Решение № 314 от 13.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500492 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК .

С Решение № 519/14.04.2026 г., постановено по гр. дело № 4219/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният иск от инж. И. З.

И., ЕГН **********, от гр. Плевен против И. С. Ц. - Директор на СЗДП-ТПДГС - Плевен, ЕИК 2016174760054, със седалище и адрес на управление: гр.

*********** с правно основание чл.71 от ЗЗДискр. за доказване на обстоятелствата и установяване на нарушението, както и осъждане на ответника И. С. Ц. да преустанови нарушението и да възстанови положението на ищцата - инж. И. З. И. на служител в ТП – ДГС - Плевен на длъжност „лесничей“, което е било преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Осъдена е на основание чл.78 от ГПК инж. И. З. И., ЕГН **********, от гр. ****************, да заплати на И. С. Ц. - Директор на СЗДП - ТП - ДГС Плевен, ЕИК 2016174760054, със седалище и адрес на управление: гр.

*********** направените разноски по делото в общ размер на 766,94 евро.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от И. З. И., ЕГН **********, в която се изразява становище, че 1 същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че решението страда от груби пороци, както в анализа на доказателствата, така и в липса на обсъждане на основният въпрос в исковата молба за установяване на наличие или липса на тормоз на работното място и липса на каквито и да е качествени мотиви за отхвърляне на представените доказателства.

Въззивницата твърди съществено процесуално нарушение на чл.131 ал.3 от ГПК, изразяващо се в липса на доказателства и оспорване на изложените факти и доказателства в исковата молба в депозирания от ответника писмен отговор. Твърди, че в писмения отговор ответникът не е оспорил изложените факти и доказателства в исковата молба, не е оспорил представените писмени доказателства и не е въвел възражения и фактическа защита, който факт има съществено процесуално значение, тъй като, това е категорично изискване на чл.131 ал.3 от ГПК и на чл.9, чл. 17 и чл.18 от Закона за защита от дискриминация. Твърди, че при това положение, съдът е бил длъжен да приеме, че изложените от ищцата факти и представените доказателства с исковата молба са неоспорени, освен ако не противоречат на закона или на събраните доказателства. Вместо това, първоинстанционният съд е извършил недопустимо служебно изграждане на защитна теза в полза на ответника, без да обсъди и разгледа въпроса за наличие на тормоз на работното място, което представлява нарушение на принципа на състезателното начало и равенството на страните. Твърди, че в решението липсват и не са обсъдени представените с исковата молба, доказателства, което прави решението формално незаконосъобразно. Твърди, неправилно приложение на чл.9 от ЗЗДискр., изразяващо се в неразпределена доказателствена тежест. Твърди, че съдът е игнорирал напълно специалното правило на чл.9 от ЗЗДискр., съгласно което в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация - тормоз на работното място, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Твърди, че е доказала всички твърдяни факти, от които може да се направи обосновано предположение за тормоз на работното място и дискриминация, при което доказателствената тежест се прехвърля върху ответника, който трябва да докаже липса на тормоз и дискриминация, но ответникът не е ангажирал 2 доказателства и не е оборил твърденията в исковата молба, както и не е представил никакви оспорващи доказателства в съдебните заседания. Въпреки това, съдът е постановил решение в полза на ответника, което представлява, пряко нарушение на закона. Твърди допуснато грубо нарушение при оценката на доказателствата, като посочва, че съдът не е направил задължителния преглед и не е обсъдил представените с исковата молба 14 бр. документи.

Твърди, че съдът е извършил избирателен, формален и вътрешно противоречив анализ на представените с исковата молба доказателства.

Въззивницата счита за неправилен и непълен извода относно липсата на тормоз, като твърди, че съдът е подценил и фактически е игнорирал елементите на тормоз, доказан с представените документи с исковата молба и неоспорен., като: вербално агресивно поведение срещу личността й; умишлено създаване на враждебна работна среда; многократни действия, насочени лично срещу нея, като служител; пълна липса на реакция на работодателя след подадени сигнали и възражения за осъществен тормоз на работното място и то многократно. Съдът не е съобразил и с това, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗДискр., тормоз е налице при всяко нежелано поведение, водещо до накърняване на достойнството, като всички тези елементи са доказани документално и неоспорени. Твърди, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда, като посочва, че съдът признава наличието на множество управленски действия спрямо нея като тормоз, но без мотиви приема, че същите не представляват дискриминация. Твърди, че в решението липсва логическа връзка между установените факти и направените правни изводи, както и липса на такива, което прави решението формално и необосновано, с липса на мотиви или формални такива. Съдът копира в решението си писмената защита на ответника, което е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждайки доказателствата по делото.

Твърди, че не са обсъдени съществени факти, а именно: защо само спрямо нея са правени многократни промени в трудовият договор; защо не са предприети мерки по множеството писмени сигнали за тормоз; защо при съществуващи сходни длъжности е прекратено именно нейното трудово правоотношение, което представлява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивницата твърди, че е налице съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на произнасяне от страна на съда относно направените от нея съдебно3 деловодни разноски пред ПлОС по в.гр.д. № 11/2026 г. по описа на същия съд.

Въззивницата твърди, че е налице неправилно приложение и на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че не е налице дискриминация и тормоз по смисъла на ЗЗДискр., като е игнорирал разпоредбите на чл.9, чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр., съгласно които при установяване на факти, от които може да се предположи тормоз и дискриминация, тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който е бил длъжен, незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител, както и е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място, но такова действие не е било предприемано и няма доказателства в делото за предприемане на такива действия от страна на ответника. Твърди, че въпреки представените от нея факти и доказателства за различно третиране спрямо нея в сравнение със служители - мъже на сходни длъжности, съдът не ги е обсъдил и ги е игнорирал умишлено в полза на ответника. Съдът не е приложил правилото за прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че възнаграждението й не е било под минималното, без да анализира периода, в който същото е било фактически изплащано в по-нисък размер, както и че издадените заповеди са законосъобразни, без да изследва дали представляват форма на тормоз. Съдът е игнорирал факта, че работодателят не е предприел никакви действия по подадените от мен оплаквания и възражения за тормоз на работното ми място, което само по себе си представлява нарушение на чл. 17 и чл. 18 от ЗЗДискр. Твърди, че съдът е приел, че не е налице неравно третиране, без да извърши задължителното сравнение при сходни условия, като не е отчетено, че служители - мъже на сходни длъжности не са били подложени на същите промени; не са били санкционирани или натоварвани с допълнителни задължения; не са били обект на подобно вербално поведение от страна на работодателя изразено в действия за тормоз на работното място, което представлява нарушение на чл.4, чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр. Твърди, че Съдът не е анализирал в съвкупност вербалното поведение на директора, многократните заповеди, извън трудовите задължения, липсата на реакция на работодателя и създадената враждебна 4 работна среда.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на ПлРС и вместо него, да постанови друго, с което да се установи, че спрямо нея е извършен тормоз и неблагоприятно третиране на работното й място; да бъде осъден ответника да преустанови нарушението и да бъде осъден ответника да възстанови положението й, преди нарушението.

Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции, както и тези по в.гр.д. № 11/2026 г. по описа на ПлОС.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. С. Ц., ЕГН ********** чрез адв. С. М. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна в частта относно иска по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., а решението в тази му част е валидно, допустимо и правилно. Според въззиваемия първоинстанционният съд е извършил цялостен подробен анализ на събрания доказателствен материал по делото, въз основа на което е стигнал до извода, че не е налице дискриминационно третиране. Въззиваемият посочва, че искът по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. има за предмет преустановяване на нарушението и въздържане от бъдещи нарушения, поради което не може да бъде предявен срещу него, а процесуално легитимиран ответник е субектът, който има правната и фактическа възможност да преустанови нарушението, а именно ТП „Държавно горско стопанство“ – Плевен.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение в частта му относно иска по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., като правилно и законосъобразно. Ако съдът приеме, че въззиваемият не е надлежна страна по иска с правно основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр., да обезсили решението в тази му част, като недопустимо и да прекрати производството по този иск.

Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, въззивницата И. З. И. не се явява. Представлява се от сина й - З. П., който моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и да постанови друго, с което да установи тормоза и да осъди ответната страна да преустанови нарушението и да възстанови предишното положение. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемият И. С. Ц. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. С. М. от ПлАК, която счита въззивната 5 жалба за неоснователна и моли съда, да я отхвърли изцяло. Претендира направените разноски във въззивното производство.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана пъ същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо.