Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 02.02.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 184/2022
Вид
Решение № 7
Подписан
02.02.2023
В сила
13.02.2023
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Враца, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20221400900184 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.

„***“ЕООД със седалище с.***, общ.***, обл.Враца, ЕИК ***, е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, поради свръхзадълженост.

В молбата се твърди, че дружеството дължи на Държавата сумата от 1 499 345, 88 лв., като това задължение е установено с потвърден по съдебен ред акт за установяване на публично държавно вземане от ДФЗ №06/04/1/0/03053/4/02/04/02.

Посочва се, че освен това задължение молителят има и други, в общ размер от 77 462,12 лв. по счетоводен отчет и баланс към 30.09.2022г., а в същото време не разполага с никакви краткотрайни и дълготрайни активи, с които да покрие краткосрочните си задължения.

Молителят счита, че към датата на подаване на молбата е декапитализиран по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ, поради което иска откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл.607а, ал.2 от ТЗ.

Иска се да се обяви свръхзадължеността на „***“ЕООД, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик Ц. М., да се допусне обезпечение спрямо дружеството, да се прекрати дейността му, да бъде обявено в несъстоятелност.

Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2 ДОПК, съгласно чл.628, ал.2 ТЗ.

1

По искане на длъжника по делото е назначена и изслушана и специализирана икономическа експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното:

След служебна справка в ТР се констатира, че молителят е регистриран като капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД.

От обявените в ТР годишни финансови отчети за 2020 г., 2021 г. и към 22.11.2022г., от представените по делото баланси и отчети за приходите и разходите за 2018-2022г. , инвентарна книга, аналитични регистри, описи на активите и пасивите и списък на кредиторите, както и от заключението на икономическата експертиза, се установява следната динамика на финансовото състояние на търговеца:

По счетоводните баланси на „***“ЕООД към 31.12.2020г. дълготрайните активи са с балансова стойност 1 934 хил. лева, а към 31.12.2021г. и към 22.11.2022г. те вече са 0 лева.

В заключението на икономическата експертиза е посочено, че към 22.11.2022г. дружеството вече не разполага с никакви дълготрайни активи, в т.ч. МПС и недвижими имоти. От вещото лице е констатирано, че съгласно представените счетоводни баланси, дружеството не разполага и с дълготрайни финансови активи, дялови участия, ценни книги и предоставени заеми в изследвания тригодишен период преди подаване на молбата.

От заключението на вещото лице по приетата експертиза се установява също, че структурата на краткотрайните активи на „***“ЕООД е следната: Към 31.12.2020 г. балансовата стойност на краткотрайните активи е 23 хил.лв., към 31.12.2021г. е 4 хил.лв. и към 22.11.2022г. също е 4 хил.лева, включващи други вземания за надплатени лихви към „Ариел-ТН“ЕООД през 2019г. по 6 бр.договори за заем, сключени през 2017г. и 2018г. Според вещото лице, тъй като от датата на възникване на това звемане07.01.2019г.са изминали 4 години, то същото е вероятно несъбираемо. Вземането е осчетоводено при молителя и има характер на краткосрочно.

По отношение задълженията на „***“ЕООД към неговите кредитори, вещото лице е констатирало, че в представените по делото баланси към 31.12.2020г., 31.12.2021г. и към датата на подаване на молбата-22.11.2022г. задълженията са отразени правилно като краткосрочни и са съответно904 хил.лева, 1 576 хил.лева и 1 576 хил.лева.

Вещото лице посочва също така обаче, че съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения изх.№060202200230308/06.12.22022г.на ТД на НАП-Велико Търново, към 06.12.2022г.молителят има публични задължения в размер на общо 1 784 284,70 лв. произтичащи от неплатени към Община *** данък върху недвижими 2 имоти и такса смет за 2020г. и лихви върху тях, със общ срок за доброволно плащане до 22.12.2020г., както и задължения към Държавен фонд „Земеделие“, със срок за доброволно плащане 01.02.2021г. По тази причина вещото лице е изготвило и втори вариант за краткосрочните задължения на молителя, при който към 22.11.2022г. тези задължения са в общ размер от 1 861 хил.лв., включващи посочените публични задължения от 1 784 хил.лева, задължения към финансови предприятия в размер на 49 хил.лева и задължения към доставчици в размер на 28 хил.лева. Вещото лице е установило, че всички задължения са такива с настъпил падеж и тяхната точна стойност е 1 861 746,82 лв. Установило е също, че молителят е преустановил своята търговска дейност още в началото на 2021г.и не може да заплати установените задължения.

В заключението вещото лице е отразило стойностите на показателите за ликвидност при съобразяване краткосрочния характер на задълженията към кредиторите, както следва: коефициентът на обща ликвидност /краткотрайни активи:краткосрочни задължения/ към 31.12.2020г.- 0,767, към 31.12.2021г.- 0,003 и към 22.11.2022г.-0,002.

Коефициентите на бърза ликвидност /съотношението между краткотрайните активи, намалени със сумата на материалните запази и краткосрочните задължения/ са : към 31.12.2020г.- 0,633, към 31.12.2021г.- 0,003 и към 22.11.2022г.- 0,002. Към 31.12.2020г., 31.12.2021г. и към датата на подаване на молбата коефициентите на незабавна ликвидност /способността на търговеца да покрива краткосрочните си задължения с наличните парични средства и краткосрочни финансови активи/ са съответно 0,033 и 0 към последните две дати.

В заключението си вещото лице е отразило и показателите за финансова автономност на дружеството, като техния анализ показва, че коефициентът на финансова автономност за разглежданите периоди е под приетия в практиката минимум от 0,33 и има отрицателно стойностно измерение за целия период, което е абсолютен показател за декапитализиран собствен капитал. „***“ЕООД не разполага с достатъчно краткотрайни активи: материали, стоки, вземания и парични средства за изплащане на текущите си задължения, т.е. няма финансова автономност и е изцяло зависимо от кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост за разглежданите периоди също е отрицателна величина и показва състояние на задлъжнялост на дружеството към кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на период от една година.

Отчетените финансови резултати на дружеството за изследвания период са отрицателни, като към датата на подаване на молбата загубите са в размер на 664 хил.лева.

Изводът на вещото лице е, че дружеството е изцяло декапитализирано, разполага с несъбрани вземания от 4 000 лв. и няма никакви налични активи, а от друга 3 страна задълженията му са в размер на 1 861 746,82 лв. без възможност те да бъдат изплатени. Длъжникът не притежава достатъчно парични средства и бързо ликвидни активи, с които да се покрият дори началните разноски в производството по несъстоятелност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени лица и 3) при наличие на определени материалноправни основания.

В разглеждания случай молителят „***“ЕООД е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ и по силата на чл.607а от ТЗ против него може да се открие производство по несъстоятелност. В качеството му на еднолично дружество с ограничена отговорност, което е длъжник, молителят е и активно легитимиран да направи искане за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ

Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание. В конкретния случай молителят се позовава на свръхзадълженост и предвид правноорганизационната му форма на капиталово дружество е допустимо откриването на производство по несъстоятелност на така поддържаното основание.

Разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ предвижда, че търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /изискуеми и неизискуеми/ задължения с наличното си имущество.

Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност и цели да изпревари неминуемо следващото от него състояние на неплатежоспособност /освен когато съвпадне с него/, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от 4 дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, преценката за наличие на свръхзадълженост не следва да се ограничава само до счетоводните данни за стойността на актива и пасива, но е необходимо да се изследват характеристиката на активите, тяхното действително съществуване, реализируемост и реална пазарна /а не балансова/ стойност, обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите.

Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост /в този смисъл – Решение № 152 от 13.07.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2205/17 г., І т.о., ТК; Решение № 55 от 17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК и др./ .

В конкретния случай се установи, че в счетоводните баланси на дружествотодлъжник няма отразени дълготрайни материални активи.

При извършените имуществени справки не е установено дружеството да притежава недвижими имоти или МПС. В изследвания тригодишен период дружеството не разполага и с дългосрочни финансови активи, както и с материални запаси. От заключението на вещото лице по назначената и приета икономическа експертиза се установи, че краткотрайните активи на дружеството представляват едно единствено вземане, което според счетоводните данни към датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е в размер на 4000 лв., възникнало е на 19.11.2021г. и може да се определи като несъбираемо.