Решение № 21 от 19.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Перник, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх. № 7878/19.12.2024 г. по описа на ОС -Перник от длъжника Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат от САК, против постановление с изх. № 54675/09.09.2024 г. по изп. дело № 183/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В жалбата се сочи, че изпълнителното дело е образувано през 2017 г. Посочва се взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в период от повече от две години, а след изтичането на такъв период е предприел изпълнителни действия. Сочи съдебна практика.

Предвид изложеното моли съдът да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на производството по № 183/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., на 1 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е представено становище от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ С.Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник са представени мотиви.

Окръжният съд, след като прецени обстоятелствата по делото във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Изпълнителното дело № 183/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., е образувано на 06.03.2017 г., на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез представител по пълномощие, и въз основа на изпълнителен лист.

На 17.03.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На същата дата е наложен и запор на 2 броя МПС.

На 04.06.2018 г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори при откриване на новооткрити банкови сметки, трудови договори или пенсии на длъжника, но не са констатирани.

На 15.02.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 25.07.2019 г. по молба на взискателя е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ***.

На 16.08.2021 г. е постъпила молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като същата е изпълнена.

На 20.10.2021 г. е изходирано запорно съобщение до *** – клон София.

На 19.09.2023 г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори при откриване на новооткрити банкови сметки, трудови договори или пенсии на длъжника.

На 17.01.2024 г. е заложен запор върху банкови сметки на длъжника в *** и в ***, като на 26.01.2024 г. в изпълнение от банковата сметка на лицето в *** е удържана сума в размер на 259,29 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на 2 извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението; давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти и други изрично изброени.

При така установеното настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти - изтичане на двегодишен срок и бездействие от страна на взискателя. Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от цитираното ТР № 2/2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са 3 изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При преценка наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид настъпването на перемпцията по право, настоящият състав изхожда и от становището, застъпено в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение, че перемпцията не настъпва, ако след поискване на изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал друг изпълнителен способ, преди приключване на разпределението от който не може да се прецени наличието на необходимост от следващ, както и че "Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане". Това разрешение е възприето и в мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Видно е от изпълнителното дело, че взискателят не е бездействал и редовно преди изтичане на двугодишния срок е сезирал ЧСИ с искане за извършване на изпълнителни действия. Установява се, че взискателят е подавал множество молби с искане за извършване на изпълнителни действия и такива са били осъществявани от ЧСИ, поради което към датата на депозиране на молбата с искане за прекратяване на изпълнителното дело и към настоящия момент не е налице посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като през целия период от време на производството няма двегодишен период, в който кредиторът да е бездействал и съответно не е искал извършване на изпълнителни действия. Съдът взема предвид и действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното 4 положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение.

Предвид изложеното, постановеният от ЧСИ отказ за прекратяване на производството по изп. дело № 183/2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в постановление от 09.09.2024 г.. е законосъобразен, а подадената жалба – неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Окръжен съд - Перник,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7878/19.12.2024 г. по описа на ОС -Перник от длъжника Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат от САК, против постановление с изх. № 54675/09.09.2024 г. по изп. дело № 183/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5