Решение № 12400 от 13.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12400 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. К. при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К. Гражданско дело № 20211110162540 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69, ал.1 от Закона за наследството (ЗН).

Ищците С. Л. Г., О. Л. Г., П. Д. Д. и И. Д. И. твърдят, че с ответниците Б. С. С. и С. С. С. са съсобственици по наследство на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-1848/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, ул.

„Рударка“ № 8, с площ 313 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, *** и

***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** със ЗП 32 кв.м. и второстепенна сграда с идендификатор №

*** със ЗП 14 кв.м.

Ищците сочат, че имотът е придобит по наследство от Георги Найденов Динков, като ищците притежават по 1/8 ид.ч. от него, а ответниците – по ¼ ид.ч. Представят доказателства.

Ответникът Б. С. С. оспорва исковата претенция с довод, че дворното място е неподеляемо и с възражение, че жилищната сграда с идентфикатор № *** се владее от нея, а сграда с идентификатор № *** е преместваем обект и е негоден предмет на делба, но погрешно е заснет в КК като второстепенна сграда в имота.

Твърди, че живее в имот с идентификатор № *** от раждането си. Посочва, че 1 на приземния етаж от къщата живее от години синът й Пламен Тодоров Славков, а сградите, както и дворното място, се поддържат и стопанисват от нея, синът й Пламен Тодоров Славков, сестра й С. С. С. и нейният син Петко Лазаров Стоянов, вкл. имот с идентфикатор № ***, представляващ индивидуална собственост на С. Г., която не е предмет на делбата. Заявява, че имотите са придобити от нея, синът й Пламен Тодоров Славков, сестра й С. С. С. и нейният син Петко Лазаров Стоянов по давност, евентуално от Пламен Тодоров Славков и Петко Лазаров Стоянов също по давност. Такова възражение е наведено и по отношение на имот с идентфикатор № ***, който не е предмет на делбата.

С идентични възражения е постъпил отговор и от ответника С. С. С..

В ход по същество процесуалният представител моли да се допусне делба на заявените имоти. Депозира писмена защита, в която, след анализ на свидетелските показания, прави извод, че не е установено отблъскване на владението на ищците, поради което релевира, че възражението за придобивна давност не е основателно.

В ход по същество представителят на ответниците моли за уважаване на възражението за придобивна давност. В предоставения срок не депозира писмени бележки по спора.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните фактически и правни изводи:

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 04.02.1926г., том I, дело №206 на I нотариус при Софийски окръжен съд, по силата на който Георги Найденов Динков е придобил правото на собственост върху дворно място от 300 кв.м., находящо се в землището на село Илиенци – Софийско, сега село Надежда, път Околовръстен, при съседи: от изток Михаил Ненков, от запад – Н., от север – Божилови и от юг – Димитриеви.

От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза /л. 84-89/ се установява, че закупеният от Георги Найденов Динков имот с нотариален акт от 1926г. е идентичен с процесното дворно място. Дворното място, по данни от приложената скица /л.12/ е заснето с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на ИД на АГКК, с адрес гр. София, район Надежда, ***, с площ от 313 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план – 106, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Страните не спорят, че на 24.12.1975г. Георги Найденов Динков /разведен/ е починал и е оставил за свои наследници С. Л. Г. и О. Л. Г. /правнуци на общия наследодател и внуци на неговия покоен син Гроздан Г. Найденов/, П. Д. Д. и И. Д. И. /правнуци на общия наследодател и внуци на неговия покоен син Гроздан Г. Найденов/ и С. С. С. и Б. С. С.

/внуци на общия наследодател и деца на неговия син Стефан Г. Найденов/. При това положение, квотите в съсобствеността са следните:

С. Л. Г. – 1/8 ид.ч.

2

О. Л. Г. – 1/8 ид.ч.

П. Д. Д. – 1/8 ид.ч.

И. Д. И. – 1/8 ид.ч.

С. С. С. – 2/8 ид.ч. /или ¼ ид.ч./ и

Б. С. С. – 2/8 ид.ч. /или ¼ ид.ч./

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 30, том XIV, дело №2192/1989г., от който е видно, че построената в имота едноетажна жилищна сграда в западната му част, залепена за двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 38.65 кв.м., е придобита от С. Л. Г.. Имотът е не е предмет на делбеното производство.

От изслушаното и прието по делото заключение на СТЕ се установява, че в описания по-горе имот има построени още две сгради, които отговарят на заснемането и нанасянето на местоположението им в кадастъра, а именно:

Сграда с идентификатор ***, с адрес гр. София, район Надежда, ул.

„Рударка“ № 8, със застроена площ от 32 кв.м., етажи – 2, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, и

Сграда с идентификатор ***, с адрес гр. София, район Надежда, ул.

„Рударка“ № 8, със застроена площ от 14 кв.м., етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда.

В заключението е описано, че двуетажната жилищна сграда е с външно стълбище за втория етаж от изток, а за първия има страничен вход от юг. Първият етаж е с по-малка височина – около 2.20 метра и не отговаря на нормативите за минимална височина на жилище. Второстепенната сграда е изпълнена от метална тръбна конструкция /метални тръби от фасадно скеле с връзки/, облечено с дъски и ламарина на стените и покрива. Към улицата има монтирана гаражна врата от метална рамка и дъсчена обшивка, а по стените има топлоизолация от стиропор и мазилка на две от страните. Според вещото лице второстепенната сграда не представлява преместваем обект. При изслушването си вещото лице заяви, че материалите, от които е изградена една сграда, не определят дали е преместваема, както това не зависи от обстоятелството дали сградата е масивна или монолитна. В допълнителното заключение вещото лице е описало материалите, от които е изградена постройката. При изслушването вещото лице поясни, че при огледа не са извършвани СМР-та, както и че покривът, ламарината и дъските под нея са доста нови, може би на една година. Заяви се, че тази постройка не отговаря на строителни норми, тя не е узаконявана, но би могла да издържи още много.

С оглед твърдението на ответниците Б. С. С. и С. С. С., че са придобили имота и построената в него жилищната сграда с идентфикатор № *** по давност, и възраженията на останалите съделите, че това не е така, са били допуснати гласни доказателства.

От разпита на свидетеля на ищците П. Н. П. се установява, че познава имота, 3 тъй като карал до там бащата на ищеца О. Г. – Любен Найденов, в периода 2015г.-2016г.

Свидетелят оставял Любен Найденов на улицата и го виждал как влиза в имота.

Семейството на О., баща му, той, майка му и сестра му живеели в апартамент в Надежда, но били преместени в Дружба. Свидетелят не е посещавал имота след 2015-2016 година, когато е карал до там Любен Найденов.

От разпита на свидетеля на ответника И. П. К., се установява, че свидетелят живее в близост до процесния имот и го познава, като описва имота и сградите в подробности. Посочва, че е ходил да помага на Олга Асенова Найденова с покупки и пазаруване, която живеела в къщата отзад, която не се вижда от улицата, както и да помага на Пламен /сина на ответницата Б. С./ в изграждането на ограда. Заявява, че Б. С. живее в къщата отпред, а в къщата отзад живеела баба Олга с мъжа си. Казва, че от шест години в имота се извършват подобрения, изразяващи се в изграждане на плочник, комин, ограда отпред, декоративна ограда, беседка, навес от лявата страна по средата на двора, направени от Б. с помощта на сестра си и на синовете им – Петко и Пламен. Обяснява, че двора също се обработвал от Б. С. и С. С.. Свидетелят заявява, че други хора не е виждал да идват и да поддържат и да работят земята, с изключение на Любчо, сина на баба Олга, който го е виждал много пъти него, но не и да живее там. Свидетелят не знае други хора да имат претенции към имота. Казва, че в имота има гаража, в който Тодор, мъжа на Б., с когото са разделени отдавна, си вкарвал автомобила „Москвич“ там. Свидетелят не си спомням да е имало втори гараж. Спомням си, че Любен също имал автомобил „Москвич“. Заявява, че за гараж, който знае, бил реконстриуран, направен от метални тръби и ламарина, сложен бил гипскартон и декоративна мазилка, имал вратите от винкел и от сачак.

От разпита на свидетеля на ответника А. С. Г., се установява, че свидетелят познава ответниците и имота, тъй като живее в близост до него и е ходил там, за да помага на Петко. Казва, че в имота се извършват подобрения, изразяващи се в изграждане на канализация, стените, плочките били сменени, направени били места за отдих, двора бил поддържан. Подобренията били направени от Пламен, на когото съседите и братовчед му Петко помагали, а за двора се грижели Боружка и сестра

Снежка, която идвала през седмица. Заявява, че Бужка живее в първата къща и винаги живяла там, а в къщата отзад живеели родителите на Любчо – баба Олга и дядо Гроздан, като след тяхната смърт свидетелят не знаем някой да е живял в тази къща. Казва, че е виждал Любчо да идва в имота, но не да помага в ремонтите и да живее там. Обяснява, че в имота има гараж, направен от ламарини и винкели. Казва, че лицата, които присъстват в залата ги е виждал.

Заявява, че в имота е виждал децата на Любчо, когато била жива баба Олга, а Любчо го виждал и след това в имота.

От разпита на свидетеля на ответника Йордан Г. Стратиев, се установява, че свидетелят живее в близост до процесния имот и го познава, като описва имота и сградите в подробности. Посочва, че е ходил да помага на сина на Б., който правил подобрения в имота, които свидетелят описа и те не се различават от казаното от останалите свидетели.

Свидетелят не си спомня бащата на О. да е живял там. Заявява, че познава сестрата на Б., 4 леля Снежка, която идвала в къщата, заедно с нейния син Петко. Казва, че на времето отпред в къщата са живели бащата и майката на Б. и Снежка, а отзад техните баба и дядо.

Свидетелят не знае дали ищците са били уведомявани за ремонтите и заявява, че не ги разпознава и не ги виждал от последните 20 години. Свидетелят казва, че в имота имало двоен гараж, построен от ламарини, тръби и разни други подръчни материали, в който навремето си вкарвал там колата бащата на О. и чичо Тошо. Свидетелят не си спомня как точно е изглеждала самата постройка гараж. Заявява, че сега този гараж се ползва за една кола и постройката е поддържана от Пламен и неговия син - правен е покрив, врати.

Спорен въпрос е дали ответниците Б. С. С. и С. С. С. са придобили имота и построената в него жилищната сграда с идентификатор № *** по давност въз основа на непрекъснато, спокойно и явно десетгодишно владение.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а непрекъснатото владение в продължение на десет години води до придобиване право на собственост върху недвижимия имот от страна владелеца. Владението включва два елемента – обективен или упражняваната фактическа власт, и субективен - намерението за своене, което също следва да се обективира в действителността чрез изрични правни действия или конклудентни фактически действия. С ТР № 4/2012г. на ОСКГ на ВКС се обоснова извод, че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. При такова позоваване, правните последици, а именно - придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Съгласно формираната задължителна съдебна практика по приложението на чл.68 и чл. 69 ЗС - ТР 1/2012 г. на ОСГК, както и в останала съдебна практиката, когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. Така и в Решение № 161 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о., ГК.