Определение № 2428 от 09.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2428 гр. София, 09.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002100338 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на П. В. Р., с адрес в гр. Враца, представляван от адв. Б. Т., против въззивно решение № 207 от 11 октомври 2022 г., постановено по в.гр.д. № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд Враца, в частта му, с което е потвърдено решение № 236 от 21 април 2022 г., постановено по гр.д. № 3709/2021 г. по описа на Районен съд Враца, за признаване за установено, че Р. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Враца следните суми: на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, сумата от 6729,46 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 19.03.-30.06.2020 г. за имот, находящ се в с.

В., община М., местност „Б. д.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2021 г. (този иск е отхвърлен за периода 01.06.2019 г.18.03.2020 г.); на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 519,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 12.09.2020 г.-16.06.2021 г. (този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 598,17 лева и за периода 01.07.2019 г.11.09.2020 г.), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2981/2021 г. по описа на Районен съд Враца.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че не било съобразено с относимите към случая норми на чл. 169, § 1 ДФЕС, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Закона на защита на потребителите, Закона за регулиране на 1 водоснабдителните и канализационните услуги, Закона за измерванията и Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В случая правната рамка създавала достатъчно гаранции за правата на потребителите на ВиК услуги, но съдът отказал да постави спора в тази правна рамка и вместо това го третирал като обикновен търговски спор.

Приел за безспорно, че ищецът не е изпълнявал задълженията си да извършва регулярни отчети на потребяваното количество вода и да издава ежемесечни фактури на касатора; че това неизпълнение било системно в продължение на 21 месеца, през които само два пъти бил отчетен индивидуалният водомер на касатора, без едновременно с това да е бил отчетен и общият водомер.

Безспорно се установило и че липсва идентичност на периодите, за които е отчитано потреблението по общ и съответно по индивидуални водомери след общия. Освен това, вместо да издава ежемесечни фактури, ищецът издал една обща такава за 13-месечен период, обхващащ месеци в две счетоводни и данъчни години. Макар в тази фактура формално да бил посочен период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г., реално в нея били включени 83 м 3 вода, които преминали през индивидуалния водомер на ответника за период от 21 месеца между двата отчета на индивидуалния му водомер, съответно на 05.10.2018 г. и после едва на 30.06.2020 г. Съдът приел тези нарушения на задълженията на ищеца за регулярно отчитане и фактуриране на доставяните ВиК услуги за несъществени и неотразяващи се по никакъв начин на дължимостта на исканата от търговеца сума. По делото имало данни, че единичната цена била коригирана поне три пъти в рамките на времето между двата отчета на 05.10.2018 г. и 30.06.2020 г., и не било ясно колко от индивидуално потребените 83 м 3 вода за тези общо 21 месеца е консумирана при всяка от трите единични цени. Именно заради регулирането на цените на водата от КЕВР и периодичните корекции на единичните цени не било без значение редовното отчитане и фактуриране на потреблението. В конкретния случай търговецът бил оператор на ВиК услуги, който едностранно определял както вида на предлаганите услуги, така и цените за тях. Потребителят на ВиК услуги нямал никакъв избор на търговец, не можел да влияе на процеса на ценообразуване и сключвал договора, за да задоволи основна своя жизнена потребност, а не за да рискува с цел реализиране на печалба. Именно заради тази липса на равнопоставеност между страните по тези договори нормативната уредба в сферата на защита на потребителите била императивна. Тези различия между търговските сделки и договорите с потребител водели до извод, че практиката на ВКС по търговски спорове относно пожелателния характер на фактурата била неприложима по потребителски спорове; фактурата за потребителя имала съвсем друга ценност в сравнение с търговеца – нужна му била не за да я осчетоводи и да ползва данъчен кредит, а за да разбере какво е измереното потребление за даден период и каква е цената на услугата през този период. Законът бил предвидил правото на потребителя в края на всеки отчетен период да получи 2 фактура, в която се посочвало колко единици от дадена стока/услуга е консумирал и при каква единична цена. Макар според въззивния съд дължимостта на плащането на ВиК услуги по договора за предоставяне на такива услуги да не се предпоставяло от издаването на данъчна фактура, освен когато самият договор го предвижда, касаторът сочи, че такова задължение било уговорено между страните и следвало от чл. 31, ал. 1 на Общите условия на ищеца, а освен това било задължително с оглед нормите на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, чл. 7, т. 2 и 3 ЗЗП, както и с оглед обстоятелството, че правната уредба на потребителските спорове и данъчното облагане била императивна, а не пожелателна. Твърди се, че по-голямата част от исковата претенция била свързан с разпределяне на загуби по общ водомер, а не с индивидуалното потребление на ответника. Именно защото той не бил единственият потребител след т.нар. „общ водомер“, ставало дума за изключително груба форма на неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ищеца – липсата на дължимите редовни (най-много на всеки три месеца) отчети на общ и индивидуални водомери, при това отчитани в рамките на 24 часа, както било съгласно Общите условия на ищеца. Индивидуалният водомер на касатора бил отчетен на 05.10.2018 г. с показание 00017, а следващият отчет бил 21 месеца по-късно – на 30.06.2020 г. с отчетено показание 00100. Установената разлика от 83 м 3 вода била потребена от ответника за период от 21 месеца между двата отчета, като не цялото количество било консумирано в периода от подмяната на общия водомер на 19.03.2020 г. до отчета на 30.06.2020 г. Недопустимо било един потребител да се включва в разпределение между отделните потребители на база минала консумация в предходен период, в който не е имало никакви загуби. В случая нямало идентичност в периодите на отчитане на общия водомер и индивидуалните водомерите на потребителите, като общият водомер бил отчетен за времето от 19.03.2020 г. до 30.06.2020 г., а индивидуалният – за периода 05.10.2018 г.-30.06.2020 г. Поради липсата на идентичност в двата периода не можело да се установи каква точно е консумацията на касатора и на другите потребители по техните индивидуални водомери за период 19.03.2020 г.-30.06.2020 г., и съответно не можело да бъде извършено коректно изчисление за разпределение между тях на загубите, отчетени по общия водомер. Изводът на въззивния съд бил базиран на приетото, че цялото количество вода, преминала през общия водомер, било отчетено по подменения такъв, който бил монтиран на 19.03.2020 г. Този извод щял да бъде законосъобразен само ако при демонтирането на предишния и слагането на новия общ водомер ищецът е извършил отчети и на индивидуалните водомери на потребителите, за което няма доказателства, макар да било задължително според Общите условия. В направеното от ищеца изчисление за разпределение на загуби касаторът бил включен не с консумацията за периода на загубите (март-юни 2020 г.), а с цели 21 месеца.

Касаторът сочи още, че изводите на въззивния съд почивали на карнети, чиято истинност е оспорил своевременно, но доказателственото му искане по 3 чл. 183 ГПК не било уважено; че никое оплакване за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за ВиК услуги и Общите условия не било коментирано в решението; че му било отказано събиране на относими и допустими доказателства; че не му бил допуснат искания свидетел за установяване на обстоятелства относно отчитането на водомерите за индивидуално и общо потребление и смяната на общия водомер; че не било уважено искането му по чл. 190 ГПК ищецът да представи одобрен технически проект на водопровода; не било открито производство по чл. 193 ГПК относно представените по делото протоколи от 30.06.2020 г. и 19.03.2020 г.; неправилно бил кредитиран протоколът от 19.03.2020 г. за подмяна на общия водомер с нов, тъй като от съдържанието му не ставало ясно дали той е монтиран или демонтиран на посочената дата и къде точно; неправилно били кредитирани свидетелски показания за обстоятелства, които подлежали на доказване с писмени документи и за които било недопустимо събирането на гласни доказателства. Съществено процесуално нарушение било приемането за доказан на факт, за който липсвали доказателства по делото. Не ставало ясно какво количество вода е доставено в имота през исковия период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г., тъй като не се установявало каква част от отчетените 83 м3 вода през кой период са ползвани, а решението и съдебната експертиза почивали на предположение, че цялото количество е консумирано в рамките на исковия период, без такава законова презумпция да съществува.

Освен това не се изяснявало каква е стойността на процесното количество вода, тъй като за периода между двата отчета действали най-малко три цени.

В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, чрез юрк.

В. И., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване.

По делото се установява, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.

Враца, е подало на 13.07.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което в Районен съд Мездра е образувано ч.гр.д. № 925/2021 г.; делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Враца, който е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 09.08.2021 г., по силата на която П. Р. е осъден да заплати на заявителя сумите: 6729,46 лева главница, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 01.06.2019 г.-30.06.2020 г. за имот, находящ се в с. В., община М., местност „Б. д.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 13.07.2021 г.;

598,17 лева мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2019 г.16.06.2021 г., както и 196,55 лева разноски за платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Установено е, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор № ххх/114/30.03.2018 г., съгласно който дружеството се задължава да 4 доставя вода в описания недвижим имот, а ответникът – да заплаща за извършените услуги. Съгласно чл. 3 от договора, с подписването му потребителят приема Общите условия, които представляват неразделна част от договора. От карнета за общия водомер с № ххххх се установява, че последното му отчитане в рамките на исковия период е през м. 06.2019 г. с показания 00221 и са отчетени 0 м3 вода. Същите показания и същото количество вода е отчитано месечно и в периода 05.09.2018 г.-05.04.2019 г.

След това в карнета е отбелязано, че на 19.03.2020 г. е монтиран нов водомер № хххххххх, с показания 00000. Следващият отчет е извършен на 30.06.2020 г. и показанията са 09286 м 3, като е вписано, че за отчета е съставен протокол № 040706/30.06.2020 г. От протокол № 040706/30.06.2020 г. за проверка състоянието на водомерния възел на общия водомер, подписан от специалист „ВиК“ и потребителя (свидетел) В. Х., е видно, че на посочената дата, на която е извършена проверката, общият водомер № ххххххх има показания 09286. Представени са карнети за тримата потребители, ползващи вода след общия водомер – Д. Д., ответника Р. и В. Х.. На стр. 114 в карнета, водена първоначално на името на Д. Д., след дата 05.04.2018 г. е вписано името на ответника П. Р., който се явява частен правоприемник на Д. Д., придобил от него правото на собственост върху процесния водоснабден имот. В карнета има вписани отчетени показания на 05.10.2018 г. - 17 м 3 и е отбелязано, че имотът е необитаем. Следващото отчитане, съгласно карнета, е на 30.06.2020 г. - 100 м 3, и е посочено, че е съставен протокол № 040704/30.06.2020 г., за което е поставен подпис на абоната/свидетел. Според протокол № 30Вр от 26.11.2020 г., издаден от „Кева Груп“ ЕООД, общият водомер е преминал последваща периодична проверка за метрологичен контрол със заключение, че съответства на законовите изисквания, от което се извежда заключението, че в периода от монтажа на водомера - 19.03.2020 г., до датата на проверката 26.11.2020 г. общият водомер е бил изправен, преминал съответната метрологична проверка и отговарящ на законовите изисквания. От фактура № **********/01.07.2020 г., издадена от „ВиК“ Враца, за консумация на абонат ххххх – П. В. Р., се установява, че за процесния имот за отчетен период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г. са начислени 83 м 3 от индивидуалния водомер, а от общия - 2904,356 м3, на обща стойност 5607,88 лева без ДДС и 6729,46 лева с ДДС. Видно от документа, 58 м3 от индивидуалния водомер и 2087,55 м3 от общия са остойностени по единична цена от 1,851 лева, а 25 м 3 от индивидуалния водомер и 874,806 м 3 от общия са остойностени по 1,938 лева. Във фактурата е отбелязано, че е само за сведение. Представена е справка-извлечение за дължимите към 16.06.2021 г. суми към „ВиК“ ООД Враца за абонатен № хххххх на името на П. В. Р. за процесния имот, съгласно която по партидата на абоната е издадена 1 бр. фактура за потреблението за отчетен период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г., като дължимата сума е общо 7327,63 лева, от които 6729,46 лева - главница и 598,17 лева - лихва за забава.