Решение № 683 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330110479 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.2 от ЗЗД.

Ищецът С. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. *** против "КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕЙК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1750, Ж.К. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова" №9, представлявано от А. Г.-*, иска от съда да прогласи нищожността на клаузата от договора за паричен заем №*** от ***г., обективирана в т.3 „условия по заема", предвиждаща заплащане на такса за т.нар.

„Изготвяне на индивидуално кредитно предложение" в размер на 2321,52 лв, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че на ***г. С. Т. Р. ЕГН **********, е сключил с ответното дружество договор за паричен заем №***, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2 200 лв., при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.33%.

Съгласно т.3 Раздел /Условия на заема/ от процесния Договор, Кредитополучателя дължи такса за т.нар. „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение" за сумата в размер на 1

2321.52лв. Доверителят ми е усвоил изцяло заемният ресурс, не е изплатил сумата по процесната такса, но не дължи плащания за съща та на следните правни основания: Счита процесната уговорка в т.3 от договора „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение" за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно, при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, Заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде, как ще бъде платена и същата е във фиксиран размер - 2321.52лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което считам, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Ответникът "Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК 203615520, гр. София, заявява, че оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излага доводи за това.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

"Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК 203615520 е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

В конкретния случай се установява липса на еквивалентност на насрещните престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната 2 престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.

Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретнияправен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за заем № *** г. за сумата от 2 200,00 лева, с ГПР в размер на 10,35 % и срок за погасяване на заема 24 месеца, с погасителна вноска в размер на 295,00 лева, е договорена „Такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, чийто размер е 2 321,52 лева.

Уговореното възнаграждение за тази такса е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общо оскъпяване на кредита. Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че дължимата сума по договора е 7 080,00 лева при ГПР-10,33% и ГЛП-10%.

Съдът намира, че договорената „Такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Посочената такса е уговорена в договора, като задължителна. Според договореното, таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от заемодателя и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация.

Съдът счита, че посочените уговорки не отговарят на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като са неясни - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължат въпросните такси.

Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такива са нищожни по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съдът счита също така, че доколкото индивидуалното кредитно предложение предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тази клауза, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и 3 неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП и съдът следва да я обяви за нищожна.

На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски.

Претендирано е адвокатско възнаграждние в размер на 400,00 лева, срещу което ответника е направил възражение за прекомерност.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. С. Н., което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на минимума съобразно НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. И въпреки, че прилагането на наредбата не е задължително за съда, настоящия съдия - докладчик намира, че не следва да се намалява адвокатското възнаграждение прекомерно и да се присъжада такова под минимума.

С оглед на това, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 493,00 лева, от които 93,00 лева за заплатена държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕЙК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София 1750, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова" №9, от една страна и С. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга, че клаузата от договора за паричен заем №*** от ***г., обективирана в т.3 „условия по заема", предвиждаща заплащане на такса за т.нар. „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение" в размер на 2321.52 лв, е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА "КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София 1750, Ж.К. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова" №9, представлявано от А. Г., да заплати на С. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, сумата от 93,00 лева или 47,55 евро, направени разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА "КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София 1750, Ж.К. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова" №9, представлявано от А. Г., да заплати на адвокат С. К. Н. ЕГН **********, с адрес на кантора: ***, сумата от 400,00 лева 4 или 204,52 евро, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

5