Решение № 264908 от 21.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, …….07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети юли през двехиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА

УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11939 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 20.05.2019г., постановено по гр. дело № 541/2018г. на Софийски районен съд, 24 състав, поправено с решение от 31.07.2019г. по същото дело, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу Ф.К.П. и В.К.П. искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на жалбоподателя, че всеки от въззиваемите дължи плащане на по 1/2 от сумата 3 991. 86 лв. - – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 10.2013г. – месец април 2016г., както и сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2014г., № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2016г. и на по 1/2 от сумата 838. 37 лв. – лихва за забава за периода 15.08.2014г. – 31.07.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата, като неоснователни и недоказани.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Въззивникът – ищец поддържа, че по делото е доказано правото на собственост на ответниците на основание наследство върху процесния топлоснабден имот, тъй като съгласно представеното писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, същите са декларирали имота за данъчни цели като собствен при равни квоти. Сочи, че е налице идентичност между наследодателя на ответниците А.Ф.П. и лицето, описано като приобретател в представения нот. акт за дарение № 12/80г. с имена А.Ф.Ф.. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемите – ответници Ф.К.П. и В.К.П. оспорват жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно и да им присъди разноски за въззивната инстанция.

Третото лице помагач „Т.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Решението в частта за прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.

1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

По същество обжалваното първоинстанционното решение е частично неправилно.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № ч.гр.д. № 57263/2017г. на СРС, 24 с-в срещу ответниците за заплащане разделно, по равно, на сумата общо от 4392. 91 лв. – главница за периода м.05.2013г. – м.04.2016г. и сумата общо от 838. 37 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са направили възражение по чл. 299, ал. 2 ГПК за частична недопустимост на производството, поради формирана сила на присъдено нещо с решение по гр. № 58925/10.03.2017г. на СРС, 125 с-в в частта за периода м.05.2013г. – м.09.2013г. В останалата част исковете са оспорени като неоснователни, с възражение за давност и поради общо оспорване на наличието на облигационна връзка между страните, но без конкретни твърдения в тази връзка.

СРС е отхвърлил исковете срещу въззиваемите – ответници в частта по иска за главницата за периода м.10.2013г. – м.04.2016г., по съображения, че не е доказано облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия при условията на пълно и главно доказване. Изложил е съображения, че искът е предявен срещу ответниците в качеството им на правоприемници на А.Ф.П., а по делото няма доказателства за правото на собственост на последната, доколкото представеният нотариален акт за дарение № 12/80г. легитимира като собственик на имота лицето А.Ф.Ф.. В останалата част е прекратил производството, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

По делото не е спорно и установено /удостоверение за наследници № 3785/03.10.2016г./, че ответниците са наследници по закон на А.Ф.П., като нейни дъщери, а процесният топлоснабден имот е придобит с договор с дарение, сключен с нот. акт № 12/80г. на нотариус Б., от А.Ф.Ф..

Съгласно мотивите на представеното по делото решение от

10.03.2017г. по гр.д. № 58723/2016г. на

СРС, 125 с-в, същото е постановено по предявени от В.К.П. и Ф.К.П. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателни установителни искове за недължимост на суми за топлинна енергия за процесния имот с абонатен № 7817, за предходен период, поради погасяване на вземанията по давност. Исковете са предявени от ищците – ответници в настоящото производство, в качеството им на наследници по закон на А.Ф.П..

Ответниците В.К.П. и Ф.К.П. са декларирали процесния имот с административен адрес гр. София, жк *********на

18.12.2018г. като тяхна собственост за данъчни цели – писмо от СО, Дирекция Общински приходи.

По делото е представено писмо от Агенция по вписвания от 21.12.2018г., съгласно което за процесния имот няма удостоверени записи, а по отношение на лицето А.Ф.П. няма установени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода след 1990г.

Титуляр на партидата за абонатен № 7817, открита за процесния имот, съгласно представените документи за топлинно счетоводство, е А.Ф.Ф..

При така изложеното, въззивният съд не споделя изводите на СРС за липса на доказано облигационно правоотношение между лицето А.Ф.П. /Ф. за процесния период досежно спорния топлоснабден имот. В първоинстанционното производство в срока по чл. 131 ГПК не е направено изрично оспорване на идентичността на наследодателя на ответниците и приобретателя на процесния имот по нот. акт № 12/80г., с оглед индивидуализацията му с различни фамилни имена.

Обстоятелството, че самите ответници са декларирали имота като техен пред данъчните органи след смъртта на наследодателя им, преценено съвкупно с индивидуализация на наследодателката им в предявената от самите тях искова молба, с имена А.Ф.П., обуславя извод, че правото на собственост на ответниците като наследници по закон на А.Ф.Ф. /вероятно с брачно фамилно име П./, е безспорно установено по делото. Следва да се отбележи, че с исковата молба по чл. 124, ал.1 ГПК, предявена от наследниците на А.Ф.П., вземанията на топлофикационното дружество за предходен период за същия имот са оспорени единствено с твърдения за наличие на погасителна давност, но не и за липса на облигационно правоотношение, отделно те самите са предявили иска си за част и от процесния по настоящия дело период.

Представеното писмо от АВп не налага различен извод, тъй като справката от Имотния регистър за А.Ф.касае период след сключване на договора за дарение от 1980г.

От изложеното следва изводът, че ответниците, в качеството им на наследници по закон на собственика на имота - клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ – А.Ф.П., са материалноправно легитимирани да отговарят по исковете и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето защо исковете са доказани по основание.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.“ ООД, с договор, също приет като писмено доказателство.

Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.

Съгласно констатациите на приетата неоспорена СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби, като за целия процесен период, предмет на въззивното производство, стойността на незаплатената главница е в размер на сумата 3 991. 86 лв.

Вещото лице е дало заключение, че в рамките на исковия период за трите отчетни периода в имота не е осигурен достъп, като в процесния апартамент № 12 има един трипанелен радиатор и щранг – лира в баня. Съгласно заключението, поради неосигурен достъп, ТЕ за отопление е начислена по реда на т.6.7 от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, по служебен разход на максимална мощност. Сумите за топла вода за периоди 2013/2014г. и 2014г./2015г. са формирани на база 2 броя потребители, на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба №

16-334/2007г. по 140 л на обитател за едно денонощие на потребление /поради липса на достъп за отчет/, а за периода м.05.2015г. – м.март 2016г. – по 0. 28 куб .м. на един потребител, на основание чл. 69, ал.4, т. 2б от Наредба

№ 16-334/2007г. /когато отчетеното от водомера пред предгревателя на БГВ количество вода е по-голямо от стойността на отчетената по индивидуалните водомери вода/.

Представените по делото от третото лице помагач протоколи за неосигурен достъп не са оспорени.

Съгласно т. 6.7 вр. т. 6.5. от Методиката към чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., при неосигуряване на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати, се прилагат разпоредбите на т. 6.5, т.е. се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.

По изложените съображения искът за главницата е доказан по основание и размер съобразно заключението на вещото лице до пълния отхвърлен от СРС размер.

По възражението за давност, което не е разгледано от първоинстанционния съд: Същото е частично основателно.

Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията, които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.

Давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая по отношения на вземанията за периода м. октомври 2013г. – 12.03.2014г. безспорно е налице изтекла погасителна давност, съобразно уговорения в чл.33, ал. 1 от действащите към този момент Общи условия на ищцовото дружество, одобрени през 2008г., с падеж – 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По отношение на вземанията за периода при следващите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.: Съгласно чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.