Решение № 586 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300500835 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Старосел Турс“ ЕООД, ЕИК 200707764 със седалище и адрес на управление: с.С.,общ.Х., област

Пловдив,“Балкантабако“ЕООД,ЕИК 112607710 със седалище и адрес на управление: с.С.,общ.Хисаря, област Пловдив, представлявано от управителя А. К. А. и А. К. А.

,ЕГН:********** в качеството на Частен земеделски производител от гр.П., ул.“З*** представлявани от адв.И. П. и адв.С. против решение №260128/07.02.2022 г., постановено по гр.д.№9310/2020, на ПРС,18 гр.с., с което са осъдени жалбоподателите да заплатят солидарно на „Релайънс“ЕООД,ЕИК 200740586 със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул.“***, представлявано от управителя Т. С. Т.-Ш. сумата 25000 лв., предявен като частичен иск от 150000лв. –невърната заемна сума по договор за финансова помощ на 12.05.2015 г., които вземания са прехвърлени от „ЕСБСофия“ЕООД с договор за цесия от 09.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ- 30.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата 2650лв. – разноски по делото.Обжалва се решението и в частта, с което е отхвърлено възражението за прихващане със сумата 25794,19 лв. – главница по фактура №**********/03.07.2018 г.

1

Жалбоподателите оспорват постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Молят за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се отхвърли предявеният иск.Претендират за разноски.

Във ВЖ са изложени оплакванията, че неправилно съдът е приел, че представеният по делото договор за финансова помощ, подписан от И. Д. П. и Т. Т.-Ш., са имали представителна власт по отношение на въззивниците. За да стигне до този извод съдът се е позовал на свидетелските показания на П. и на част от приетите по делото заключения на ССЕ като не е съобразил всички доказателства по делото; П. е дал показания, свързани с преддоговорните отношения между страните, целящи установявяне на договор за заем, които не следва да се ценят с оглед забраната на чл.164 ГПК за доказване със свидетелски показания на договори със стойност от 150000 лв.; че РС не е съобразил, че показанията на този свидетел противоречат на декларацията му договора за прехвърляне на дялове, както и че не е обсъдено въведеното възражение, че П. и Ш. са свързани лица; РС не е съобразил, че в счетоводството на Старосел Турс ЕООД на 27.05.2015 г. сумата от 150000лв. е била осчетоводена по сметка „Други дебитори“, което означава, че е осчетоводено не задължение, а вземане, както и че вещото лице е посочило, че в счетоводството не се намира първичен счетоводен документ,обосноваващ нито това осчетоводяване по договор за финансова помощ към 27.05.2015 г., нито последващо, извършено на 30.01.2016 г.; че записванията в счетоводните регистри Старосел Турс ЕООД от 27.05.2015 г. не установяват каквото и да е превеждане или получаване на суми по силата на процесния договор; РС не е обсъдил и годишния финансов отчет на Старосел Турс ЕООД за 2015 г., където е посочено, че няма никави парични потоци, свързани с получения заем и където не фигурира движението от 150000 лв.

Въззивниците считат, че договорът за финансова помощ е антидатиран, тъй като е сключен от лица, привидно действали като представителни на двете дружества и на ЧЗП А. А. без тези лица да са разполагали с представителна власт, поради което е недействителен, и на основание чл.42,ал.2 ЗЗД не поражда правни последици; РС не е обсъдил заключението на ССЕ, прието в с.з. на 29.6.2021 г. , с ко eто е установено, че вземанията и задълженията от договора за цесия от 09.03.2018 г. не са включени и отразени надлежно в баланса на Релайънс ЕООД за 2018 г.

Не е постъпил отговор на ВЖ от въззиваемия.Въззиваемата страна „Релайънс“ЕООД,ЕИК 200740586, чрез адв.Г. Д. в с.з. оспорва подадената въззивна жалба, като моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. В защитата си по същество на спора са изложени доводите, че договорът за цесия е напълно вадиден и поражда правни последици, т.к. е сключен от оправомощените лица и е надлежно осчетоводен в счетоводствата на цедента и цесионера, извършено е частично плащане по него в размер на 40000 лв., поради което от датата на получаване на уведомленията да извършената цесия до длъжниците, кредитор по договора за 2 финаснова помощ от 12.05.2015 г. за сумата от 150000 лв. е ищецът; договорът от 12.05.2015 г. е надлежно осчетоводен в счетоводствата на ЕСБ-София“ЕООД и „Старосел Турс“ЕООД,видно от ССЕ, а заемната сума е предоставена по банков път чрез извършен превод; договорът за цесия от 09.03.2018 г. е надлежно осчетоводен на 15.03.2018 г. в счетоводствата на ЕСБ-София“ЕООД и „Релайънс“ЕООД,видно от ССЕ, поради което счита, че ПРС е направил верния извод, че процесните договори са напълно действителни и валидни, поради което ответниците дължат солидарно връщане на процесната сума;счита за голословни твърденията, че договорът от 12.05.2015 г. не е антидатиран и сумата от 150000 лв. не е преведена без основание, поради което да е била върната на ЕСБ-София на 01.08.2015 г. и на 01.09.2015 г.; от извършената СПЕ се доказа, че одписите върху договора от 12.05.2015 г., договора за цесия и и уведомленията за цесия от 09.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. са на Б. С. – управител на ЕСБ-София и на И. П. като ***на Старосел Турс;неоснователно е и възражението заприхващане по цит.ф-ра, тъй като е изцяло платена; сумата от 150000 лв. не е преведена без основание, а плащанията на сумите 50000 лв. и 100000лв. са по по ф-ри 3000001151, 3000001361 и 3000001366; че от заключението на ССЕ,приета пред Рс, заемната сума по договора от 12.05-2015 г. е отразена в счетоводството на Старосел Турс ЕООД по сметка 4994-Други кредитори,подсметка 03-ЕСБ-София и не е погасено.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл. чл. 79, ал.1 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД.

За да уважи предявения иск и да отхвърли възражението за прихващане, ПРС е кредитирал показанията на свидетеля И. П., от които е приел, че са установени както датата, така и обстоятелствата относно сключването на договора за финансова помощ от 12.05.2015 г., което се потвърждалало и от заключението на ССЕ на ВЛ К., според което превеждането и получаването на сумата от 15000 лв. е осчетоводена в счетоводствата на страните по договора, от което е направил извод, че договорът от 12.05.2015 г. има достоверна дата за третите лица- представляваните търговски дружества най-късно от дадата на осчетоводяване на счетоводните операции; на база ССЕ РС е приел, че договорът за цесия и плащанията по него са осчетоводени в счетоводствата на „ЕСБ-София“ и „Релайънс“, а платената сума от 40000 лв. представлява частично плащане по договор за цесия от 09.03.2018 г. РС е приел, че ответниците са уведомени за извършената цесия като е кредитирал СГЕ, която е установила, че подписите в уведомленията за цесия от 09.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. на Б. С.-представляващ „ЕСБ-София“ и на И. П., представляващ „Старосел Турс“ – са изпълнени от тези лица, а освен това ответниците са уведомени за цесията с връчването на ИМ и приложенията й; РС е приел, че ЧЗП А. А. е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като пълномощникът му Т. Т. е имала представителна власт да сключи процесния договор от 12.05.2015 г. , че пълномощното е безсрочно и няма доказателства по делото за оттегляне на пълномощията.РС е уважил иска като приел, че е налице валидно сключен договор за цесия между стария и новия кредититор на ответниците, които не са доказали, че е върната получената в заем сума; за да отхвърли възражението за прихващане РС е приел на база приетите по делото ССЕ, че ф-ра №**********/03.07.2018 г. с издател „Старосел Турс“ЕООД на 3 обща стойност 25794,19 лв. е платена изцяло на 10.09.2018 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по направените оплаквания и наведените доводи намери за установено следното:

Ищецът „Релайънс“ЕООД, представлявано от управителя Т. Т.-Ш. черпи права от договор за цесия от 09.03.2018 г. за сумата от 150000лв., по силата на който „ЕСБСофия“ЕООД й прехвърля вземането си от „Старосел Турс“ЕООД,

„Балкантабако“ЕООД и А. К. А. като по ЧЗП по договор за финансова помощ от 12.05.2015 г.

От представения по делото договор за финансова помощ от 12.05.2015 г. е видно, че „ЕСБ-София“ЕООД – заемодател се задължава предостави в заем сумата 150000 лв. на „Старосел Турс“ЕООД, представлявано от И. П.- заемополучател и солидарно отговорните лица: „Балкантабако“ЕООД,представлявано от Т. Т.-Ш. и А. К.

А. като ЧЗП-чрез пълномощника си Т. Т.-Ш. с пълномощно №193/10.06.2014 г. , която сума е преведена по банковата сметка на „Старосел Турс“ЕООД на 27.05.2015 г.

Въззивниците са оспорили получаването на сумата 150000 лв., оспорили са представителната власт на лицата Т. Т.-Ш. и И. П., подписали договора от 12.05.2015 г., като са навели доводи, че договорът е антидатиран, че заемодателят и заемополучателите са свързани лица, които са действали във вреда на представляваните заемополучатели - И. П. е заемал длъжността *** на „Старосел Турс“ЕООД до 09.10.2018 г., вписано на 18.10.2018 г., а Т. Т.-Ш. е заемала длъжността *** на „Балкантабако“ЕООД до 09.10.2018 г.,вписано на 19.11.2018 г., когато с решение на едноличния собственик на капитала двамата са освободени от длъжността; че пълномощното на Т. Т.-Ш. като пълномощник на ЧЗП А. К. А. е оттеглено от 14.12.2018 г. с нот.покана на нотариус рег.№2236 на НК.

Видно от приетият по делото договор за финансова помощ и от справка в тъговския регистър, заемополучателят „Старосел Турс“ЕООД е представляван от И.

П., който е и едноличен собственик на капитала и управител на фирма „Народно хоро“ЕООД с ЕИК 205354528 и на фирма „Калина-малина ЕООД с ЕИК 200680510, представлявана от Т. Ш..

От приетите по въззивното дело доказателства

/решение

0260184/14.12.2020,вл.с. на 01.01.2021 г. на ПОС, 12 гр.с./ се установява, че Т. Т.-Ш., представляваща „Балкантабако“ЕООД и ЧЗП А. К. А. е у*** на фирма „КалинаМалина“ЕООД, собственик на която е И. П..

От приетата по делото ССЕ, изпълнена от в.л.Л.К. – основно заключение от 15.04.2021 г. и допълнителни заключения от 21.06.2021 г. и 18.10.2021 г. се установява, че договора за финансова помощ от 12.05.2015 г. и плащанията по него са осчетоводени в счетоводството на ЕСБ-София ЕООД и в „Старорел Турс“ЕООД като в счетоводството на „Старорел Турс“ е осчетоводено в сметка „Други дебитори“, което означава, че е заведено не като задължение на въззивника по получен заем, а като вземане; а договорът за цесия от 09.03.2018 г. е осчетоводен в счетоводството на цесионера и цедента, но в счетоводството на „Старосел Турс“ няма осчетоводено задължение към цесионера „Релайънс“ ЕООД, както и че вземанията и задълженията, произтичащи от договора за цесия не са включени и отразени надлежно в баланса на „Релайънс“ЕООД за 2018 г., т.е. във фирмата на Т.Т.-Ш.. По делото са представени 4 уведомления за извършената цесия до длъжника „Старосел Турс“ и другите солидарни длъжници, от които е видно, че са получени от техния пълномощник Т. Т. на дата 09.03.2018 г., респективно на 12.03.2018г., т.е. – съобщението, че сумата от 150000 лв. се дължи на новия кредитор – фирмата на Т. Т., е връчено на длъжника също чрез Т. Т.

/л.12-15 от д.РС/. Тъй като съгласно ССЕ цесията не е била осчетоводена в счетоводството на Старосел Турс нито към момента на получаване на съобщението, нито въобще, може да се направи извода, че цесията изобщо не е била съобщена на длъжника от Т. Т., защото не е съставена на 09.03.2018 г., т.е. договора за финансова помощ е антидатиран.

Този извод се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства: От годишен счетоводен баланс на фирма ЕСБ София ЕООД към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г., финансов отчет за годината, завършваща на 31.12.2016 г. на фирма „ЕСБ София“ ЕООД и годишен счетоводен баланс на фирма „Старосел Турс“ ЕООД към 31.12.2010 г., към 31.12.2011г., към 31.12.2012 г.,към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г.,към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г.,към 31.12.2017 г.,към 31.12.2018 г., финансов отчет за годината, завършваща на 31.12.2016 г.,на 31.12.2017г. на фирма „Старосел Турс“ ЕООД съдът констатира, че Т. Т.-Ш. е изготвяла годишните счетоводни баланси на „Старосел Турс“ от 2010 г. до 2018 г. включително, както и годишните счетоводни баланси на фирма „ЕСБ София“ ЕООД.