърляне на исковете.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, но в предварително депозирано писмено становище по същество поддържа доводите и исканията си. Ответникът, чрез своя особен представител, също поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Договор за паричен заем № 76767/13.06.2016 г., кредиторът „С.к.“ ООД се е съгласил да предостави на отв. В.А. главница в размер на 500 лв., като в чл. 4, ал. 1 от Договора се сочи, че с подписване на договора кредитополучателят с подписа си удостоверява, че е получил сумата по заема в брой. В чл. 3, ал. 2 от Договора е уговорен размер на погасителната вноска, а именно 55,06 лв., годишен лихвен процент 48,780 % и годишен лихвен процент 40,08 %. В чл. 3, ал. 12 от Договора в посочена и общата сума за погасяване – 605,67 лв. Съгл. чл. 6 от Договора кредитополучателят поема задължение да обезпечи задължението си с поне две обезпечения измежду запис на заповед, банкова гаранция или поръчителство. Неизпълнението на това негово задължение в тридневен срок от сключване на договора е основание за начисляване на неустойка във фиксиран размер от 639,54 лв. съгласно чл. 8 от Договора. Клаузата на чл. 7, ал. 4 от Договора предвижда настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита в случай на забавени плащания на погасителните вноски, без да е необходимо уведомяване на длъжника.

Неразделна част от Договора са представените

Погасителен план, съгласно който задължението следва да се погаси на 11 бр. равни месечни вноски от по 55,06 лв., както и Общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При съвкупното разглеждане на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г., Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 31.05.2017 г., Приложение № 1/31.05.2017 г. към договора за цесия, Пълномощно от „С.к.“ ООД в полза на „А.С.В.“ ЕАД с нотариална заверка от 06.06.2017 г., Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/76767 от 14.06.2017 г. и Уведомително писмо № УПЦ-П-СТК/76767 от 28.09.2018 г., се установява, че процесните вземания на кредитора „С.к.“ ООД към длъжника и ответник по делото В.А. са прехвърлени на ищеца „А.С.В.“ ЕАД. Последният, в качеството си на пълномощник на цедента, от негово име е изпратил уведомления до длъжника относно извършената цесия. Видно от известията за доставяне и обратна разписка към товарителница, длъжникът не живее на посочения в договора адрес.

Според заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, размерът на дължимата и непогасена главница е 500 лв., договорната лихва за процесния период възлиза на 105,67 лв., неустойката по чл. 8 от Договора е в размер на 639,54 лв., неустойката за предсрочна изискуемост е 249,04 лв., а обезщетението за забава за съответния исков период възлиза на 139,69 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „С.к.“ ООД по договор за паричен заем; 2.) реално предоставяне на сумата по заема на ответника (усвояване на заема); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземането от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

Доколкото неплащането на претендираните задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже, реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания (ако направи такова оспорване).

Между отв. В.А. и кредитора „С.к.“ ООД е възникнало валидно кредитно правоотношение по силата на сключения Договор за паричен заем № 76767/13.06.2016 г. По отношение на сключваните от „С.к.“ ООД договори за кредит се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и разпоредбите относно банков кредит, съдържащи се в Търговския закон, предвид предмета на дейност.

Извън съмнение е фактът, че цедирането на процесните вземания от „С.к.“ ООД на „А.С.В.“ ЕАД е извършено надлежно. Съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на длъжника с връчване на препис от исковата молба, тъй като видно от оформените обратни разписки, и двете уведомления до длъжника не са му връчени успешно. Въпреки това в съдебната практика е утвърдено, че с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника (в този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, ТК, II т.о.).

По иска за главница

Главницата по кредита в размер на 500 лв. е усвоена в брой от ответника, което се доказва с подписването на договора и съгл. чл. 4, ал. 1 от същия.

По отношение на твърдяната автоматична предсрочна изискуемост, то подобна не е настъпила и ищецът неоснователно се позовава на същата. В т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е окончателно разрешен въпросът, че предсрочната изискуемост настъпва само и единствено, ако е съобщена на длъжника, каквито доказателства по делото няма. Автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост, макар и уговорено от страните, е недопустимо. Въпреки това, искът за главница следва да се уважи, предвид обстоятелството, че крайният падеж на договора е настъпил на 15.05.2017 г., т. е. преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Според т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По иска за договорна лихва

С оглед наведено възражение, а и служебно, съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността на клаузата в чл.

3 от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент и възнаградителна лихва по договора в размер на 40.08%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е 40.08%, и надхвърля трикратния размер на законната лихва, която е приета за твърдения период на действие на договора, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл са Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение

№1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др. на ВКС).

Сочените неравноправни клаузи водят до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

Поради изложеното, искът за договорна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли.

По исковете за неустойки

Предявени са искове за два отделни вида на неустойка.

Първата от тях в размер на 639,54 лв. е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по кредита.

Действително такова задължение е уговорено от страните в чл. 8 от договора, където се сочи, че ако длъжникът не представи обезпечение на кредита в тридневен срок от сключването, то му се начислява неустойка в размер на 639,54 лв., която се изплаща съгласно Приложение № 2 към договора. С чл. 8 от Договора ответникът-заемател се е задължил в срок до три дни от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – или поръчителство от две физически лица, или банкова гаранция. За неизпълнение на това свое задължение е предвидено същият да плати неустойка. Така описаните клаузи от Договора съдът също намира за нищожни. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПКр, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител.