Определение № 1454 от 19.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100102518 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен ревандикационен иск от Икономически университет – Варна, Булстат ********, с административен адрес гр.

Варна, бул. „Княз Борис I“ №77, представлявано от проф. д-р. Е. С. в качеството му на Ректор, като процесуален субституент на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство срещу Община Варна, Булстат *******, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от Б. К. в качеството му на Кмет.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по иска.

С определение № 5561/16.12.2024г. в производството по делото в качеството й на ищец е конституирана Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на осн. чл. 29, ал.4 ГПК.

Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за допустим.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:

Производството по делото е образувано по предявен ревандикационен иск от Икономически университет – Варна, Булстат ********, с административен адрес гр.

Варна, бул. „Княз Борис I“ №77, представляван от ректора си проф. д-р. Е. С., като процесуален субституент на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и при участие на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство срещу Община Варна, Булстат *******, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана кмета на общината Б. К., за приемане за установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на: 1/Поземлен имот с идентификатор ********* с площ от 1

15147 кв. м., с НТП за водна спортна база, при граници: ********.1, ********.3, ********.125, ********.12, ********.106, ********.105, ведно с намиращите се в него сгради, както следва: 2/Сграда –функционално предназначение хангар, брой етажи 1, със застроена площ 385.68 кв.м. (12.75 м х 30.25 м), при граници: сградахангар без идентификатор по КККР на гр. Варна, състояща се от основно помещение за съхранение на лодки, склад (дърводелска работилница към настоящия момент) и два склада (съблекални към настоящия момент), ведно със Заслон за яхти и работилница с обща застроена площ от 378.30 кв.м. (39.05м/9.70м/38.95м/9.70м) с обслужваща функция по отношение на сграда-хангар при изграждането им, съобразно наведените твърдения в исковата молба, че заслонът за яхти и работилница има обслужващо предназначение спрямо самостоятелния обект на правото на собственост; 3/Сграда-функционално предназначение хангар, брой етажи 1, със застроена площ 192 кв.м., без идентификатор по КККР на гр. Варна, при граници сграда-хангар без идентификатор по КККР на гр. Варна, ПИ ********* и ********.3;

4/сграда-жилищна, брой етажи 1, със застроена площ 20 кв.м., без идентификатор по КККР на гр. Варна, при граници: от всички страни поземлен имот с идентификатор *********;

5/сграда-трафопост-функционално предназначение сграда за енергопроизводство, брой етажи 1, със застроена площ 30 кв.м., без идентификатор по КККР на гр. Варна, при граници: от всички страни имот с идентификатор *********, както и осъждане на ответника да предаде владението на върху дворното място и намиращите с в него сгради на Икономически университет – Варна, на осн. чл. 108 ЗС.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е висше учебно заведение, което от своя страна е правоприемник на ВИНС „Д. Б.“ – Варна. Процесните имоти намиращи се в гр. Варна, ж.к. Аспарухово са му предоставени на оперативно управление въз основа на Разпореждане №1250/07.07.1961г. на Министерски съвет, за които имоти е съставен акт за държавна собственост № 400/12.03.1987г. В графа №21 на посочения АДС от 1987г. е посочено, че имотите са предоставени на оперативно управление на праводателя на ищеца - държавна организация ВИНС „Д. Б.“ – Варна.

При изготвяне на КККР на гр. Варна за процесната земя е отреден идентификатор *********, а сградите намиращи се в нея не са отразени със самостоятелни идентификатори в кадастралната карта. С цитираното разпореждане от 1961г. на МС на праводателя на ищеца е предаден за управление имот с площ от общо 20 дка., като част от така посочения имот е и процесният с идентификатор *********. Земята е предадена с цел изграждане на физкултурен комплекс, като изграждането на сградите е реализирано поетапно. Първо след 1961г. са изградени два хангара, а през 1985 1986г. трафопост, съответно през 80-та години е реализирано преустройство и разширение на гребната база. Изграждането на сградите, инфраструктурата, оградата /в частта попадаща в процесния имот идентификатор *********/ е осъществено за 2 сметка на праводателя на ищеца в качеството му на държавна организация, което изграждане е реализирано върху държавна земя, поради което всички сгради по приращение, на осн. чл. 92 ЗС са собственост на Държавата.

На 01.08.1995г. е осъществено преобразуване на ВИНС „Д. Б.“ – Варна в Икономически университет – Варна, като към активите на висшето учебно заведение са отразени процесната земя и сгради. Към този момент в сила е Закон на академичната автономия на висшите учебни заведения, разпоредбата на чл. 5 от който предвижда възможността на същите да притежават правото на собственост, да стопанисват и ползват вещни права. Излага се, че с последващо приемане на разпоредбата на чл. 89, ал.2 от ЗВО /редакция ДВ бр.54/2000г./, недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите учебни заведения, са публична държавна собственост.

Ответната община оспорва правото на собственост досежно тези имот, които представляват част от „гребна база“, като за същите е съставен акт за частна общинска собственост № 2466/18.12.2002г. Твърди, че владението върху процесните земя и сгради към момента на сезиране на съда с исковата молба се осъществява от ответника.

Подържат се твърдения в исковата молба, че актуваните с АДС № 400/12.03.1987г. имоти – земя и сгради, на осн. чл. 6, ал.1 ЗДС не са обявявани от Министерски съвет за частна държавна собственост. Предоставеното управление досежно същите на ищеца не е отнемано, нито е предоставяно същото на областния управител по реда на чл. 18 ЗДС.

Излагат се твърдения, че през 1998г. по искане на кмета на Община Варна за отписване от актовите книги за държавна собственост на процесните имоти е постановена Заповед № 2332/09.11.1998г. на областния управител на област Варна, с която е отказано поисканото отписване. За имотите е съставен акт за частна държавна собственост № 2434/20.05.1999г., в който е отразено, че правата досежно имотите се предоставят на управление на областния управител. Последвало е второ искане през 2001г. от кмета на община Варна за отписване на имотите от актовите книги за държавни имоти, въз основа на което искане е издадена заповед на областния управител от 04.01.2002г., с която е извършено поисканото отписване от актовите книги, като е прието, че искането за деактуване отговоря на изискванията на чл. 2, ал.1, т.9 ЗИД на ЗОС.

По отношение на съставения АЧДС № 2434/20.05.1999г. посочва, че той няма правопораждащо действие, като същият е съставен без съответно решение на Министерски съвет, с което имотът да е преобразуван в имот частна държавна собственост от една страна, а от друга и решение, с което управлението на имота да е отнето от предоставеното му такова на ищеца в качество на висше учебно заведение и 3 същото да е предоставено на областния управител. Процесната земя и сгради намира за публична държавна собственост, която собственост извежда от разпоредбата на чл.

89, ал.2 ЗВО, поради което и на осн. чл. 78, ал.2 от ЗДС намира, че компетентен орган да издаде заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост е министъра на регионалното развитие и благоустройството, след като бъде взето мнението на ищеца.

Намира за неприложим редът приет с приетият през 1996г. Закон за физическото възпитание и спорта, който предвижда специален ред за преминаване правото на собственост от държавата в полза на общината на спортни обекти. По този ред е предвидено преминаване в собственост на общината на спортни обекти, които се определят от Министерски съвет след съгласуване с общинските съвети, като самото предаване се осъществява с нарочен акт. Наличието на нарочен акт издаден от Министерски съвет за спортен обект би легитимирало съответната община, като носител на вещни права на собственост относно такъв обект.

Актуването на процесните имоти с АЧДС № 2434/20.05.1999г е извършено при липса на материална компетентност за издаващия административен орган областен управител на област Варна, като издаденият АЧОС № 2466/18.12.2002г. е съставен за процесните имоти без същите да представляват обект на инфраструктура с местно значение, предназначени за спорно обслужване на общината.

Поддържат се твърдения, че за да бъде приложима разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗМСМА, която да легитимира ответника за собственик на имота, то е необходимо да бъде спазена процедурата, която е предвидена в разпореждане №111/1992г. на Министерски съвет. Съобразно същото са недействителни всички сделки и разпореждания с държавни имоти, за които не е спазена процедурата, която е предвидена в разпоредбата на чл. 88 от НДИ. Излага твърдения, че видно от писмо №243/14.03.1994г. се установява липсата на съгласие от страна на министъра на финансите.

Излагат се твърдения, като се посочва, че на 04.07.1986г. между праводателя на ищеца от една страна, а от друга ВМИ, ВМЕИ и ССК „Академик“ при ФСД „Черно море“ е предписан договор за гражданско дружество по реда на ЗЗД с предмет обединяване и координиране на усилията на висшите учебни заведения в гр. Варна и ССК „Академик“ за развиване на градска студентска база по водни спортове, съответно създаване на спорна асоциация. Изрично се посочва, че с посочения договор не се прехвърлят права на собственост или права на управление върху земята и сградите на гребната база от праводателя на ищеца към друга организация или асоциация. Посочва, че договорът не е произвел своя правен ефект, предвид това, че не е бил утвърден от МНП.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Варна, с 4 който предявения иск се оспорва, като са излагат насрещни възражения, че Община Варна се легитимира за собственик на процесните земя и сгради.

Не се оспорват твърденията, че Община Варна владее процесните земя и сгради.

Не се оспорва, че с Разпореждане № 1250/07.07.1961г. на Министерски съвет са предадени на праводателя на ищеца 20 дка. земя за изграждане на физкултурен комплекс. Не се оспорва, че фактическото построяване на процесните сгради в имота е извършено от праводателя на ищеца ВИНС „Д. Б.“ – Варна.

Досежно изграждането на сградите излага възражения, че строителството е реализирано от праводателя на ищеца в качеството му на лице, на което е предоставено оперативното управление върху имота, а не като собственик на имота.

Община Варна се легитимира за собственик на процесните имоти по силата на закона, считано от 1991г. с влизане в сила на ЗМСМА, на осн. §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Процесният имот по предназначение представлява спорно съоръжение, което се намира на територията на общината, този имот не обслужва потребности с национално значение, същият е предназначен за задоволяване на обществени потребности, при което и по силата на цитираната правна норма представлява общинска собственост. Процесните земя и сгради, които по своята същност съставляват „гребна база“, намираща се в местност „Малка чайка“, ж.к. Аспарухово на гр. Варна, като същата не представлява обект с национално значение, доколкото липсва акт на Министерски съвет за определянето й като такъв, на осн. §5, т.62 от ДЗР на ЗУТ. В разпоредбата на чл. 47а, ал.3 ЗФВС /редакция ДВ р. 50/2008г./ се посочва, че спортните съоръжения с национално значение са определени с Приложение №1, като процесната гребна база не е включена в същото. В евентуалност излага, че независимо какво е предназначението на спорния имот, който дори и да има национално значение, то собствеността върху същия може да бъде както държавна, така и общинска.