Решение № 168 от 28.04.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500115 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано пред Плевенски окръжен съд, след изпращане от АС-В. Търново с Определение №57/07.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№466/2022г., на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.№***г. по регистъра на Районен съд-Габрово, подадена от Д. К. Ц. от гр.Г., ул.“О.“№* – пълномощник на Е. Д. Ц. – ищца по гр.д.

№1161/2021г. по описа на Габровски районен съд, срещу постановеното по делото съдено Решение № 249/20.05.2022г., с което са отхвърлени предявените от ищцата Е. Д. Ц. против ответника К. Н. И. , обективно съединени искове с правна квалификация по чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД и чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗЗ – за признаване на установено, че договор за покупкопродажба на недвижимо имоти от 212.2017г., сключен във форма на Нотариален акт №***, т.ІV, рег.№***, дело №599/2017г. на нотариус С. В., рег.№ *** на Нотариалната камара, е нищожен като симулативен и поради накърняване на добрите нрави.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него ОС да постанови друго, с което да уважи исковата претенция като обяви нищожността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Излагат се подробни оплаквания, които се свеждат до това, че неправилно съдът е приел липса на твърдените от ищеца основания за нищожност на договора, тъй като от доказателствата се установява обратното.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника по същата – К. Н. И. с адрес в гр. Г., ул.“С. Б.Г.“№*, който е и ответник в първата инстанция. В предоставени срок е постъпил писмен отговор, регистриран с Вх.№***г. , в който се изразява становище за неоснователност на същата и се предлага да се потвърди обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, страните не са участнвли – лично и/или чрез процесуални представители. Подали са писмени молби, с които поддържат изразените становища.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:

Въззивната жалба, подадена от Д. К. Ц. от гр.Г., ул.“О.“№* – пълномощник на Е. Д. Ц. – ищца по гр.д.№1161/2021г. по описа на Габровски районен съд, срещу постановеното по делото съдебно Решение № 249/20.05.2022г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА разгледана по същество и следва да бъде

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№1161/2021г. по описа на Районен съд – гр.Габрово, е образувано на основание два броя обективно съединени искове за обявяване нищожност на основание чл.26 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, предявени от ищцата( понастоящем въззивен жалбоподател) –Е. Д. Ц., чрез пълномощника Д. К. Ц.( неин баща), против ответника ( понастоящеим ответник по въззивната жалба К. Н. И. – всички с постоянни адреси в гр.Г..

В исковата молба се твърди следното:

Ищцата Е. Д. Ц. притежавала правото на собственост върху недвижим имот № ***, с площ 7.254 дка, начин на трайно ползване „трайни орехови насаждения, имот № ***, с площ 7.254 лв., начин на трайно ползване „трайни орехови насаждения" и имот №***, площ 1.197 дка, начин на трайно ползване „нива от пета категория", находящи се в землището на с. ***, общ. Г.. Същата упълномощила възрастния си баща Д. К. Ц. да продаде имотите й. Поради влошеното здравословно състояние на баща й и продължителното му лечението в чужбина, се наложило последният да преупълномощи за продажбата на процесните имоти ответника К. И., който бил негов приятел и той му имал голямо доверие. Поради обстоятелството, че ответникът бил длъжник по договор за кредит в размер на 200 000 лв., предоставен от „Уникредит Булбанк" АД, който, с оглед ниските си доходи трудно обслужвал, се уговорили той да търси купувач, като впоследствие да използва получената от продажбата сума като безлихвен заем, за да погаси кредита си.

Ответникът успял да убеди бащата на ищцата, че потенциални купувачи трудно ще се доверят на преупълномощаване и се уговорили, с фиктивна покупко-продажба имотите да 2 бъдат прехвърлени на ответника И., за да може той да ги продаде по-лесно. С договор за продажба, сключен на *** г. ищцата, действаща чрез нейния пълномощник, фиктивно прехвърлила правото на собственост върху недвижимите имоти на ответника К. Н. И., като в нотариалния акт била вписана многократно по-ниска продажна цена в размер на 3100 лв.

През 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ответникът И. не декларирал да е придобивал недвижими имоти в данъчните си декларации и заблуждавал ищцата, че търси купувач. Едва през 2020 г. ищцата научила, че ответникът свои имотите и твърди, че сдЕ.та е реална и че е заплатил продажната цена. От друга страна стойността на недвижимите имоти, поради налични орехови насаждения, била многократно по-висока от посочената в договора и съответно при сключването на сдЕ.та, пълномощникът на ищцата бил над 80 годишен и с влошено здравословно състояние, поради което сдЕ.та накърнявала добрите нрави.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява следното становище:

Оспорва предявените искове като неоснователни с довод, че липсват каквито и да било други уговорки между него и бащата на ищцата по повод процесния договор. Твърди, че е заплатил уговорената продажната цена по договора, което е удостоверено в нотариалния акт. Оспорва в имота да е имало орехови насаждения, а уговорената цена била адекватна на характеристиките и вида на имотите. Самата ищца е закупила процесните имоти на цена равна на данъчната оценка.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза.

В първата инстанция, делото е разгледано в няколко открити съдебни заседания.

Граждански състав на Районен съд – Габрово, се е произнесъл с обжалваното Решение №249/20.05.2022г., с което е отхвърлил предявените от ищцата против ответника, обективно съединени искове с правно основание по чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и

ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от въззивния съд, който при условията на чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да ги 3 преповтаря в същия вид.

Габровският районен съд е сезиран с два броя установителни искове, съединени при условията на евентуалност, предявени от ищцата Е. Д. Ц., чрез нейния баща и процесуален представител по пълномощие Д. К. Ц., против ответника К. Н. И., за обявяване нищожност на Договор за покупко- продажба на недвижими имоти, сключен между същите страни на ***г., във форма на Нотариален акт №***, т.ІV, рег.№***, дело №599/2017г. на нотариус С. В., рег.№ *** на Нотариалната камара, както следва:

-Главен иск с правно основание по чл.26,ал.2, изр.1,пр.5 от ЗЗД – обявяване нищожност на договора поради привидност;

-Евентуален иск с правно основание по чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД – обявяване нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

В резултат на съдебното дирене са установени следните фактически положения:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на ***г., във форма на Нотариален акт № ***, том ІV, рег. № ***, дело № 599/2017 г. на нотариус С.

В. № *** на НК, ищцата( понастоящем въззивница) Е. Д., Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си Д. К. Ц., ЕГН **********,който е неин баща е прехвърлила на ответника К. Н. И., ЕГН ********** (понастоящем въззиваем) правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. ***, Община-Г. - недвижим имот №***, с площ 7.254 дка, начин на трайно ползване „трайни насаждения, имот №***, с площ 7.254 лв., начин на трайно ползване „трайни насаждения" и имот №***, площ 1.197 дка, начин на трайно ползване „нива от пета категория", за сумата посочената в договора сума от 3100 лева, при обща данъчна оценка на имотите при сключване на сдЕ.та - 3138.06 лева. В нотариалния акт изрично е посочено, че продажната цена е получена напълно от купувача, преди подписване на договора и участниците в нотариалното производство, на основание чл.25, ал. 9 ЗННД са декларирали, че е действителното уговорено плащане по сдЕ.та.

От заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Г., която не е оспорена, се установява, че пазарната стойност на недвижимите имоти към сключване на сдЕ.та без наличие на трайни орехови насаждения възлиза в размер на сумата от 6411 лева, а при наличие на трайни орехови насаждения - в размер на сумата 29805 лева. Към момента на огледа вещото лице е констатирало изсъхнали и единични насаждения на недоразвити млади овошки. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че към момента на огледа в процесните имоти няма никакви дървета с изключение на две изсъхнали такива. В два от имотите има останали дупки от засадени дръвчета, но няма как дръвчетата да са били пораснали, съответно да са били отсечени без да има останали видими следи.

Въз основа на горната фактическа обстановка, за да се произнесе по основателността на исковете, съдът съобрази следното от правна страна:

Правната теория възприема, че чл. 26 ЗЗД съдържа две самостоятелни 4 групи основания за нищожност на договорите:

- основания за нищожност поради противоречие на договора със закона (в които се включват противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и договорите върху неоткрити наследства) – основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД);

-основания за нищожност поради липса на елемент от фактическия състав на договора (в които се включват липсата на следните елементи на сдЕ.та: предмет, волеизявление или съгласие, форма, основание, или е налице привидност )– основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Разликата между двете групи основания, може да се определи по следния начин:

- в случаите по ал. 1 има договор, при който са налице всички съществени елементи от фактическия състав (предмет, постигнато съгласие, което не е привидно, спазена форма и наличие на основание), но договорът не е съобразен с действащия правен ред;

- в случаите по ал. 2 фактическият състав на договора не е пълен (липсва волеизявление или съгласие, липсва основание, не е спазена формата, липсва предмет, или пък постигнатото съгласие е привидно)

Относно конкретно посочените от ищцата основания за нищожност, съдът приема следното:

Привидността, или симулацията, е основание за нищожност на договора, предвидено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД.

При привидния договор е налице съзнателно несъответствие между желаното от страните и изразеното в договора. Привидността може да бъде пълна или частична в зависимост от това, дали изцяло се желае правното действие на привидно сключения договор или се желае, но само отчасти. При привидните сделки е налице съвпадане на волята на договарящите, като тяхната цел е въвеждане в заблуждение на трети лица, като привидните сделки могат да бъдат насочени срещу последните. Ако една от страните, при наличие на правен интерес иска да разкрие симулацията, това може да стане само чрез обратен документ (contre lettre), изходящ от насрещната страна.