Решение № 260049 от 19.05.2021, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 260049/19.05.2021 г. гр. Велики Преслав

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА при участие на секретаря Марияна Василева, като разгледа докладваното от съдията

АНД № 387 по описа на съда за 2020 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 7040 от 12.11.2020 г. на

Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „**”, гр. **, с което на Д.П.Т. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.

1, б. ”а” от Закона за пътищата.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на А. “***.” - *** - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.

61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява, като в писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки конкретни доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

Районен съд – Велики Преслав, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.П.Т. работи като шофьор към фирма „***“ООД гр. ***. На 14.10.2020 г. около 10.53 часа, Т. управлявал пътно превозно средство с 5 оси, състоящо се от МПС с 2 оси, марка „***“, модел „***“с рег. № *** и полуремарке с 3 оси , с рег. № ***. По време на движението му по път ІІ -73, км. 24+300, на разстояние 1 км. след разклона за гр.*** в посока гр. *** – гр.*** бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „***”, гр. ***. След направено измерване на разстоянието между осите и извършена проверка с техническо средство ел.везна PW-10 №К0200007 и ролетка № 1304/18 /5 метра/ било установено, че измереното разстояние между осите е 1.32 м, измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.350 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 15.600 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона. Жалбоподателят превозвал пшеница. Резултатите от извършената проверка били отразени и в издаденият от проверяващите лица Протокол № 0000036/2020 отразяващ точното тегло на измереното ППС. От страна на водача не били представени валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси в Република България за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0007809 от 14.10.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата. Актът е бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е подписал, без да изложи възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени възражения. При съставяне и връчване на акта водача е бил уведомен, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.

3 от Наредбата, може да продължи движението си с посоченото ППС след получаване и представяне на валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси по реда на раздел ІV от Наредбата. Това обстоятелство е било отразено в приложената по делото Разписка от 14.10.2020 г., подписана лично от жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 7040 от 12.11.2020 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „***”, гр. ***, с което на Д.П.Т. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.

1, б. ”а” от Закона за пътищата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.Л.С. и на свидетеля А.М.А. както и от присъединените по делото писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.Л.С. и А.М.А. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 7040 от 12.11.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, съгласно заповед № РД – 11 - 1266/17.10.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на А. „П.и.“ - *** към Министрество на регионалното развитие и благоустройство. При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата /ЗП/ за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Конкретните норми в тази насока са уредени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 от същата визира, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6, както и натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. А според § 1, т. 1 от цитираната Наредба № 11 от 03.07.2001 г. по смисъла на тази наредба „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с 5 оси, състоящо се от МПС с 2 оси, марка „***“, модел „***“с рег. № *** и полуремарке с 3 оси , с рег. № ***. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от цитираната Наредба № 11 допустимата максимална маса на посочения вид ППС е 40 тона. Според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. ”б” от същата наредба сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3 метра е 24 тона, а съгласно чл. 7, ал. 1, т.

4, б. ”а” от Наредба № 11 максимално допустимото натоварване на единична ос – задвижваща на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 е 11.5 тона. От материалите по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и А. както и от приетите като писмени доказателства по делото Протокол № 00000364/2020 от 14.10.2020 г. г., отразяваща точното тегло на измереното ППС и установяваща, че към момента на извършване на проверката измереното разстояние между осите е било 1.32 м, измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.350 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 15.600 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона. Т. е. измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1, т.

1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата наредба.

От представените като писмени доказателства по делото

Декларации и Сертификати за съответствие DIN 50049 – 2.1, Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване, съгласно Наредбата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол № 29067/25.06.2020 г. се установява по безспорен начин, че използваното техническо средство и ролетката са одобрени и въведени в експлоатация по съответния ред и че към датата на проверката са били годни за извършване на съответните измервания.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 53, ал.

1, от ЗП, съгласно която се наказват с „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. ”в” и

„г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото ППС, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a42fd619-2d09-432f-b189-86c0f84ce0c0