Решение № 3 от 18.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600441 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК.

С присъда № 13 от 12.04.2022 г., постановена по НОХД № 29/2019 г. по oписа на Районен съд - гр. С., подсъдимата Р. И. С. е призната за невиновна в това, че: На 14.08.2017 г., около 23.00 часа, в гр. С., ж.к. „С.о“, пред блок №35, вх. Г, по хулигански подбуди е причинила чрез непристойни действия на Л. Л. Ш. гр. С., извършени на публично място пред множество хора, изразяващи се в нанасяне на удари с юмруци и шамари в областта на главата и тялото , които действия грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, лека телесна повреда, изразяваща се в подкожен хематом /кръвонасядане/ на дясната скулна област и охлузване на шията вляво, които увреждания са причинили на Л. Ш. болка и страдание без разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 131. ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Подсъдимата Р. И. С. е осъдена на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на Л. Л. Ш. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на причинените на 14.08.2017 г. подкожен хематом /кръвонасядане/ на дясната скулна област и охлузване на шията вляво, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

Предявеният граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен за 1 сумата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева.

Подсъдимата Р. С. е била осъдена да заплати и сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска.

Недоволна от първоинстанционния акт е останала подсъдимата, която чрез своя защитник - а. М., е подала въззивна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна в частта, с която е бил уважен частично предявеният граждански иск. Сочи се, че по делото не са били събрани достатъчно по обем доказателства, от които да се установи по ясен и безспорен начин претърпените от свид. Ш. неимуществени вреди.

На следващо място се сочи, че неправилно е бил определен размера на дължимото обезщетение. Въз основа на горното е отправено искане за отмяна на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати сумата от 1000 лева, представляваща дължимо обезщетение за Л. Ш. за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на причинените на 14.08.2017 г. подкожен хематом /кръвонасядане/ на дясната скулна област и охлузване на шията вляво, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

При условията на евентуалност е отправено искане за намаляване на размера на определеното обезщетение.

В срока по чл. 322 НПК не са представени възражения на въззивната жалба от другите страни по делото.

В депозирано допълнение към въззивната жалба на подсъдимата се изразяват подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционната присъда. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост, взаимовръзка и логичност, като в анализа на доказателствата е проявена едностранчивост и пристрастност от съда. В подкрепа на това твърдение се посочва, че съдът е кредитирал изцяло показанията на заинтересовани свидетели – тези на пострадалата, както и на свид. Р. А. и свид. А. Т. – нейни близки приятели. Отправя се упрек към съда в игнориране на останалите гласни и писмени доказателства, довело до необоснованост на присъдата. Твърди се, че съдът е допуснал пропуск да установи кои полицаи са посетили адреса след подадения сигнал за настъпилия инцидент. Обръща се внимание, че сигналът е подаден едва два часа след произшествието, като се изразява съмнение в достоверността на показанията на свидетелите А. и Т.. С тези аргументи се твърди, че без да направи критичен анализ, съдът е възприел фактическата обстановка, изложена от пострадалата и нейните приятели, като по този начин е проявил тенденциозност. Акцентира се върху обстоятелството, че в дневника на дежурните полицейски органи е отразено, че пострадалата и подсъдимата не се познават, противно на установеното по делото, както и че подаващият сигнала „е в нетрезво състояние” – обстоятелства, които са останали необсъдени. С тези доводи се застъпва, че съдът е достигнал до неправилни 2 правни изводи, като този порок налага отмяна на присъдата в гражданската му част. Прави се искане гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Срещу първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и от Л. Ш.. С разпореждане от 07.07.2022 г., постановено по НОХД №29/2019 г. по описа на PC - С., жалбата е била върната от първоинстанционния съд на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Подсъдимата Р. С. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изразява лично становище.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата – адв. М., поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Акцентира върху пропуска да се установи кои служители на МВР са се явили на местопроизшествието, като изразява съмнение в авторството на деянието от страна на подзащитната му. Защитникът моли съдът да отмени присъдата в гражданско правната ѝ част.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор М. М. намира въззивната жалба за неоснователна, като отрича наличието на наведените с жалбата пороци. Намира, че първоинстанционната присъда е обоснована, постановена при правилно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните доказателства – гласни, писмени и експертни заключения. В заключение се застъпва становището, че присъдата следва да бъде потвърдена поради липса на отменителни основания.

Служебно назначения повереник на частния обвинител и граждански ищец Л. Ш. – адв. К., счита жалбата за неоснователна. Намира деянието за категорично доказано от фактическа страна, като сочи, че доводите на защитникът на подс. С. не намират опора при анализа на доказателствата по делото. Изразява становище, че извършеният деликт, е установен правилно от съда и по безспорен начин, като справедливо са обезщетени причинените вреди съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Макар настоящото производство да е инициирано от подсъдимата чрез нейния защитник, с оспорване на първоинстанционната присъда единствено в нейната гражданско правна част, въззивният съд е длъжен да провери изцяло правилността на постановения съдебен акт, по арг. от чл. 314 от НПК.

Дължимата проверка се предпоставя и от взаимовръзката между инкриминираните обстоятелства и основанията, обуславящи гражданския иск, предвид сходството между релевантните факти.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с изразените доводи от страните, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното 3 решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Съвкупният анализ на събраните доказателства установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на съда и съвпадаща в значителна част с приетото в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

През 2017 г. свидетелите Л. Ш. (тогава на 16-годишна възраст) и Р. А. се запознали с подс. Р. С. по повод инициатива за защита на животните, организирана в гр. С.. С. предлагала за отглеждане куче и Ш. го приела.

Впоследствие се отказала и върнала кучето, като твърдяла, че то проявявало агресия и е ухапало баща . Това довело до влошаване на отношенията между С. и Ш.. Последвала размяна на враждебни реплики под формата на съобщения в социалните мрежи между С. и майката на Ш. – свид. Н. Ф..

На 14.08.2017 г., около 23,00 ч., свидетелите Л. Ш., Р. А., А. Т. и Е. Е. се намирали при стъпалата на площадката пред вход „Г“ на блок 35 в ж. к. „С.о“ в гр. С. и разговаряли. Т. и Е. стояли прави, а Ш. и А. седели на стъпалата, като вляво от Ш. бил парапетът на стълбите. Тогава край площадката преминали подс. Р. С. и приятелят – свид. И. Б.. Подсъдимата поздравила свидетелката А., но като видяла Ш., внезапно се насочила към нея с обидни думи и започнала да я удря по главата и раменете с юмруци и шамари. Свид.

Ш. се опитвала да се предпази от ударите, прикривайки главата си с ръце, но опитвайки да се изправи, ударила лявата окосмена част на главата си (над ухото) в парапета, намиращ се вляво от нея. По време на инцидента свид. А. молела С. да спре в името на познанството между тях, но последната продължавала да удря Ш. и да скубе косата

. Тогава се намесили свидетелите Е. и Т., които разтървали С. и Ш.. С. казала на Ш., че щяла да я убие, ако А. не била там, и се отдалечила от мястото заедно със свид. Б.

Още същата вечер свид. Ш. съобщила по телефона на майка си (свид.

Ф.) какво се е случило. По това време свид. Ф. била в Италия и по неин съвет свид. Ш. се обадила по телефона в полицията, като около 01,10 часа подала сигнал за инцидента. Около 15-20 минути след това на място пристигнали служители на РУ - С., пред които тя описала случилото се, а полицаите я насочили да подаде на следващия ден жалба в полицията.

На 15.08.2017 г. свид. Ш. била прегледана от д-р К.В., семеен лекар, който установил подкожен хематом в дясна ябълчна област и одраскване в областта на шията вляво, като отразил това в съставеното от него медицинско свидетелство амб. № 979/15.08.2017 г., изготвено на бланка на „медицинско свидетелство за пред съда“.

От заключението по назначената и приета от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Т. К. /л. 107-117 от ДП/, се установява, че на пострадалата Л. Ш. са причинени следните травматични увреждания: подкожен хематом (кръвонасядане) на дясната скулна област и 4 охлузване на шията вляво. Описаните увреждания са повърхностни и са причинили на Ш. болка и страдание. Подкожният хематом на дясната скулна област е получен в резултат от действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар със или върху такъв, като такива характеристики в своята конфигурация притежава и свитата в юмрук човешка ръка. Охлузването на шията вляво е получено от тангенциалното (косо) действие на твърд тъп или тьпоръбест предмет, като такива характеристики притежават и човешките нокти. Посочено е също така в заключението, че описаните увреждания могат да се получат по време и начин, описани от пострадалата Ш..

При изслушването на съдебно-медицинската експертиза пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 15.06.2020 г. вещото лице др К. разяснила, че следи по лявата част на главата на свид. Ш. от удар в парапет не са описани в изследваното от експертизата медицинско свидетелство от 15.08.2017 г., както и че времето на получаване на описаните в това свидетелство увреждания на свид. Ш. не може да се определи от самото им описание, а само от снетата от лекаря анамнеза според сведенията, получени от прегледаното лице, тъй като това свидетелство е издадено без на свид. Ш. да е извършен преглед от съдебен лекар.

След инцидента свид. Ш. станала неспокойна, затворила се в себе си, изпитвала страх от подс. С. и избягвала да се движи сама извън къщи.

От заключенията на приетите в съдебното следствие пред първата инстанция съдебнопсихиатрични експертизи, изготвени от д-р Б. П. (л. 77-78 и л. 81-82 от ДП) се установява, че подсъдимата С. и свид. Ш. са психично здрави – психическото състояние на всяка от тях позволява да възприема правилно фактите от обективната действителност и да дава показания, респ. обяснения, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност; всяка от тях е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си към 14.08.2017 г.