Решение № 991 от 20.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Сливен, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230101560 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат сумите, за които срещу тях е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 428/23 г. на СлРС, срещу която същите са подали възражения по чл. 414 от ГПК.

Твърди се, че между ищцовото дружество като кредитор и наследодателя на ответниците като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление със срок на издължаване 120 месеца, като договорът е сключен на 17.09.2012 г. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя, който е починал на 04.07.2017 г. и негови наследници са ответниците. В проведено производство по чл. 51 от ЗН е вписано приемане на наследството на наследодателя от ответниците. При настъпил краен падеж на кредита е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и съответно е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за задълженията в качеството им на наследници на кредитополучателя. Срещу заповедта ответниците са подали в срок възражения по чл. 414 от ГПК, поради което ищцовата страна е предявила процесните положителни установителни искове. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат 1 на ищцовата страна сумите, за които срещу тях е издадена заповедта за изпълнение по ЧГД № 428/2023 г. на СлРС.

От страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В три пункта се излагат възражения в подкрепа на твърдението за неоснователност на исковете, като първото възражение е, че от исковата молба не става ясно обявен ли е кредитът за предсрочно изискуем, а второто е, че до получаване на заповедта за изпълнение ответниците не са уведомявани от страна на ищеца за налично тяхно задължение и не са поддържали отношения с баща си дълъг период от време, като в тази връзка се прави и възражение за недействителност на договора за лихва. А в трети пункт се прави възражение, че не е ясно как са формирани отделните претендирани суми и се прави възражение за погасяване по давност на сумите. Иска се отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник, който моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание.

Представляват се от пълномощник, който моли за отхвърляне на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 и Н.Д.П. като кредитополучател е сключен на 17.09.2012г. договор за кредит за текущо потребление в размер на 4800 лева. Кредиторът е изпълнил реално своите задължения. Крайният срок на договора за кредит е 17.09.2022 г..

Николай П. е починал през 2017 г. и ответниците М. С. и Д. П. са негови законни наследници. В проведено производство по чл. 51 от ЗН по ЧГД №586/2020 на РС – Сливен е разпоредено да се впише, че наследниците М. С. и Д. П. приемат наследството на своя наследодател. На 06.02.2023 г. след като са били надлежно поканени срещу ответниците е подадено заявление по чл.

410 от ГПК за дължимите суми по договора за кредит сключен с наследодателя. По ЧГД 428/2023 г. е издадена заповед за изпълнение срещу 2 ответниците и срещу лицето, което е поръчител по договора за кредит.

Ответниците са подали възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове. До момента сумите по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния размер на задълженията.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства и заключението на вещото лице бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни.

По делото е несъмнено установено, че между наследодателя на ответниците и ищцовото дружество е сключен валиден договор за заем и кредиторът е изпълнил своите задължения. Ответниците са законни наследници на кредитополучателя и като такива отговарят за неговите задължения по договора за кредитq за които срещу тях е издадена заповедта за изпълнение. Заповедта е издадена след настъпване на крайната дата на падеж по договора и след като е налице надлежно вписано приемане на наследството на починалия наследодател от страна на неговите наследници по закон, а именно ответниците. Вземанията не са погасени по давност предвид крайната дата – падеж по договора, а именно 17.09.2022 г., от която до момента не е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

Ответниците не са погасили чрез плащане вземанията, за които срещу тях е издадена заповедта за изпълнение.

Изискуемостта на дължимите и неплатените суми по договора за потребителски кредит е настъпила, тъй като е настъпил крайния падеж. В случая размерът на дължимите от ответниците суми е безспорно установен и същите съответстват на задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№428/2023г. на СлРС.

Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се 3 признае за установена дължимостта от ответниците на сумите, за които срещу тях е издадена заповедта за изпълнение по ЧГД 428/2023 г. на СлРС.

По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на 1002,43 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. С. с ЕГН-********** от ****************************************************, и Д. Н. П. с ЕГН-********** от ******************************

ДЪЛЖАТ на

„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 сумите, за които е издадена заповед №266/07.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№428/2023г. на СлРС.

ОСЪЖДА

М.

Н.

С. с

ЕГН-********** от

****************************************************, и Д. Н. П. с ЕГН-********** от ****************************** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 сумата 1002,43 лева /хиляда и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4