Решение № 631 от 27.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110110537 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от М. В. Й., ЕГН **********, с адрес:

*********, срещу „Р. ((**))“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Ю.“ ЕАД), ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от изпълнителния директор Д.С.И.-Н., и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано заедно от всеки двамата от избраните управители Х.М.М., П.В. и В.Т., пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на всеки от ответниците следните суми: сумата от 2333 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7400812787 от 19.05.2008 г., сключен между ищеца и ответника „Т.Ю.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К.

ЕАД), ведно със законната лихва, считано от 08.07.2010 г. – дата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, сумата от 95,38 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.10.2009 г. до 14.06.2010 г., както и сумата от 148,57 лв. за присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 10666/2010г. по описа на Районен съд – Варна, вземанията за които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2010 г. , издаден по ч.гр.д. № 10666/2010г. по описа на Районен съд – Варна, които вземания са прехвърлени от ответника „Т.Ю.“ ЕАД в полза на втория ответник „А.Б.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на заповед за 1 изпълнение по ч.гр.д. № 10666/2010г. по описа на Районен съд – Варна на 01.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника „Т.Ю.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К. ЕАД) срещу него за процесните суми за главница от 2333 лв. и обезщетение за забава от 95,38 лв. за периода от 15.10.2009 г. до 14.06.2010 г. по сключен помежду им договор за потребителски кредит № 7400812787 от 19.05.2008 г., както и разноски по заповедното производство от 148,57 лв. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист на 18.04.2011 г. ответникът „Т.Ю.“ ЕАД е инициирал образуването на изпълнително дело № 20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д. с рег. № 850 на КЧСИ, като в молбата е направил искане за опис на движимите вещи на длъжника. Сочи, че по делото не са извършени никакви изпълнителни действия в рамките на две години, поради което счита, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила перемпция и принудителното изпълнение е прекратено по право на 18.04.2013 г. Твърди, че след прекратяването му - на 29.07.2015 г. е подадена молба от втория ответник „А.Б.Б.“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото. Поддържа, че последният се е легитимирал като негов кредитор и титуляр на вземанията – предмет на принудително изпълнение, въз основа на сключен с „Т.Ю.“ ЕАД договор за цесия от 23.02.2015 г., за което прехвърляне обаче той не е уведомен. Излага още, че въз основа на подадени от новоконституирания взискател молби от 19.08.2015 г. и 22.04.2016 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като намира, че тези изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни. Поддържа, че последното ефективно извършено изпълнително действие е от дата 18.04.2011 г. и от тогава е започнала да тече приложимата за процесните вземания петгодишна погасителна давност, като същата е изтекла към датата на исковата молба, поради което вземанията са погасени и той не дължи посочените суми.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Процесуалният му представител адв. Й. Л.-П. предварително депозира писмена молба, с която поддържа предявените искове и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ответниците не се представляват. Процесуалният представител на ответника „А.Б.Б.“ ЕООД юрк. П.Б. депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения изпълнителен лист от 01.11.2010 г. (л. 10) се установява, че въз основа на влязла в сила заповед № 6352/12.07.2010 г. по ч.гр.д. № 10666/2010 г. по описа на ВРС ищецът М. В. Й. е осъден да заплати на ответника „Т.Б.А.К. ЕАД (с последващо наименование „Т.Ю.“ ЕАД, сега - „Р.

((**))“ ЕАД) следните суми: 2333 лв. главница, 95,38 лв. обезщетение за забава за периода 15.10.2009 г. – 14.06.2010 г., ведно със законната лихва 2 върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно сключен между страните договор за потребителски кредит № 7400812787 от 19.05.2008 г., както и сторените по делото разноски за държавна такса от 48,57 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

От материалите на приобщеното изп.дело № 20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна се изяснява, че същото е образувано на 18.04.2011 г. по молба на „Т.Б.А.К. ЕАД срещу М. В. Й. за принудително събиране на част от вземанията по посочения изпълнителен лист до размер на сумата от 1356,01 лв., ведно със законната лихва и присъдените разноски. В молбата е посочено, че останалата част от вземанията до пълния присъден размер от 2428,38 лв. е погасена чрез плащане. Взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за извършване на справка за имущественото състояние на длъжника, вкл. наличието на трудов договор и банкови сметки на негово име, за налагане на обезпечителни мерки - запор на движими вещи на длъжника, находящи се по адреса на местоживеенето му, запор на трудово възнаграждение и други установени вземания, както и за извършване на съответните изпълнителни действия, включени в изпълнението върху установените движими вещи и/или вземания.

В хода на принудителното изпълнение са изискани от ТД на НАП-гр.

Варна справки за публични задължения на длъжника, както и за наличие на регистрирани негови трудови договори, банкови сметки, декларирани МПС и недвижими имоти. От справките не е установено имущество на длъжника.

Изискана от Община Варна е и справка за адресната регистрация на длъжника и семейното му положение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 02.02.2015 г., като в същата не са съобщени запори и/или възбрани, които да са наложени до този момент, съобразно изискването на чл. 428, ал. 2 ГПК.

С молба от 29.07.2015 г. ответникът „А.Б.Б.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се като кредитор на вземанията-предмет на принудително изпълнение въз основа на договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен с „Т.Ю.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.А.К. ЕАД). Към молбата е приложено и споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно от цедента „Т.Ю.“ ЕАД, с което упълномощава цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД да уведоми от негово име длъжниците по прехвърлените вземания за сключения договор за цесия, както и нарочно уведомление за прехвърлянето от „А.Б.Б.“ ЕООД до М. В. Й..

С молба от 19.08.2015 г. конституираният нов взискател „А.Б.Б.“ ЕООД е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „В.-**“ ЕООД. Запорно съобщение с изх. № 19669/21.10.2015 г. е изпратено до посоченото трето лице – работодател, като няма данни да е получено от неговия адресат.

С последваща молба от 22.04.2016 г. взискателят „А.Б.Б.“ ЕООД отново е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „В.-**“ ЕООД. Второто запорно съобщение с изх. № 11183/27.06.2016 г. е изпратено до „В.-**“ ЕООД на 30.06.2016 г., като отново 3 няма данни за получаването му.

С постановление от 11.08.2020 г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради настъпила перемпция. Това обстоятелство е отразено на гърба на изпълнителния лист, ведно с отбелязване, че последното изпълнително действие, изразяващо се в запор на трудово възнаграждение, е извършено на 27.06.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане са пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Същите са допустими, с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения за недължимост на процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист, поради обстоятелства, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Основателността на исковете е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.

В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземанията – предмет на изпълнително дело № 20117180400434 по описа на ЧСИ С.К.Д. за главница и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № 7400812787/19.05.2008 г., както и съдебноделоводни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по ч.гр.д. № 10666/2010 г. на ВРС в полза на първоначалния взискател „Т.Б.А.К. ЕАД, който впоследствие е прехвърлил вземанията на „А.Б.Б.“ ЕООД.

Влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни по правни последици на съдебно решение, респ. за установените в заповедното производство вземания да се приложи регламентираната в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Този извод следва от обстоятелството, че както осъдителните съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл.

410 и чл. 417 ГПК имат, освен изпълнителна сила, още и установително действие и стабилитет. След влизането им в сила е недопустимо воденето на последващ съдебен процес за същото вземане между същите страни, а установените с тези актове вземания подлежат на преразглеждане само по реда на изрично нормативно установени извънредни способи, приложими при изчерпателно изброени предпоставки за това (чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствените решения). Незачитането на тези последици на заповедта за изпълнение неоправдано би поставило кредитора, избрал да защити своето притезателно право по реда на заповедното производство, в по-неблагоприятно положение, отколкото би имал като ищец в общия исков процес за същото вземане.

Подобно разрешение не кореспондира със същността на заповедното производство като защита – санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо 4 вземане, и на целта на това производство да се създаде съдебно изпълнително основание по облекчен ред, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва.

Следователно с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е започнала да тече нова давност, която е петгодишна. Според чл. 116, б.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a42b458b-6bad-4764-ae1b-1b77c18faad9