Решение № 250 от 09.08.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Козлодуй, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440101403 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН:********** от ........., чрез процесуалния си представител адвокат П. Й. Н., член на Варненската адвокатска колегия, с рег. №1300140490, служебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 44, ет. 4, офис 6 е предявен иск както следва: - за провъзгласяване нищожност на клауза от договора за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. за предоставяне на допълнителна услуга от ответното дружество за обезпечение на кредита с поръчител на основание чл. 138 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал.1, ЗЗД, във вр. чл. 146, ал.1 и чл.143, т.19 ЗЗП, във вр. чл.11, ал 1, т.10 във вр. чл. 22 и чл. 19 ЗПК, като неравноправна клауза от договора. И възстановяване на недължимо платена сума в размер на 102.42 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане по сключен договор за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за получена сума без правно основание. Претендират се и направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. , сключен между него и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че съгласно договора ищецът е получил сума в размер на 1 400 лева, която се задължава да върне в срок от 15 месеца на 15 равни вноски представляваща сбора от главницата и лихвата, в размер на 120,022 лв. при фиксиран лихвен процент от 39,864 % и годишен процент на разходите 48,010 %. Сочи, че в чл. 4 от същият договор, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение в 10-дневен срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или до 48 ч. да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрението на „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че в случай на непредставяне 1 на съответното обезпечение, заявлението за получаване на кредит ще се счита за не одобрено и няма да породи действие. В исковата молба ищецът твърди, че не е посочил изрично в заявлението за отпускане на кредит, че желае ползване на обезпечение или други възмездни услуги от „Кредисимо“ ЕАД и че сред реквизитите на договора за потребителски кредит№ 2189366 от 15.02.2020 г. сключен между него и ответното дружество не фигурира договор за предоставяне на поръчителство. От друга страна, ищецът твърди, получаване на Удостоверение № 1026636/02.06.2013г. за липса на задължения, издадено му в качеството му на потребител от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК: 203508899, по договор за предоставяне на поръчителство от дата 15.02.2020 г., във връзка с договора за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че това обстоятелство налага извод, че такъв договор за предоставяне на поръчителство от дата 22.10.2018 г., е сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца, във връзка с договор за потребителски кредит № 1154234/22.10.2018г. с „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът, сочи че многократно се е опитвал да получи договора за поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, последно от които на 30.05.2023 г. по официалния електронен адрес на дружеството: [email protected], но получава Удостоверение от 02.06.2023г. за липса на задължения, издадено му в качеството му на потребител, от „Ай Тръст“ ЕООД, по договор за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с „ Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че ищецът не е наясно с размера на възнаграждението на дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, нито начина по който това възнаграждение би утежнявало с допълнителни разходи размера на отпуснатия кредит.

Сочи, че погасителният план към договора за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с „Кредисимо“ ЕАД не е включено възнаграждение за поръчителство. Счита се, че Договора за поръчителство от е в разрез с разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, като предоставянето на допълнителна услуга от ответното дружество е изцяло недействителна поради неспазване на изискуемата от закона писмена форма. Сочи се, че договаряне, при което кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗПК. Посочва се също така, че получаването на възнаграждение за лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48 транспонирана в ЗПК.

Сочи се също така, че е задължение на кредитната институция да направи предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредит, съгласно чл. 16 от ЗПК и поради това и клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта Директива 2008/48. Посочва се, чл. 62д, ал 1 ЗЗПотр съгласно, които преди потребителят да бъде обвързан с договор или предложение за сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласи за всяко допълнително плащане, което превишава уговорената цена и правото на потребителя да иска възстановяване на допълнителните внесените суми. Счита се, че процесният договор е недействителен спрямо разпоредбите на ЗКП и не е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 във вр. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията за задължителните реквизити на договора. В исковата молба се твърди, че има нарушение в посочения процент ГПР/ Годишен процент на разходите/, който не съответства на действително приложимото 2 доколкото в него не са включени, предвидените, но непосочени суми за възнаграждение по договор за поръчителствоСочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. и в част III, т. 3 от Стандартния европейски формуляр, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за одобрение на кредита. Счита се, че договорът е нищожен като е лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителят, противоречащ на добрите нрави и че не е породил правни последици. В исковата молба е посочено, че в чл. 6 от процесния договор за потребителски кредит е изписана банкова сметка за погасяване на задължението и формално е запазено правото на ищеца да погаси предсрочно задължението си по гл. 8, т.4.3 от общите условия и че същите инкорпорират в себе законовия текст на ЗКП, даващ право кредитополучателя да получи намаляване на общите разходи по кредита при предсрочно погасяване.

В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа исковете и представя списък на разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „Кредисимо“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ , представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков е постъпил писмен отговор на исковата молба. Видно от същия, според процесуалния представител на ответното дружество исковата молба е неоснователна и необоснована.

С отговора не се оспорва сключването на договора за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. между ищеца А. С. А. като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател. Не се оспорва предоставеното на кредит от ответника на ищеца по силата на договора в размер на 1 400 лв., който следва да бъде върнат в едно с начисленото договорна възнаградителна лихва, при ГПР от 39.86% и ГЛП от 48.01%. Срокът на връщане на кредита е 15 месеца, като се сочи че кредитът трябва да бъде погасен заедно с главницата и лихвата в срок на падежната дата, като след изтичането на този период, кредитът се подновява автоматично с нов период на погасяване, за който се начислява нова лихва върху непогасената част от главницата. В отговорът на исковата молба ответното дружество не оспорва, че кредитополучателят е погасил договора за кредит в рамките на периода на револвиране.Ответното дружество твърди, че въпреки, че са налице условия за предсрочно погасяване на кредита, ищеца не е изпълнил условията за предсрочно погасяване съгласно Раздел III чл. 4,3 от Общите условия по изпълнение на договора, а именно уведомяване писмено и изрично за намерението за погасяване на кредита предсрочно, адресирано до „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че молба за предсрочно погасяване на кредита не е постъпила в ответното дружество към датата на плащането. Съгласно горе изложеното ответното дружество твърди, че договорната възнаградителна лихва е била дължима в пълен размер.

Ответното дружество оспорва сумата от 102.42 лв. разлика между платената сума от и дължимата главница и дължимата лихва. Сочи се, че за обезпечаване на задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът А. С. А., като „потребител“ и „Ай Тръст“ ЕООД като „поръчител“. Твърди се, че основанието на задължението на ищеца за заплащане 3 на възнаграждение в полза на „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, а неговия размер е посочен в Приложение №1 към същия договор. В отговора на исковата молба се твърди, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приеме плащането, но не е титуляр на вземането. Сочи се, че ответното дружество приема плащането от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД, а длъжникът прави плащанията в полза на „Ай Тръст“ ЕООД. Предвид гореизложеното, се сочи че надлежен ответник по осъдителния иск е титулярът на вземането-„Ай тръст“ ЕООД, а не „Кредисимо“ЕАД, и се прави искане за прекратяване на производството. Сочи се, че ако осъдителния иск бъде допуснат, ответното дружество, ще го счита за неоснователен, защото заплащането на възнаграждение за поръчител е възникнало на база на валиден договор. В исковата молба ответника оспорва твърдението на ищеца, че е бил задължен да заплаща „вноска гарант“.

Сочи се, че съгласно раздел III от Общите условия по договора, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Също така се сочи, че ищецът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включи в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Сочи се, че задължението на ищеца за заплащане на „вноска гарант“ не произтича от договора за потребителски кредит, а от допълнително сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, който по правната си същност представлява разновидност на договор за поръчка. Твърди се, че по силата на този договор ищеца възлага на „Ай Тръст“ ЕООД срещу заплащане да гарантира като поръчител задължението на ищеца по процесния договор за потребителски кредит.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Сочи се, че дори при евентуалната недействителност на договора за поръчителство, на основанията посочени в исковата молба, не биха довели до недействителност на договора за потребителски кредит, а само до отпадане на задължението кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга. Прави се искане на основание чл.190 ГПК трето не участващо в производството лице „Ай Тръст“ ЕООД да представи намиращите се в него документи- справка относно получените от ищеца и администрирани от „Кредисимо“ ЕАД към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с цел доказване, че процесната сума платена в полза на „Ай Тръст“ ЕООД. Прави се искане за прекратяване на производството по осъдителния иск основан на чл. 55 ЗЗД, поради ненадлежно легитимирана страна по материалното правоотношение; - оспорва се изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана; - иска се присъждането на съдебните разноски по настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева (триста и шестдесет лева); - иска се отхвърлянето на претенцията на ищеца за разноски, оспорва се наличието на материални затруднения на ищеца.