Решение № 445 от 09.06.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Сливен, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230100297 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2018 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД и „Обединена Българска Банка“ АД, по силата на който вземанията на банката срещу ответника, произтичащи от Договор за кредитна линия от 01.09.2006 г. били прехвърлени изцяло на дружеството - кредитор. Твърди се, че ОББ АД упълномощила ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление, получено лично от ответника на 20.05.2021 г.

Ищецът описва, че на 01.09.2006 г. между „Обединена Българска Банка“ АД и ответника бил сключен Договор за кредитна линия, по силата на който кредиторът предоставил на длъжника кредит под формата на кредитна линия, като първоначалният кредитен лимит бил в размер на 1000,00 лв., след 1 което на основание чл. 2 от Договора и чл. 13.1 от Общите условия към договора кредитният лимит бил увеличен. Съгласно чл. 22, срокът на договора бил две години и два месеца, като същият се подновявал автоматично с още две години и два месеца, освен при уведомление от Картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена. Ищецът твърди, че първоначалният определен краен срок за погасяване на кредита бил до 01.11.2008 г., а кредитополучателят не е подал искане за отказ от удължаване на срока на договора съгласно чл. 22, като същият е бил продължаван няколко пъти. Последно договорът бил подновен с още две години и два месеца със срок до 01.07.2017 г. Поради неизрядността на кредитополучателя след последното продължаване на договора, крайният срок за погасяване на кредита не бил подновен след 01.07.2017 г., като след тази дата кредитът се считал за изцяло изискуем. По договора останала непогасена главница в размер на 2376,49 лв. и съответните лихви. На изложените основания ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя пълномощник - адвокат, с който излага становище за допустимост на исковете, но оспорва тяхната основателност с твърдения, че с оглед датата на настъпилата изискуемост или предсрочна изискуемост, вземанията на ищеца са погасени по давност. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Чрез своя пълномощник - адвокат е депозирало писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в производството разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат изразява становище за неоснователност на предявените установителни искове поради погасяване на вземанията по давност, моли за отхвърлянето им и също претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства 2 се установява, че на 01.09.2006 г. между „Обединена Българска Банка“ АД и ответника П.И. бил сключен Договор за кредитна линия, по силата на който кредиторът предоставил на длъжника банков кредит под формата на кредитна линия, като първоначалният кредитен лимит бил в размер на 1000,00 лв. В договора било уговорено, че валидността на картата е две години. В чл. 10 било уговорено, че кредитополучателят се задължава ежемесечно да погаси не по-малко от 3 % от общата сума на тегленията и годишната такса за обслужване на картата, плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисиони за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да бъде по-малка от 40 лв. Съгласно чл. 13 от Договора дължимите лихви, неустойки, такси и комисиони се удържат служебно от неусвоения кредитен лимит, като с общата им сума същият се намалява. В чл. 22 от Договора било уговорено, че срокът му изтича два месеца след крайния срок на валидност на картата, като срокът се подновява автоматично с две години и два месеца при липса на уведомление от кредитополучателя, с което заявява, че не желае картата да бъде подновена.

Страните не спорят, че договорът е подновяван неколкократно след сключването му, като след изтичане на срока на последното подновяване, е прекратен с изтичане на срока на 01.07.2017 г.

Съгласно чл. 24 от Договора при прекратяването му кредитополучателят е длъжен да погаси всички дължими суми към банката.

Установява се още от представените писмени доказателства по делото - Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. и Приложение № 3 към него, че кредиторът „Обединена Българска Банка“ АД прехвърлил вземанията си по процесния договор на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Цесионерът бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания на банката за прехвърлянето им по силата на Договора за цесия от 31.01.2018 г.

Представено е уведомително писмо от 17.05.2021 г. за извършеното прехвърляне на вземанията по договора, изпратено от цедента до ответника, чрез „Български пощи”, като видно от известието за доставяне, уведомлението е получено лично от ответника на 20.05.2021 г.

От приетото по делото заключение на допуснатата съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и 3 компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че по договора за кредитна линия ответникът е усвоил сумата от 5900,70 лв. За погасяване на задълженията си по договора ответникът е внесъл общо сума в размер на 5991,80 лв., с която са погасени 3523,51 лв. главница, 100 лв. годишна такса за обслужване по договора, 2158,14 лв. договорни лихви, 172,75 лв. лихви за просрочие и 37,40 лв. застраховка. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.11.2021 г., неиздължената сума за главница е в размер на 2376,49 лв., а лихвата за забава за зададения исков период от 01.07.2016 г. до 24.11.2011 г. е в размер на 2179,77 лв.

По заявление на ищцовото дружество, подадено на 24.11.2021 г., било образувано ч. гр. д. № 5350/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2604/25.11.2021 г. срещу ответника И. за сумите от 2376,49 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 405,64 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г., сумата от 1234,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 24.11.2021 г. и сумата от 80,33 лв. заплатена държавна такса.

Длъжникът подал възражение срещу заповедта в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

Ищецът е предявил установителни искове единствено за сумите, представляващи главница и мораторна лихва.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2376,49 лв., представляваща главница по Договор за кредитна линия от 01.09.2006 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 4

5350/2021 г. по описа на СлРС до окончателното изплащане на задължението и за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1234,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2016 г. до 24.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2604 от 25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 5350/2021 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът намира предявения иск за главница за изцяло основателен и доказан, а този за обезщетение за забава за частично основателен.

Страните не спорят по обстоятелствата, че на 01.09.2006 г. е бил сключен процесният Договор за кредитна линия между цедента „Обединена Българска Банка“ АД и ответника в качеството му на кредитополучател, който е бил периодично подновяван за срок от по две години и два месеца.

Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства. Ответникът не е възразил за нередовност при връчване на уведомлението за цесията.

По договора не е обявявана предсрочна изискуемост на вземанията, като видно от доказателствата по делото, след последното подновяване на договора с две години и два месеца, договорът е прекратен на 01.07.2017 г. с изтичане на последния срок.

Ответникът не оспорва размера на претендираните вземания, които се установяват безспорно и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, но прави възражение за погасяването им по давност.

Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищцовото дружество за главница за неоснователно.

Действително, съдът споделя изцяло становището на пълномощника на ответника, че при договор за банков кредит, щом връщането на главницата по кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на задължението по всяка вноска настъпва отделно, съответно давностният срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж.

5

В настоящия случай обаче не се касае за класически Договор за кредит с уговорен от страните погасителен план, определен размер на дължимите вноски и техните падежи.

В чл. 10 от Договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава ежемесечно да погаси не по-малко от 3 % от общата сума на тегленията и годишната такса за обслужване на картата, плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисиони за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да бъде по-малка от 40 лв. Съгласно чл. 13 от Договора дължимите лихви, неустойки, такси и комисиони се удържат служебно от неусвоения кредитен лимит, като с общата им сума същият се намалява. Съгласно чл. 24 от Договора при прекратяването му кредитополучателят е длъжен да погаси всички дължими суми към банката.

С оглед спецификите на конкретния Договор за кредитна линия съдът намира, че падежът на задълженията по договора е настъпил именно на датата на прекратяването му или на 01.07.2017 г.

От тази дата до датата на предявяване на исковете, не е изтекъл погасителният 5-годишен давностен срок по отношение на вземането на ищеца за главница по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което и с предявяване на установителните искове давността за вземанията е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 24.11.2021 г., а по време на съдебния процес не тече, съгласно чл. 116, б. „б” и чл. 115, б. „ж” ЗЗД.

Ето защо предявеният срещу ответника И. установителен иск за главница се явява основателен и доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.