Решение № 1751 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1751 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110214774 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от З. И. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 354986/2019 г., издадено от заместник кмета на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) и на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от ЗАНН и чл. 48 от НРУПОГТТСО.

В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно постановление не е било връчено на жалбоподателката. Твърди се, че не е надлежно приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което не можело да се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила на посочената в него дата. Оспорва се, че е изтекла давността за наказателното преследване по чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК. Посочва се, че от дата на извършване на нарушението – 11.03.2019 г., до 11.09.2023 г. е изтекъл срокът на абсолютната давност, явяващо се преди подаване пред настоящия съд на жалбата.

В открито съдебно заседание жалбоподателката не се е явила, но е била 1 представлявана от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е отправено искане към съда за уважаване на жалбата със същите доводи. Направено е искане за обявяване за нищожно на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – заместник-кметът на Столична община, е бил представляван от процесуален представител – упълномощен юрисконсулт.

На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на обжалваното НП. Посочено е, че нарушението било доказано. От писмените доказателства се установявало, че НП било издадено и връчено, а административното производство – образувано в периода на давността. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2019 г. е издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0354986 на З. И. Т. за това, е на същата дата около 8,40 часа в превозно средство автобус 94 е пътувала без редовен документ, като отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Нарушението било констатирано след спирка „хотел Хемус“ в посока спирка „Семинарията“ в района на НДК. В АУАН било отбелязано, че с поведението си лицето нарушило разпоредбата на чл. 18, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО. В АУАН като адрес на нарушителя бил отбелязан „***“. На същата дата АУАН бил връчен на нарушителя.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, 29.03.2019 г. заместник-кметът на Столична община издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50,00 лева.

По „Български пощи“ ЕАД на 22.06.2019 г. била изпратена за връчване покана (л. 14) за явяване на жалбоподателката в Столична община за подписване и оформяне на документи, без да се посочи какви, като пратката 2 била адресирана до адрес: ***. Същата останала непотърсена.

Административнонаказващият орган приел, че НП е връчено на 25.07.2019 г. и че е влязло в сила на 04.08.2019 г.

С възлагателно писмо от 06.01.2021 г. Столична община направила искане до ЧСИ А. П. за образуване на изпълнителното дело по влязлото в сила НП за събиране на вземането в размер на наложената глоба. Било образувано изпълнително дело № 20218490400440. С покана за доброволно изпълнение, връчена на жалбоподателакта на 05.09.2024 г., същата узнала за издаденото наказателно постановление.

Жалбата е подадена чрез Столична община по ССЕВ на 09.09.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени и доказателствени средства – представените с преписката актове; възлагателно писмо от 06.01.2021 г.; писмо с вх. № 8909/25.07.2019 г.; писмо с № РСЛ19-ВК08-865-[16]/19.06.2019 г.; известие за доставяне; разписка за непотърсена пратка; заповед № СОА18РД03-455/10.05.2018 г.; заповед № СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г.; заповед № СОА18-РД09-1582/12.12.2018 г.; покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20218490400440, ведно с разписка, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. След запознаване с материалите по делото съдът счита, че не са били налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. На първо място, от така представените от Столична община материали относно опитите за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя се установява, че след съставянето му е направен не опит да се връчи същото на лицето, а опит да му се връчи покана за явяването на санцкионирания в 3 администрацията на общината за подписване и оформяне на документи, без да се посочи какви и без да се упомене обжалвания пред съда акт. Нещо повече, тази покана е била изпратена до непълния адрес на жалбоподателката, посочен в АУАН – липсва обозначението за етажа. След непотърсване на пратката, органът директно е пристъпил към изводите за фикционното връчване по горепосочената разпоредба, без да положи каквито и да е усилия за установяване на друг известен адрес на лицето, доколкото разпоредбата предписва, че същата намира приложимост само ако адресатът-нарушител не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателката е узнала за първи път за издаденото наказателно постановление с връчване на поканата за доброволно изпълнение за събиране на вземането за наложената с него глоба, а именно – на 05.09.2024 г., като жалбата е подадена на 09.09.2024 г., т.е. в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи – със Заповед № СОА18-РД03-455/10.05.2018 г. актосъставителят – длъжностно лице в „Центъра за градска мобилност“ (контрольор по редовността на пътниците) е бил упълномощен да съставя АУАН, а със Заповед № СОА18РД09-1582/12.12.2018 г. – заместник-кметът, издал процесното НП, е бил упълномощен да осъществява функциите на кмет на Столична община като административнонаказващ орган. Актовете са издадени при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават производството по налагане на административното наказание.

На първо място съдът счита, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН, а оттам - и в НП, е посочено, че нарушението се състои в пътуване „без редовен превозен 4 документ“. В актовете обаче липсва изричното описание в какво се е състояло реално поведението на нарушителя – същият не е имала билет (карта), имала е, но не го е таксувал, т.е. не го е направил редовен, имал е превозен документ, който не важи за Столична община (и затова е нередовен); имал е билет, който вече е бил ползван при предходно пътуване или нещо друго. Оттам не става ясно поведението в разрез с изискуемото от закона под фактическия състав на кое нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО следва да се подведе. Предвид това съдът счита, че липсва същинско описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а само е възпроизведен текстът от НРУПОГТТСО.

АУАН е съставен чрез попълване на предварително изготвена бланка от кочан, при което конкретните правни норми, които са били обект на нарушение, е следвало да бъдат посочени чрез подчертаване на една или няколко измежду предварително отпечатаните в образеца възможности. При съставяне на АУАН актосъставителят обаче е подчертал текста „нарушил чл.

18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община“, от което обаче не става ясно нарушение на кое от трите правила за поведение, регламентирани в чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, е вменено на жалбоподателката с процесния АУАН. Следва да се посочи, че нарушението по чл. 18 т. 1 и това по чл. 18, т. 2 логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора, но не и двете едновременно.

Следователно обозначаването на нарушените разпоредби е извършено по такъв начин, който възпрепятства да се разбере какво точно е вмененото нарушение и явяващо се в разрез с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Този порок не е бил отстранен с издаденото НП, а напротив – впоследствие е бил възпроизведен в обжалвания акт, довело до нарушаване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Горепосочените недостатъци са довели до накърняване на императивни законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните 5 органи. Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Доколкото в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се разглежда допълнително по същество. Следва да се посочи, че предвид параметрите на настоящото производство касателно правомощията на съда за произнасяне в крайния му съдебен акт се явява недопустимо искането на жалбоподателя за обявяване за нищожно на наказателното постановление.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева с ДДС, за заплащането на който се представя фактура с отбелязване от адвоката, имащо стойността на разписка за получената сума.

Съдът счита, че посочените разноски следва да бъдат присъдени в полза на страната.