Решение № 1756 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330204751 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4771005 , с който на Г. Й. Т.-Т. ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 а.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения срещу нея Електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява ,като се представлява от процесуален представител-адв-П..Същият поддържа искането за отмяна на ЕФ,като също така преди заседанието в писмен вид е депозирал молба със становище по съществото на спора. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище, чрез старши юрисконсулт Г. Б., се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и се пледира за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна и намаляването му до минимално определения размер.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и в допълнителната молба и след като анализира събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 20.04.2021г. в 15.53 часа, на път II-64, км. 49 +600 посока севера ,при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 76 км/ч и наказуемо превишаване на скоростта от 60 км/ час.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ – Пловдив към АПИ , л. 17/от делото/ км. 49 +600 на републикански път II – 64/Карлово-Пловдив/ попада в отсечката с две платна на движение,като нарастването на километража е с посока с .Труд към гр.Пловдив,като тази посока определя платната като ляво и дясно.На самия км .49+600,ляво платно –което при движение в обратна посока ,от Пловдив към с.Труд ,се явява в дясно ,няма поставени никакви пътни знаци , в това число и пътен знак В26 посоката с.Граф Игнатиево към гр.Пловдив ,като тази посока на движение определя две ленти на движение лява и дясна.На самия участък 43+700 дясна лента ,няма поставени ограничителни знаци В26.Визираното километрично положение е прав участък и не налага ограничаване на скоростта,Няма въведено ограничение на скоростта със знаци В26 в нито една от посоките на движение.При това в посочения и описан по-горе пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с надлежно поставен пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишаване на режима на скоростта.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

2

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е отбелязано, че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.

Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:

- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на нарушението в ЕФ.

- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на действителното. Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.

Правният извод,който се налага е,че електронния фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита е сключен /л.8 от делото/ и уговорена и платена в чрой сумата от 400 лева .Впоследствие от приложения списък с разноските от адв. П. е видно ,че същия иска да му бъде присъден размер от 400 лева ,отговарящ на уговореното и платеното ,доказано по делото.В този смисъл искането е основателно ,поради което и следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4771005 , с който на Г. Й. Т.-Т.

ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 а.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА – ОД на МВР-Пловдив да заплати на Г. Й. Т.-Т.

ЕГН:********** сумата от 400/четиристотин/ лева,представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4